ЧАСОВНИЦИТЕ И ОБСЕРВАТОРИЯТА НА ГАБРОВО

Публикация с автор проф. Стефан Къртунов

Часовниковата кула на Габрово от 1835 г. – тази година се навършиха 190 години от нейното построяване! Тя се намира на стария център – площад „Първи май 1876 г.“ в Сахат махала, част от Шести участък и е символично продължение на часовници от 1750 г. и 1811-3 г. Габровският занаятчия Иван Сахатчийски ръчно изработва механизма и той е пренесен от старата на новата кула поради неосъществена заявка за закупуване от Турция. Часовниковият механизъм се задвижва от два каменни топуза, всеки от който тежи около 30 кг., свързани с телено въже, които се зареждат на 24 ч. Отмерва времето с циферблат на западната страна от 1901-2 г. и звуков сигнал от камбана на кръглите часове. През годините е поддържана от много хора, най-вече от часовникарското сем. Захариеви. Кулата е висока 27,7 m (трета след Ботевград и Банско) и принадлежи към Тревненския архитектурен стил. Преживяла е какви ли не превратности, политически промени, празници, шествия и карнавали, дори заплаха от събаряне. Кулата с часовника е символ за занаятчиите и предприемачите в града. Има реплика в РЕМО „Етъра“.

Сградата на старата поща и кулата с часовника

Емблематична за град Габрово е и старата поща или Пощенската палата със своята часовникова кула, открита 1936 г. Тя притежава механичен часовник от 4-те си страни, който отмерва времето с удари на механизма през 15 мин. След откриване на новата поща е предвидена за библиотека. В момента „Априлов-Палаузов“ Габрово е най-голямата общо-достъпна и богата като фонд библиотека в общината и областта.

Часовниковата кула на общината в Габрово

През 1972 г. е завършена сградата на Окръжния народен съвет, днес община Габрово.

На нея се откроява часовниковата кула с механиченчасовник от 4-те страни. Той представлява циферблат в рамка от 12-те зодии. Отмерва времето и до скоро отбелязваше важните часове с мелодия. Автори на проекта и реализацията са арх. Б. Шангов и Д. Паунов, Г. Василев и други. В забързания съвременен живот тези часовници-кули са позагубили своето величие и се забелязват от гражданите при светлинното шоу за карнавала на хумора, празника на града или Нова година.

Астрономическата обсерватория и планетариум в град Габрово е единствена по рода си в централна България.

Планетариумът представлява звездна зала, която е с капацитет 50 места. Обсерваторията е оборудвана с телескоп, монтиран стационарно в наблюдателен павилион. Провеждат се наблюдения на Слънцето, Луната, планетите и техните спътници, както и на други явления. Показва се земното небе от всяка гледна точна на планетата. Астрономическата обсерватория е оборудвана с американски телескоп „Celestron 14“, с който учените наблюдават Слънцето, Луната, други спътници, планети и т.н. Оборудването е закупено със спонсорството на Завода за часовникови прибори „Импулс“, Габрово през 1984 г, само 3 години след откриването на Националната Обсерватория към БАН на Рожен – най-голямата на Балканския полуостров. През 2021 г. Обсерваторията се сдоби и с последно поколение модерна дигитална планетариум система в звездната си зала – апаратът „Планетариум ZKP-2”.

Часовникът на ЖП-гарата в Габрово е характерен като такъв и е оформен двустранно за да може да се вижда от всякъде (аналог има на гара Змеево). Гарата е открита през 1912г. от цар Фердинанд. На циферблата му не е указана марката, а има само символична емблема. Точният часовник работи и днес, а жп-връзката с линията през Балкана e допринасяла за развитието на промишлеността в града.

Часовниците в бита на габровци са много интересни, характерни и показателни. Часовниците за камина не само украсяват стаята, което им придава лукс и изтънченост, но и за много години служат на собствениците, изпълнявайки многофункционалното си предназначение. Най-често настолните часовници са от фирмите Хермле, Мауте, Анкер, Жокер и други, а след 1950 г. в средата на XX-век масово навлизат часовници-будилници от СССР и ГДР съответно като Победа, Слава, Заря, Лъч и Ваймар, Рула, Умф и други. Специално немската фабрика Hermle, основана от Франц Hermle през 1922 г. за производство на часовници в Госхайм е местен клон на известната марка „Kienzl Kloks“ и е изключително ангажирана в производството на части за часовници с внедряването на машини тип обработващ център, което развива фирмата и промишлеността. Показаният часовник за камина модел Wuеrttemberg (Германия) е семпло оформен в средата на 19ти век след ВСВ и носи името на областта, характерна с военната си промишленост с висока прецизност.

Другите часовници, които трябва да се отбележат, са салонните. Те са характерни за домовете на по-заможните хора и обществени места, обикновено са колонен (още т.н. паркетен тип) с махало и големи модели за стена. След Освобождението новите икономически отношения намират отражение в материалната култура на населението от Габровския край. Към началото и средата на 19-ти век габровци започват да внасят мебели, покъщнина и в частност часовници от Запада Европа, предимно Австро-Унгария, Германия и Франция. Това се обуславя с нарасналото материално благосъстояние, особено през 30-те години и контактите с напредналите европейски страни. По-известните фирми са отново Хермле, Юнгханс, Оникс с по-специалните и стари оформления тип Барок от 1850-1900 г., варианти с кукувица от Шварцвалд, по-редки марки като Шмекенбехер и Густав Бекер и по-късно руските Маяк и Янтар и т.н.

 

С настъпването на пролетта в музеен обект „Дечкова къща“ на Регионален исторически музей – Габрово посетителите могат да видят и чуят едно от чудесата на Новото време, което модерността донася в града – големия паркетен часовник. След година и половина реставрация сложният механизъм на устройството заработи отново и сега представеният в постоянна експозиция „Градски бит от края на XIX – 40-те години на ХХ в.“

Времето в град Габрово се отбелязва сутрин и вечер и от камбаните на църквите Св. Троица и Св. Богородица. Светлинен часовник има на стадион Христо Ботев, а в ТУ Габрово, корпус 2 – часовници от типа „Радиосинхрон“ от 1962 г. Регионалният исторически музей също притежава експонати-старинни джобни часовници от края на 19 век марка Дент Лондон с швейцарски механизъм, дамски златен корсетен часовник и други.

Връх на часовни-карската промишленост е ЗЧП „Импулс“ Габрово, произвеждащ през 70-те и 80-те години на 20-ти век часовникови релета, броячи и други, както и електронните часовници от Правец. Производството на механични часовници след ВСВ обаче трябва да се пренастрои най-вече поради изобретяването на електронния часовник. През 1952 г. в САЩ се произвеждат първите прототипи на ръчни часовници със задвижвани от електричество трептящи системи на баланса, а 7 години по-късно фирмата Хамилтън пуска масово електрически часовник.

Националният музей на образованието преди време показа колекцията на доц. И. Илиев за картички и марки с часовници.

Часовникари и ателиета днес в гр. Габрово са: Часовникар/магазин „Калипсо-Класик“, Адрес: гр. Габрово, ул. „Николаевска“ 34, часовникарски ателиета на ул. Ц. Дюстабанов 20 и на общинския пазар.

Статията е дело на проф. Стефан Къртунов. Снимките са на „За Габрово“, както и личен архив на професора.

Снимка – градски часовник Дечкова къща – РИМ, Габрово!