БудителиТЕ – Интервю с Деворина Гамалова: Музика и духовен живот в съвременния свят – Музикантът е будител, дотолкова, доколкото възнася с изкуството си душата към тези висши ценности, задвижва най-благозвучната струна на вътрешния мир на човека и го вдъхновява за обич и добро.

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

В свят, където ежедневието често е потопено в шум и материализъм, музиката продължава да бъде онзи универсален език, който свързва душите с висшите идеали. Тя съчетава в себе си духовното развитие и творческото вдъхновение, превръщайки се в изразител на ценности като любов, надежда и съпричастност. За съвременния артист музиката е начин да изведе наяве най-дълбокото в човешката природа и да го предаде така, че да събуди съзнанието и вдъхнови обществото. В този смисъл се очертава образът на съвременния будител – творецът, който чрез изкуството си събужда умовете и вдъхновява другите. 

 Талантливият музикант Деворина Гамалова е ярък пример за такъв будител. В нейните композиции и изпълнения се преплитат стремежът към духовно извисяване и предаността към общочовешките идеали, напомняйки ни, че истинската музика има силата да осветява и повдига духа на човека.

Деворина Гамалова е цигуларка, педагог и изследовател, чиято книга „Музика и духовен живот“ поставя мост между изкуството, философията и духовността. В творчеството и научните ѝ търсения се преплитат темите за вдъхновението, ролята на музиката в човешкото израстване и мисията на съвременния будител. В настоящето интервю ще разгледаме размислите за това как музиката може да бъде път към духовност и кои са хората, способни да събуждат днешното общество.

• Какво за Вас означава „божествено вдъхновение“ и как то се проявява в музиката?

Деворина Гамалова:

Това е за мен импулсът, който задвижва колелото на творчеството и на доброто. Той ни подтиква да вършим неща, които са свръх човека. Които ние сами по себе си не бихме могли да извършим. Знаем, че в нас са заложени и доброто, и творческият потенциал, но без помощ Свише, ние не сме в състояние да устоим в благодатта на тези велики дарове. Какъв е признакът, че дадено действие е подтикнато от такова вдъхновение? „По плодовете им ще ги познаете“ – ако плодът на това действие е съзидателен, съответстващ на висшите Божии закони и въздига човешкия дух, то очевидно има божествен източник. 

Как се проявява това в музиката? По принцип музикалното изкуство е доста абстрактно и е удивително как то се създава от композитора и претворява във творческото възприятие на изпълнителя и слушателя. То притежава изключителни емоционални ресурси, но особено инструменталната музика е лишена от всякаква конкретика. Затова тук имаме може би най-голяма потребност от вдъхновение, което се усеща като благодатна енергия и озарение, които извикват в съзнанието спонтанно или постепенно „звукови образи“, които се превръщат в музикална композиция.

• Вие съчетавате изпълнителско майсторство, педагогика и духовни изследвания – къде се срещат тези пътища?

Музиката е едно от най-нематериалните изкуства и връзката ни с него ни отнася в едни по-ефирни измерения. Това ни подтиква да изследваме как това изкуство се съотнася към нашия Създател и към вечните ценности. Казвала съм, че създаването, изпълнението и слушането на музика може да бъде преддверие на молитвата. Музиката може да издигне душата до това съкровено състояние. А преподаването й е изконна задача на всеки, който осъзнава какво благо и полза получава детето чрез изучаването й.

Трябва обаче да подчертая, че понятието „музика“ е много общо. Аз ще говоря тук главно за високата музика, която се асоциира най-вече с класическата. Като съвсем не изключвам и популярната или народната музика, която, въпреки че не винаги изисква такава степен на изкусност, може също да бъде майсторска и благодатна.

• Как бихте дефинирали „съвременния будител“ и виждате ли в музикантите носители на тази мисия?

За мен най-големият будител е Христос и по него съизмервам всичко останало. В този смисъл будител е всеки, който следва примера на Христос и го олицетворява с мислите и делата си. Няма по-съвършено послание в историята на човечеството от заръката да обичаме враговете си. Тази най-висша форма на любов, която се нарича “агапе” е най-великото изкуство и изисква огромно усилие и преодоляване на тварната ни природа. Затова малцина са, които я постигат и те са именно същинските будители, дори когато подвигът им е съвсем тих. Производни на тази любов са вярата, надеждата, добротата, състраданието, миролюбието, благостта, жизнерадостта, жаждата за богопознание и свързаното с него всяко друго знание и още много други светли пориви и състояния на духа. Будителят може да пробуди всяко едно от тях. В този смисъл будителството не зависи от професията. А музикантът е будител, дотолкова, доколкото възнася с изкуството си душата към тези висши ценности, задвижва най-благозвучната струна на вътрешния мир на човека и го вдъхновява за обич и добро.

Може би ще ме попитате, дали будител може да бъде и невярващ човек или изповядващ друга религия? Може. Защото е възможно той интуитивно да чувства и следва гласа на Христос без да може да се асоциира с Него или да Го приеме като Бог, но делата му да са Христови.

•  Как музиката може да помогне на съвременния човек да намери духовен баланс в един материален свят?

Отново ще кажа, че музиката притежава огромна сила за въздействие върху мислите и чувствата на хората, но то може да бъде и за добро, и за лошо, защото докосва най-неустойчивата част на душата – емоционалната. Високата, благодатната музика е в състояние да стопява злото и негативизма в човека, да създава хармония в него и във взаимоотношенията му с останалите, да го издига над тривиалното и пошлото и да го преобразява. Така тя може да стимулира положителна промяна в нас. А като променяме себе си, променяме света.

•  Кои личности – музиканти, духовници или мислители – бихте посочили като примери за будители днес?

Това е много субективно. Мен ме събуждат едни хора, Вас – други, трети човек – трети. Има естествено безспорни авторитети, но ако споменем едни, а пропуснем други, няма да е коректно. Но бих могла да кажа кои на мен лично най-много са въздействали при моето формиране като музикант и човек през детството ми в родното Габрово.

Най-първо това са моите родители, които ни насочваха към вечните ценности от деца. След това идва моят кръстник – отец Петър Цанков. Той беше един от най-магнетичните примери за мен, в търсене на тесния път. Напълно автентичен Христов труженик, в когото няма лукавство. Помогна на толкова много хора да преодоляват трудностите и да намерят истинска вяра и обич. Той беше изключителен будител за стотици хора. Огромна роля в моето формиране имаше и една уникална жена – Лидия Йовчева. Мисля, че тя запали не само мен, но и другите деца, изучаващи музикален инструмент, с които общуваше. Съвсем наскоро написах един поетичен спомен за нея, който предстои да бъде публикуван в Австрия. Там съм споделила какъв невероятен вдъхновител и пример беше тя. Надявам се чрез този разказ тя да продължи да мотивира младите, че и старите музиканти. Друг човек, който въодушеви толкова много хора да се занимават с музика е нашият съгражданин цигуларят Минчо Минчев. С неговото неповторимо обаяние и майсторство той запали негаснеща искра в много сърца. Голяма заслуга за подбуждане на любовта към музиката в онези времена в Габрово имаше и Асен Йосифов, който създаде Младежки камерен оркестър и така възпламени у нас интерес и желание да се занимаваме професионално с това изкуство. Почти всички участници в него станаха музиканти. И други наши учители и наставници бяха много будни, горящи в делото си и заразяващи с ентусиазма, идеализма и посвещението си като Милка Пурел, например, но списъкът е дълъг и ще спра до тук.

• В книгата Ви „Музика и духовен живот“ поставяте акцент върху връзката между изкуство, психология и духовност – кое е най-важното послание, което искате читателят да отнесе?

Може би, че музиката е изключително важна и необходима за благосъстоянието на светския човек – голямата, високата музика! И че тя има мощта да въздигне духа към безсмъртното, да го подготви за него и да осмисли и освободи живота му от тленното.

• Как възпитанието на децата чрез музика може да изгради ценности и духовна устойчивост?

Това е дълга тема. На нея искам да посветя специално изследване, ако ми позволят времето и силите. Ще спомена само някои от най-основните качества, които развива изучаването на музикален инструмент: концентрация, координация, бързина, памет, устойчивост, настойчивост и постоянство, упоритост, воля, целеустременост, издръжливост, дисциплина, прецизност, гъвкавост, аналитични умения и т.н. Тези са практични умения, които са от полза после и във всяка друга професия. А музиката като високо изкуство, което благодарение на обучението е станало разбираемо и достъпно, има голяма градивна сила, което, освен всичко, което вече казах, може да просветлява и лекува човека, да го успокоява, утешава, насърчава, ободрява, радва, облагородява, възражда и още толкова много.

Изграждането на усет към красивото и потребност от него, създава непреходни ценности, които правят човека светъл, добронамерен и устойчив. Забележете в книга Битие думата за красиво и добро е една и съща, тоест красивото и доброто са еквивалентни за старозаветния човек. Така е и при древните гърци, а и после мнозина като блажения Августин определят като красиво или прекрасно онова, което е добро, и като добро, онова, което е красиво. Затова те са считали, че истински естетичното трябва да бъде и истински етично.

Устояването в добродетелите, както и изграждането на музиканта, изискват постоянно упражнение. А когато човек се упражнява дълго време в нещо, то става навик. И ако това нещо е добро, то тогава и той, и околните получават голяма полза. 

•  Какви предизвикателства срещат днешните будители в епохата на технологии и бързо потребление на култура?

Това, че технологиите доста заробват и зомбират съвременния човек е сериозен проблем. И самите будители, според мен са оплетени в техните мрежи и трябва всички много да внимаваме, за да останем будни. Защото „духът е бодър, а плътта – немощна“ (Матей 26:41). Технологиите помагат за много неща, но могат и да притъпяват креативността, живостта и емпатията в човека. Същият проблем имаме и с псевдо-културата. Много „културни продукти“, както е прието да се казва днес, нямат никаква реална стойност, но ни се натрапват по една или друга причина като ценност и обществото постепенно загубва критерия. И тук музиката също идва на помощ. И към нея може да се развие зависимост, но тя е творческа, докато зависимостта от телефоните, компютърните игри, телевизията и други електронни медии може да бъде доста деградивна.

• Вие често поставяте акцент върху нуждата от музикално образование в България – какво е неговото духовно значение за едно общество?

Този акцент го поставям не само в България, а в глобален план. Навсякъде по света е нужно музикално образование. Още древните цивилизации са го знаели и са отдавали на музиката централно значение, а за старите гърци музикалното възпитание става държавно дело. Платон твърди, че „онзи, който е бил добре обучен в музиката“, „ще възхвалява красивите неща и ще се наслаждава на тях и ще ги приема в душата си, за да стимулира растежа им и сам да стане красив и добър“, а „грозното с основание той ще отхвърли“. А Тома Аквински, живял  през 13 век, поставя музиката на първо място между „седемте свободни изкуства“ и я определя като най-благородната от всички модерни науки.

Музикалното образование създава толкова много полезни навици, които развиват и укрепват ума и душата, че ако това се осъзнаваше достатъчно, никой не би лишил детето си от възможността да бъде музикално образовано поне за обща култура. Освен това то е и терапевтично – ангажира вниманието с нещо и завладяващо, и съзидателно и предпазва от безделието, което може да доведе до най-различни саморазрушителни съблазни.

•  Какво е Вашето лично послание към младите музиканти и творци, които искат да бъдат не само артисти, но и будители?

Да се стремят да овладяват преди всичко изкуството на небесната музика, която звучи в съвършената любов, не търсеща своето. Тогава жива вода ще струи от тяхното творчество и то ще вдъхновява хората и ще им помага да бъдат щастливи.

***

Музиката наистина може да бъде пътят, който води към вътрешно пробуждане и укрепване на духа. Чрез нейните звуци откриваме сили да опознаем себе си, да преодоляваме трудности и да издържаме на житейските бури. Тя ни дарява вяра и подкрепя изграждането на духовна сила, като създава мостове между хората чрез споделен стремеж към смисъл.

Отдадеността на Деворина Гамалова към Висшата музика, към работата с деца и духовното възвисяване е истинско вдъхновение! В дигиталния ни век понякога трябва да спрем забързаното ни ежедневие и да погледнем отвън навътре, за да видим онази Сила, която може да ни води и през най-мрачните времена, в които се налага да се борим за развитие, както за нас, така и за нашите деца, на които, в крайна сметка, ние трябва да бъдем пример във всеки един момент…

Деворина Гамалова „Сарабанда“ от Йохан Себастиян Бах, Габрово, юни 2025 г.

***

Снимки – Деворина Гамалова, личен архив

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.