„БудителиТЕ“ – среща-разговор с Радостина Андреева: „Ненаситен да е гладът ни за знание, култура и изкуство!

„БудителиТЕ“ – среща-разговоро с Директора на ДКТ – Габрово, г-н Алфидин Ахмедов, и с Радостина Андреева, дългогодишен актьор в ДКТ.

ЧАСТ 2

Продължаваме вдъхновяващото интервю с Радостина Андреева, която от дълги години е член на сърцатия екип на ДКТ – Габрово, а наскоро представи и своя авторска книжка, която обиколи няколко детски градини и училища в края на изминалата учебна година.

Радостина Андреева е човек с голямо сърце, която казва за себе си, че Театърът е нейна сбъдната мечта. Опитът ѝ на театралната сцена на ДКТ надхвърля вече 27 години, като същевременно тя продължава да радва с дух и сърдечност, които определено вдъхновяват!

– Г-жо Андреева, безсъмнено творческият Ви път до тук говори сам по себе си за Вашата отдаденост към театралното изкуство, но все пак – как успявате да поддържате  това високо ниво и какво е онова, което Ви мотивира да продължавате така сърцато да предизвиквате детски усмивки от сцената?

Вече 27 гогини ДКТ ГАБРОВО превръща живота ми в приказна фиеста , в която има от всичко по много – палитра от емоции: страшни , смешни, отчайващи , вдъхновяващи …Всички те ме държат изправена на гребена на вълната. От нея се пада лесно, ако не си достатъчно отговорен, дисциплиниран, отдаден , сърдечен и честен към колеги и публика. Малко ми е трудно да говоря за себе си, защото театърът е колективно изкуство. Нито провала, нито успеха зависят от един човек, а от целия голям творчески екип до осветление и звук. Между куклените артисти на сцената най-важно е партньорството. Играем един за друг в отбор. АЗът е заменен с НИЕ. Затова дължа на всички до мен едно голямо и сърдечно БЛАГОДАРЯ!

Питате какво ме мотивира – това е обратната връзка по време и след финала на всяко представление с нашата чиста и безкористна публика. Нямам предвид само децата, защото те не идват сами. Зрителите ни са на възраст от 2 до 62+годишни. Да запазиш, овладееш и задържиш до край вниманието на толкова възрастово различни хора си е предизвикателство . Пътят до аплаузите е хлъзгав и крие много подводни камъни. Точно този път е големия мотиватор. Извървиш ли го успешно идва усещането за удовлетвореност, че всяка преодоляна трудност си е чиста победа.

На въпроса ви за детските усмивки ще отговоря така: Да, чудесно е, когато ги видим на лицата им, но по-важно е да чуем какво ще ни кажат на тръгване, макар че ги чуваме и усещаме още по време на игра. Целта ни е да разберем стигнало ли е до тях посланието, разбрали ли са поуката, научили ли са важен житейски урок през ярките ни персонажи и ако отговора е да, то тогава нашата усмивка е по-широка.

 – Наскоро Вие написахте и нарисувахте ръчно една детска книжка, която обиколи детски градини и училища – книжката нарекохте “Рачо и Дешка”. Разкажете малко повече – как се породи идеята за нея и как бе посрещната тя от децата, пред които я представихте?

И друг път съм чела книжки пред деца , но сега реших да им прочета нещо свое. Тръгнах притеснена и неуверена, но това се промени още от първото четене. Успях да ги заинтригувам. Участието ми в “ Походът на книгата “ се превърна в маратон. За три дни в четири училища, пред цялата начална степен. Първият ден графика беше от етаж на етаж, от клас на клас в 8 различни стаи за по 20 мин. Изтощително. На другите места помолих да е на два пъти, пред по-големи групи и за повече време. Навсякъде успях да ги запозная и с друга моя книжка, също рисувана и измислена от мен ,, Работилница за всичкопоправяне“. Впечатлих ги и с един мой дневник, по-точно с обема на отбелязаните заглавия на всички книжки, прочетени от мен на сина ми накъде до десетата му годишнина. Направих си едно проучване и се оказа, че все пак не малко родители също са отделяли време да четат на децата си преди сън и това много ме зарадва. Скоро написах и една миниатюра „Грамотното мишле“ за Регионална Бибиотека „Априлов -Палазов“ –  Габрово, която с моя колежка и помощ от режисьор превърнахме в спектакъл. От следващия театрален сезон ще влезе и в афиша на театъра ни.

Връщам се към въпроса за Рачо и Дешка на кратко. До някаква степен успях да реализирам желанието си да кажа на повече хора две имена. Исках да научат кой е създателят на нашия театър , за трудния път на Николай Колев в търсене на постоянен дом на куклите, за несъществуващата вече сладкарница Рачо и Дешка, за Нено Кукладжията, за който дори няколко учителки чуха за първи път от мен. Там между реално съществувалите две имена, оставили нещо толкова голямо стои измислената ми приказка с поставени задачки към децата. С това целях да станат мои съавтори като дадат малко воля на въображението си.

– Освен, че габровци Ви познават от сцената на ДКТ – Габрово, а вече и като автор на книжка, Вие често участвате в различни доброволчески инициативи. Искате ли да ни разкажете за някоя от каузите, които подкрепяте – така може да мотивираме и други хора да се включат.

По отношение на каузите само ще споделя без да конкретизирам , че може би 10 години бях доброволец. Постепенно това прерастна в голяма близост и зависимост от отсрещната страна, което ме изтощи и към този момент е приключено. Сега участвам в инициативи. свързани с опазване безопасността и здравето на децата. Велосъстезанието АЗ КАРАМ С КАСКА е сред тях и ми доставя голямо удоволствие, но съм отворена и за други. Съпричастна съм и към жените, жертви на домашно насилие.

 – Каква е Радостина Андреева извън работните ангажименти и доброволческите дейности – как успявате да “презаредите” енергия – определено Вашата енергия и ентусиазъм вдъхновяват!

Огнена съм и като зодия и като темперамент. Типичен стрелец. Не пропускам да благодаря, но се извинявам само ако осъзная , че не съм права. Понякога съм нетактична, но никога не съм лицемерна. Обичам да си бъда вкъщи, да ми е чисто и подредено. Домакинството и готвенето не ми тежат, само не обичам да гладя. Приятно ми е да посрещам гости, да общувам с всякакви хора като цяло. Не обичам да ходя по магазини и още повече по пазари.

 – И на финала, понеже настоящето интервю е част от серия, посветени на Деня на Будителите – какво е Вашето лично послание към читателите ни послучай този светъл, бих казала, изцяло наш си празник?

До портретите на общоизвестните будители заслужено място имат имената на арх. Атанас Донков като инициатор и неговата група художници по-известни като Бръмбъзъците и техните съпруги, които през 1924 г. оформят кукленото изкуство като професионално. Първото представление с кукли е било за възрастни, а после за деца „Главчо и царската дъщеря „. Поклон пред просветното им дело, което всички актьори следваме.Честит празник на всички, с пожелание ненаситен да е гладът ни за знание, култура и изкуство!

Снимки – Радостина Андреева