БудителиТЕ: Ана Борисова – Трябва да се стараем да учим през целия си живот!

В навечерието на Деня на народните будители разговаряме с Ана Борисова – музикален педагог, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и вдъхновител за поколения ученици и студенти. Тя споделя своите размисли за ролята на учителя днес, за нуждата от непрекъснато учене през целия живот и за силата на музиката като мост между традицията и съвременността. С Ана Борисова говорим за предизвикателствата пред образованието, за вдъхновението, което идва от българския фолклор, и за това как знанието се превръща в призвание.

• В навечерието на един от най-светлите празници, Денят на народните будители, разговаряме с Ана Борисова, която е лице, познато на сцената в България и не само на сцената, защото тя се занимава и с учителска дейност, бидейки преподавател във Великотърновски университете „Св. св. Кирил и Методий“. Много можем да говорим за нейния принос към развитието на духовните въжделения и въобще в смисъла на празника –  Деня на будителите, но днес сме специално с нея, за да чуем нейното виждане, нейният начин на мислене за самия празник.

Ана Борисова:

Mного ми е приятно да бъда част от този празник и да бъда един скромен принос и като субект, и като човек, и като дейността, всъщност, която развивам на толкова различни поприща. Благодаря за признанието, за мен е чест.

• Традиционно в Деня на народните будители си говорим за празника на духа, знанието, просветата. Лично за вас този ден какво означава?

Този ден е свързан основно с едно преклонение, което аз лично отдавам към моите учители. Независимо дали са учителите от началния образователен етап в град Дрианово, дали са учителите от прогимназиалният етап, дали са учителите от музикалната гимназия или са учителите от академичната поприща. Ако можем да ги етапизираме, да ги структурираме като част от моя съзнателен, първоначално детски, след това юношески, вече животна възрастен, който споделя и попрището като учител, като колега вече. Ден за преклонение. И ние все повече трябва като родители и като учители, разбира се, в различните образователни направления, да мотивираме децата да бъдат уважителни и да помнят. Паметта е едно от най-положителните качества на един индивид, което той трябва да притежава.

• Вие сте дългогодишен преподавател, музикален педагог. Вероятно голяма част от вашия житейски път всъщност е обоснован от хората, които са ви вдъхновили преди това. Има ли някой специален човек, който можем днеска да използваме повода да му благодарим за Вашия твърчески път?

Има един  човек, който е един от основните хора с принос в моя съзнателен и педагогически живот. Това е професор-доктор на науките Марияна Булева, която помогна за моето израстване като човек, част от науката. Тъй като преди 10 години вече назад във времето, на този ден, аз получих така наречената диплома Maxima Cum Laude, с която станах и доктор. Тази, да я наречем, това звание и това признание получих благодарение на нейният неуморен труд заедно с мен, която държеше ръката ми и реално, и виртуално, докато изготвих своята докторска дисертация в обучението по народно пеене.

Това е един от хората, на които аз искрено и дълбоко благодаря и се прекланям. Също така бих искала да спомена всичките ми аформални, неформални, както и формални учители по народно пеене, които са минали през живота ми като такива по отношение на практическата ми дейност, вече като изпълнител. Но тръгвам малко от настоящия момент назад във времето, защото някак последното се помни най-ярко в съзнанието, тъй като и аз практикувам вече в настоящата си и педагогическа, и научна дейност, много активно пиша, и така животът ми е свързан с многобройни ред-поред научни конференции, подготовка на нов научен експеримент, който в момента работя, и като цяло една, може би и доживотна отдаденост към академичната наука, за което много благодаря още веднъж на професор Булева.

• Споменахте ролята на учителите. Сякаш в днешно време има едно такова пренебрежително отношение от време на време към тази дейност, но предполагам, че ще се съгласите с мен, че те действително са не малка част от съвременните будители. Каква е, според Вас, ролята на учителя и колко е важна тази роля в наши дни?

Ролята на учителя е основополагаща в детския живот. Ако говорим по отношение на децата, но и тези студентите са деца по отношение на своите професори, доценти, които ги възпитават във всички висши училища на територията на нашата страна, България. Ролята на учителите е изключително важна. Те носят духовност, носят познание, носят посока, която да ги направлява и студентите, и децата, в продължение на целия им живот.

Педагозите оставят ярка следа в съзнанията на децата, когато, разбира се, децата търсят този истински допир с учителите, когато те се посвещават на обучението си, а не го пренебрегват и махват с ръка – и този ден ще мине. Във всеки един ден децата учат. И учителите са до тях още от предучилищното образование и възпитание, като се започне от четиригодишна възраст, чак до магисърскатаа и до докторската скамейка, докторантската, след това докторска и така нататък.

Но човек учи през целия си живот и не трябва да спираме с един образователен етап, който сме придобили и хоп, спираме. Човек трябва да продължава да бъде любопитен. Това е един от основните критерии за това да бъдеш актуален.

Разбира се, в сферата на научната работа, на практическата работа, в контекста на това, че правите интервю с мен днес за Деня на народните будители, в сферата на пеенето като цяло, на вокалното и инструменталното музициране, най-общо казано. Така, че ние трябва да бъдем винаги актуални, да се стремим да търсим новото. Особено пък в XXI век.

• Понеже работата в университета е неизменно част от вашия живот вече, каква е специфичната роля на университета, бидейки все пак един край на образованието малко или много за повечето хора, университета вече е крайната степен, която се достига. Как успявате да компенсирате? Предполагам, че има натрупани липси, които на един етап Вие успявате да компенсирате. Разкажете ни повече за този процес, който тече при Вас.

Ако правилно съм разбрала въпросът и най-накратко казано, дали университетът е финалната точка от образованието на една личност. Това ли искахте да ме попитате? Човек наистина трябва да се старае да учи през целият си живот.

В момента ме намирате в една от аудиториите след поредното упражнение по народно пеене. Цяла седмица водих лекционни курсове, като цяло петък съм си го оставила в програмата за практически занимания със студентка, която е така на хубава средна възраст, да кажем на 30 теси. И затова говорихме, че човек никога не трябва да се отказва да бъде по-добър от вчерашния ден. И аз така си ги мотивирам студенците, които демонстрират безрезервна обич към мен. И това наистина дава много и на нас, преподавателите. Но ние сме тези, които трябва да ги мотивираме да не спират да се развиват. Особено пък, що се касае до едно такова практическо обучение, което разбира се е част от нашата специалност, педагогика на обучението по музика към педагогическия факултет на Великотърновския университет. Така, че от една страна всички ние, казвам всички ние, тук в нашата катедра, в нашия факултет ги учим да читат. Учим ги да се образоват по всякакви начини, на основата на различни методики.

Но специално аз, специално в катедра музика, ги учим и да музицират. Което е, как да се каже по най-добрия начин, за да се възприеме такът на различни станове. Хайде да свържем и с Народната култура малко интервюто. Тоест те трябва да бъдат и теоретично подготовени на душата на един бъдещ, особено музикален педагог и в музицирането.

• Да, стигнахме до този въпрос за самата музика, която се възприема така, като езикът на душата и най-особена част от културата. Като цяло Вашето виждане, защото Вие се занимавате с това и то е ясно, че вашето виждане е положително към музиката, но в по-широк конспект, ако можем да кажем – според Вас, каква е ролята и колко е важно младите хора да навлизат в силата, която има специално в музикалното изкуство?

Да ви кажа честно, аз виждам, че голяма част от нашите студенти… Говоря за студентите, но трябва да открехнем и вратата и към децата, към врастващите, съвсем малките.

Аз успоредно водя и клас по народно пеене в Дряново, неформално, като част от неформалното образование, а като част от формалното се срещам с студенти от различни педагогически специалности. Трябва да ви кажа, че тенденцията, за съжаление, е повечето студенти, които не са част от специалност в педагогика на обучението по музика, от другите педагогически специалности са много плахи. И те са плахи не за това, защото самите те нямат качество, а са плахи за това, защото до голяма степен българското музикално образование, говорим за общото музикално образование, за общото образование, в общо образователната система, считам аз, считам аз, казвам, че до голяма степен и никога не натоварам със своето мнение, но до голяма степен осакатяват тезните възможности практически. Не им дава възможност да се изявяват, не ги учи на така, основни умения, да ги наречем, по отношение на музицирането. Някой им казал, примерно, преди 15 години – ти не можеш да пееш. Това много често се случва. Повярвайте ми, аз изблъсквам с такива случаи. То пее като славей и в процеса на нашата съвместна работа, резултатът е положителен, но когато започваше, примерно, детето, не назоваваме имена, но студентът не можеше. Не, аз не мога казване, не, асистент, дори сова аз не мога да пея. Не, не, можеш да пееш. Кажи ми – кой ти каза, че не можеш. И се отварят такива врати, такива бездни, такива неща виждам аз от позицията на времето. И това може би в този разговор нашия, така специален за мен, така съм благодарена, че водим този диалог, но никога, под никаква форма, никой не бива да си позволява да казва независимо какъв аспект над някого – Ти не можеш. Наистина това е ключът към успеха на един индивид. Винаги да бъде поощряван.

Да, има и моменти, в които трябва да се подхож на малко –  в най-мекия смисъл на думата – агресивно. И по-скоро с тенденция да се подложи на съмнение учителското виждане по отношение на работата на един индивид. Но винаги той трябва да бъде поощряван. И никога дори да виждаш, че някой крайно не се справя добре, практически имам предвид. Основно никога не бива да му се отрязва крилете. Защото на по-късен етап и на по-късна възраст тогава така си, че просто не може да си представите.

• И то не е само в музиката това нещо, за съжаление.

Да, за това казах във всички образователни направления.

• Да, но специално за музиката, защото и моите наблюдения са такива, че – говоря до основната степен, защото от там всеки избира в каква сфера ще се развива. Но в основната степен на музиката се гледа, според мен малко пренебрежително и го казвам като човек, който малко ли много се е занимавал, защото съм свирала на пиано и ми е представлявало интерес. Беше така и продължава, за съжаление. Едно такова малко пренебрежително отношение, малко са часовете, много повърхностно, според мен, се докосва децата до това.

Наскоро в контекста на това, което казвате, излезе, т.е. проведе се миналия уикенд една научна конференция с педагогическа насоченост в Шуменския университет, където аз взех участие с доклад. За съжаление, този доклад говори именно за този начален образователният етап, в който децата не са ангажирани толкова по отношение на музиката. И там, повярвайте ми, се къса тази нишка, която води към прогимназиалния етап, когато вече децата трябва да имат просока.

• Да, надявам се, че… Сега пък може и този разговор да стане така – повод, да се повдигне темата. Въобще, на ниво образование – колко е важно музиката за цялостното духовно развитие. Защото ние постоянно слушаме, че имаме проблеми с духовното развитие. Всякакви неща се коментират… Вижда се, че има проблем, но едно от нещата, които моето виждане е –  че музиката може да бъде ключ за решаване на този проблем.

Категорично. И трябва да се прилагат иновативни интердисциплинарни подходи, да се мисли с метавръзки, междупредметни връзки, така нататък, които да успяват да приобщят в решаването на един проблем чрез много дисциплини. И ето защо аз в момента сега няма да издамам напълно – ще проведем още един разговор следващата година, дай Боже да имам решение за експерименталното проучване, което е в предучилищния образователен етап. Предлагам един съвършено нов авторски интердисциплинарен подход за въвеждането на българската народна песен, именно в предучилищния образователен етап, в групите 3-та и подготовителна – с деца 5-6 годишни работя. Повярвайте ми, виждам такива резултати в експерименталната група, с която работя, че това ми дава такава сила и енергия да продължавам да го правя и да завършя и да опиша тази научно изследване в книга. Дай Боже, да имаме възможност, положителен разговор да проведем на тази тема за следващия първи ноември.

• Дано, пожелаваме  си го от сърце това! Понеже споменахте и Вашата школа в Дряново, няма как да не споменем за постиженията на Вашите възпитълници. Разкажете ни малко повече за школата, която развивате в Дряново.

Това са наистина, както сами знаете от предварителните ни разговори, виждате следите на нашата дейност, за което благодаря и факта, че отразявате нашите резултати и успехи, е кръсноречив за една добра колаборация помежду ни. Също така, искам да сподели, че от тази година използвам един на съвършено нов, за мен имам предвид, авторски модел на основата на модела Пеещо Огледало, който  създадох преди година и половина и на база на който се проведоха няколко обучения, тематични. От тази година в моя клас по народно пеене в Дряново децата се обучават по двойки, експериментално през тази учебна година. Това се наложи по редица причини, едната от които е най-важна според мен за всички хора в нашето време, това модерно, смарт, технологично време, е това, че времето не ни стига. Основният проблем беше за това, че времето не ни стига. Аз оттам изходих и наистина, както се казва, създавах нещо, което да работи за мен, т.е. децата да пеят по двойки и трябва да ви кажа, че и там резултатите са много добри. Аз написах и две научни статии на тази тема Пеещо Огледало, където описах и научно своя авторски модел през това лято и го представих на две последователни конференции.

Всъщност, децата при мен в различните възрасти са обединени по двойки, обучавам в момента пет двойки, които изучават един и същи материал, съответно преминават при седни и същи вокално-технически проблеми и хубавото тук е, че те проявяват една изключителна солидарност, емпатия, уважение между проблемите на другия, т.е. по този начин свикват те да са от една страна конкуренция – да, съгласна съм, но от друга страна израстват в работата, което работата в двойки и в екипи и тя е не само добре свързана с българското народно пеене, още от автентичната фолклорна култура, където знаем, че жените, подготвяйки се, примерно работейки на нивата или, да кажем, още лазарките преди да станат невестите, лазаруват, съответно, за да демонстрират, че са готови за този етап от живота си, за тази инициация, която те преминават – те се учат заедно, една от друга, къде подвойки, къде в мини-групи, т.е. това, аз не съм открила топлата вода, аз знам, че е така, но начина, по който децата в момента се учат в сферата на академичното народно пеене, защото ние правим това, дали в неформалния сектор, или в музикалните училища, ние учим децата на едно академично народно пеене. Те го изучават на базата слухово подражание, на базата нотен текс, на базата на едни така унификирани дихания, които ние използваме и така нататък. Т.е. моделът не е съвършенно нов по отношение на традицията, но за съвременната методика на обучението по народно пеене, авторски е нов. И сега през тази учебна година аз ще наблюдавам неговата работа и в края на годината ще преценя дали резултатите са положителни.

• Със сигурност ще бъдат положителним според мен, наблюдавайки отблизо Вашата дейност и следейки развитието на децата, които се включат. Освен това, по този начин работата в екип ще им създаде едни качества, които и за напред в живота ще им са необходими, независимо дали ще се занимават с музика или не. Работата в екип изобщо като начин на мислене.

Точно така, времето върви напред и ние трябва да се мъчим –  преподавателите –  да се опитваме да бъдем гъвкави чрез работата си и на това да учим и учениците си, защото това е бъдещето –  екипната работа, няма какво и друго да кажем по този въпрос.

• Сега ще стигнем до въпроса за ролята на традициите, защото Вие се занимавате все пак с народно пеене –  в нашия 21-и дигитален век. Как виждате Вие развитието на това изкуство в нашия век? Има ли го? Какво е то? Какво е бъдещето?

Сигурно изкуственият интелект ще повлияе като цяло на музикалното изкуство. Знаем, той може да конпозира, ще се научи сигурно и да пее в такива детайли, но аз считам лично, че българското народно пеене ще има онази сила, извечна, свързана с автентичната култура. Ако погледнете и тази несъмнена и вековна връзка между традиция и християнство, която е жива от векове назад във времетата до наши дни, никой до момента не се е осмелил да се намеси на начина на предаване на традицията от уста на уста, от майка на зъщеря, да речем във вокалното изкуство, вокалната традиция, от баща на син или от дядо на син или от дядо на внук, да речем в инструменталната, в музикално-фолклорна традиция, така че аз считам, че това предаване по този начин, ще бъде наистина препотвърдено и по времето на изкуствения еинтелект. Лично считам, че тази колаборация на терен, на място, билото в часа по народно пеене, билото в часа по музика в училището, не би могла да бъде заменена от изкуственият елект. И може би най-доброто време и най-доброто място е точно на вечерието на Деня на народните будители – да си кажем, че българската песен ще бъде жива до тогава, когато хората я пренасат от уста на уста.

• Всъщност това е може би един хубав завършен на нашето интервю, за което много искам да Ви благодаря, защото то наистина, така го мислехме и така се получи да бъде в духа на този ден, когато се дава една равносметка, какво е будителството, колко е важно и Вашата дейност с децата, защото за мен пък тази дейност за будителите винаги е свързана с децата и това какво остава, в крайна сметка. И да Ви благодаря за това, че приехте нашата покана и, може би, за финал нещо от Вас, което искате да остане като послание, така, в навечерието на този празник.

Чурих се какъв да бъде финалът и всъщност ще взаимствам може би частичка от моята авторска песен, заедно с моя прекрасен колега Дамян Димов, която сътворихме и с други приятели, композитори, музиканти.

Нишан в песен ще се прероди.

Щом ще се приражда тази песен, тя ще съществува, до края на света. Нека да бъде песента, нека да пазим паметта българска, нека все повече учители да се осланят, да се опират, облягат на българската традиционна култура и по този начин да възпитават поколенията.

• Много ви благодаря. Наистина по-хубаво завършах едва ли можем да направим. Така хубаво успяхте да я направите тази песен, че докосва нещо много, много дълбоко и много на място за този празник. Благодаря Ви, още един път. Пожелавам Ви професионални творчески успехи и до нови срещи.

До нови срещи.