АЕЖ: Нов доклад за SLAPP: злоупотребите със съдебни дела нарастват, a ЕС изоставa с мерките
Нов доклад на Коалицията срещу SLAPP в Европа (CASE) и Фондация „Дафне Каруана Галиция“ установява, че броят на стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (дела шамари) продължава да нараства в цяла Европа въпреки новия анти-SLAPP закон на ЕС. Директивата влезе в сила през май 2024 г., а държавите членки имат срок до май 2026 г. да я транспонират в националното си законодателство.
Общо 167 нови дела шамари са заведени през 2024 г. според статистиката на CASE, което показва леко увеличение спрямо 2023 г., когато са регистрирани 166. Освен това са идентифицирани нови случаи и за предходни години, с което общият брой на документираните SLAPP дела за периода достига 1303 – в сравнение с 1049 година по-рано.
Италия отчита най-голям брой SLAPP дела за втора поредна година (21), следвана плътно от Германия (20), а на трето място се нарежда Сърбия (13). Проблемът се разширява и географски, след като SLAPP случаи са установени в две нови държави – Черна гора и Андора. Така броят на страните в Европа, където се водят такива дела, е 43. Докладът показва и че естеството на SLAPP делата се променя, защото те все по-често излизат извън рамките на традиционните искове за клевета, като се възползват от процесуални усложнения и заобикалят защитите на свободата на изразяване.
„Този доклад показва, че въпреки повишената осведоменост и застъпничество SLAPP делата продължават да представляват сериозна и широко разпространена заплаха за свободата на изразяване в Европа. Документираните случаи доказват, че проблемът не намалява, а се вкоренява все повече и често остава извън общественото внимание. Тези изводи подчертават спешната необходимост националните правителства да действат решително, използвайки данните от доклада, за да въведат ефективни гаранции и да сложат край на злоупотребата със съдебната система за заглушаване на гласовете, които работят в обществен интерес“, заяви Дейзи Ръдок, координатор на CASE.
„Журналисти и активисти в цяла Европа продължават да бъдат обект на вътрешни и трансгранични SLAPP дела, което показва ясен разрив между политическите ангажименти и реалната защита. Правителствата трябва спешно да засилят защитните механизми, за да спрат злоупотребата със съдебните системи и да защитят обществения интерес“, каза Тина Урсо, главен оперативен директор на Фондация „Дафне Каруана Галиция“.
През 2025 г. няколко широко отразени SLAPP дела за първи път изведоха този тип злоупотреби в центъра на общественото внимание, включително многомилиардния иск на президента на САЩ Доналд Тръмп срещу BBC и делото за 660 млн. долара на Energy Transfer срещу Greenpeace – последвано от насрещен иск на Greenpeace в Нидерландия, който представлява първия тест на новия анти-SLAPP закон на ЕС. Подобни трансгранични случаи обаче са рядкост. Огромното мнозинство (над 90%) от SLAPP делата са вътрешни, привличат малко медийно внимание и оставят жертвите изолирани и уязвими.
Авторите на доклада подчертават, че документираните случаи са само „върха на айсберга“. По-голямата част от цензурата се случва още преди завеждане на дело, а именно чрез агресивни правни заплахи и писма за преустановяване на дейност. Освен това в някои държави мишените на SLAPP продължават да са застрашени от ефективни присъди лишаване от свобода поради действащи наказателни разпоредби за клевета. Този силен „смразяващ ефект“, съчетан със страха от ескалация, води до това много заплахи и дела никога да не стават публично известни.
В условията на ускоряващ се демократичен регрес в Европа, противопоставянето на SLAPP делата е ключово за защитата на гражданското пространство, независимата журналистика и публичното участие. Анти-SLAPP законът на ЕС е важна стъпка, но ефективността му зависи от бързото и цялостно прилагане на национално ниво. В оставащите само 99 дни до крайния срок за транспониране на директивата, са необходими решителни действия от страна на правителствата, за да се гарантира, че правната система повече няма да се използва за заглушаване на журналисти и активисти.
Анти-SLAPP директивата все още не е транспонирана в законодателството на България, а делата шамари са реален и нарастващ риск за журналисти и граждански активисти. АЕЖ-България следи десетки подобни случаи и подкрепя хора подложени на правен натиск заради работта и позициите си.
Правният фонд на АЕЖ-България за журналисти и активисти, засегнати от SLAPP дела, приема дарения през цялата година и всеки може да подкрепи инициативата по банков път.
Тук може да откриете информация за банковите детайли:
