Благовещение е! Празникът се нарича още „Благовец“!

Според християнските вярвания, на този ден арх. Гавриил съобщава благата вест на Мария, Божията майка, че ще роди Спасителя! Празникът е един от 12-те, които се честват винаги на една и съща дата.

На този ден в Габрово преди точно 1 година бе открита мемориоалната камбанария в памет на унищожения манастир, „Свето Благовещение“, който се е намирал на мястото на сегашната Градинка с мечето.

Празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница! Днес по старата вяра е празник на майката.

В народния календар този ден е известен като Благовец или „половин Великден“.

Какво трябва да знаем за празника?
На трапезата:
Празникът е по време на Великия пост, но на този ден Светата православна църква разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино.
Трапезата е богата, макар и постна. Задължителна била обредната питка и рибата, защото се вярвало, че за здраве „поне с кокал от риба трябва да си почешеш зъбите“.
Стопанките месели и лучник, а на трапезата имало каша от прясна коприва, салата от лук с вече набол джоджен и магданоз.
От незапомнено време е останала и приказката „дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“. Щом са поникнали първите ядливи растения, ще има храна за семейството.

Какво да направим на Благовещение?

На този ден се става рано, за да е богата годината.
Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала голямо парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух – покровителя на къщата.
За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите срещу Благовец, а боклука винаги запалват, за да изгорят и болестите през годината. На самия ден се почита много и не се захващат с никаква домакинска работа. Казват, че на този ден – голям празник – дори птиците не свиват гнезда.
Бабите пробивали ушите на момиченцата, за да им сложат обици и вярвали, че не ги боли, защото около тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил. Според народните вярвания това е „благ ден“. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.
Девойките, на които предстои женитба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга кърпа за глава с отпуснати краища и висящи ресни) три възелчета да свържат, като изричат с надежда: „Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, такъв нишан да ми туриш!“ Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: ако забележат кал по платно-то — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят – даскал ще е…
Завързано възелче на забрадка, коланче или връвчица трябвало да се носи през цялата година, за да предпазва от уроки и „лоши очи“.
Всички през този ден, преди да чуят кукувича песен, гледат да са нахранени,да имат пара в джобовете си и добро настроение на сърце, за да са сити, паралии и весели през годината.

По време на Великия пост е забранено да се играе хоро, но на Благовещение е разрешено мъжкото хоро „буенец“.

Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.
През деня всяка отрова губи силата си!
Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото.

Народни вярвания

На Благовещение според народните вярвания се завръщат и самодивите.

Те били невидими, чувал се само гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява. Заселвали се във високите планини, край „неначенати ― езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.
На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкова красиви и грациозни били.
Болните можели да се надяват на излекуване, ако преспят на самодивска поляна край самодивски извор и се измият с „мълчана вода“ ― от самодивския кладенец.
На този ден се извършват редица селскостопански дейности , като се сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, за да са „благи“ /сладки.
Пчелините се отварят .
Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба срещу Благовец парите излъчват син пламък над земята.
Ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.
Фразеологията за Благовец третира главно вярата в магическата сила на кукувицата и нейния глас („Кукувицата да те закука дано), както и идеята, че на този ден излизат змиите и гущерите(„Бягай-те, змии и гущери, Благовец ще ви затисне).

Текст – Илиана Николаева

Използван източник:
„Народопсихологията на българите, представена в обичаите от периода на Великденските пости“, проф. Иван Чобанов