„Ако в България не е имало читалища, нямаше да имаме и куклен театър“ – Алфидин Ахмедов в „Студио Габрово“
55 години Държавен куклен театър – Габрово и 70 години куклено изкуство в града – история, хора, предизвикателства и идеи за бъдещето са сред темите в осмия епизод на „Студио Габрово“, в който гост е директорът на Държавен куклен театър – Габрово Алфидин Ахмедов.
Разговорът започва от корените – от историята на кукленото изкуство в Габрово и от името на Николай Колев, създател на кукленото театрално изкуство в града. Повод са и събитията, с които през тази година театърът отбелязва своите годишнини.
Но историята на театъра неизбежно води и към историята на читалищата.
„Ако в България не е имало читалища, нямаше да имаме и куклен театър.“
За Алфидин Ахмедов, самият той читалещен деец, читалищата са много повече от културни средища. Те са мястото, в което се раждат идеи, общности и инициативи.
„Читалищата са инкубатор на идеи.“
казва той и допълва:
„Читалищата са без аналог в световен мащаб – хората са давали мило и драго, за да се развива читалищната дейност. Те са дом и храм на обикновения човек.“
В разговора търсим и отговор на въпроса какво стои зад един работещ театър. Зад спектаклите, афишите и изпълнените зали има ежедневни усилия, решения и предизвикателства, пред които са изправени културните институции.
Особено място заема екипът на Държавния куклен театър – Габрово – съчетанието между доайени и стожери на кукленото изкуство с дългогодишен опит и млади актьори, които избират именно Габрово, за да развиват своя талант и потенциал, във времена, в които наблюдаваме отлив от по-малките градове, те всъщност намират смисъл и път именно в габровския куклен театър!
Разговаряме за избора да се преследва високо качество, без да се губят традициите, за това как се изгражда публика и как се създава среда, в която младите хора да искат да останат и да се развиват.
„Трябва да можем да мотивираме младите.“
Говорим и за дарителските акции, които показват, че когато една кауза е споделена, тя може да обедини хората. За споделените емоции, за подкрепата и за онези моменти, които напомнят защо културата има значение.
„Със силата на изкуството преодоляваме ежедневно трудностите.“
споделя Алфидин Ахмедов, който не крие, че предизвикателствата са много и ежедневни, а липсата на адекватно финансиране често демотивира и спира развитието на театъра.
От 70 години история към нови идеи
Сред темите в разговора е и една от новите идеи на театъра – „бебешки театър“. Замисълът е най-малките да се срещнат с театралното изкуство още в най-ранна възраст, но проектът има и по-широка социална функция. Предвижда се работата да бъде свързана и с психолози, така че чрез ранния контакт с децата да могат да бъдат забелязвани определени проблеми в развитието още в най-ранна възраст. Така театърът се превръща не просто в място за спектакъл, а в пространство за среща, развитие и подкрепа.
А културният календар на Държавния куклен театър продължава. Сред предстоящите акценти е съвременният театрален спектакъл „Змейова сватба“, който ще бъде представен на голямата сцена в Дома на културата и обещава да бъде съвременно издържан така, че да отговори на високите изисквания на публиката!
Разговорът стига и до личната мотивация на един директор на културна институция – какво дава сили, когато зад ежедневните трудности стоят отговорността за екипа, за публиката и за бъдещето на театъра?
Отговорът на Алфидин Ахмедов е кратък, но достатъчно силен:
„Когато видя изпълнените зали и детските усмивки, това дава сили!“
Един разговор за историята, която трябва да бъде пазена, за хората, които правят театъра възможен, и за бъдещето на културата в Габрово.
Гледайте осмия епизод на „Студио Габрово“ с Алфидин Ахмедов – директор на Държавен куклен театър – Габрово.
***
Това видео е създадено в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
