„Цигулката на светлината“ – Петя Цонева представи най-новата си книга в Габрово – „Много е тъмното в душите ни, много е тъмнината, която може да проникне в нас, но ние трябва да воюваме в името на светлината.“

Поетесата Петя Цонева, лауреат на множество литературни награди, но най-вече – обичана поетеса от нашето съвремие, представи своята най-новата книга, „Цигулката на светлината“ на 25 юни в РБ“Априлов- Палаузов“.

„Въпреки, че е доцент по Английска литература и университетски преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Петя Цонева продължава да не напуска родното Габрово и най-важно, тя тук създава своите стихосбирки, които с тази, която ще ни бъде представена днес, ще станат седем на брой.“

представи събитието Анелия Мутафчиева -Христова от РБ „Априлов – Палаузов“, които бяха домакини

За да представи книгата на Петя Цонева, в Габрово бе и Валентина Радинска, небеизвестен български поет, писател, журналист и преводач.

„Изключително ми е приятно, че съм тук с вас по такъв приятен повод, като новата книга на Петя Цонева. Когато тя ми се обади и ме попита дали искам да напиша предговор към новата ѝ книга, аз изключително много се зарадвах, защото от години следя Петя. От години сме приятелки с нея в мрежата.

Днес се видяхме за първи път вече и наживо, но това не ни пречеше години неред да обичаме стиховете си, да се срещаме като хора, като творци, така че аз с голяма радост приех да напиша този предговор и когато получих ръкописа, се зарадвах още повече, защото видях, че новата книга на Петя е по-добра от годишните книги, което е много важно за един писател –  новата му книга да е по-добра от предходните. Тоест да бъде едно движение по спиралата. И в този смисъл аз искам да кажа, защо толкова харесвам и обичам поезията на Петя Тонева.

Защото един велик поет, Александър Блок, е казал, че за поета е много важно чувството му за път, което означава, че истинският поет трябва да има чувство за някаква мисия, за някаква предопределеност. И това неизменно си личи в неговите стихове. При Петя това е очевидно.

Същия този велик Александър Блок е говорил и за вътрешния ръст на поета, което за мен също е нещо много важно. Вътрешният ръст означава един развит вътрешен свят, който да храни поезията. Но това, което много ми импонира по Петя и нещо, за което я обикнах веднага, е, че тя има огромна отговорност пред словото.

Аз съм човек, който възприема писането на поезия като едно служене. Когато Господ ти е дал дарба, Той не ти я е подарил. Ти си дължен да му върнеш чрез служенето на поезията. Именно това аз видях във Петя, още във самото начало. Тази нейна отдаденост, тази нейна безхитростност.

В нейната поезия няма игрички, няма нищо случайно, нищо умозрително, нищо измислено. При нея всичко идва от извора на един истински талант, който тя носи. И аз мисля, че в Габрово наистина трябва да се радвате поради наличието на Петя Цонева сред вас, защото… Между другото, много малко поети, които живеят в провинцията, успяват да се съхранят и да се запазят. Обикновено те нямат средата, необходимиа за развитие. Има много примери, но Петя е пример точно за обратното, че когато талантът е много силен, когато човек съзнава себе си като един човек с мисия, която е предназначен да изпълни в този живот, защото това е мисия. И каквото да се случва в човешкия ни живот, поезията винаги е на първо място.

Абсолютно съм сигурна, че и за Петя това е така. Имено това разпознах аз в нея, това обикнах в нея. И затова днес съм тук да тя подкрепя, да я съпроводя в нейният път с тази нея нова книга, много красиво оформена.

Това, което мен много ме впечатлява в Петя, много ми харесва – това е нейният извънредно богат български език. Тези, които имат отношение към българския език, знаят какво се случва в момента с него. Колко той се романтизира, колко ненужно количество чужди думи влизат в този наш език. Така ,че поетите са е едни пазители на езика. И особено. когато в поезията на някой, като Петя Цонева, има такива по-стари думи, по-съхранени думи, които изведнъж литват просто от стиха. Това е огромна радост.

Аз просто искам да ви благодаря за това, че тя съхранява и с такава обич използва този наш роден език. Което е стихотворение да отворите, насякъде ще видите този много жив, много запазен български език. Дори това е едно геройство да го опазиш езика си, защото всеки, който трябва да има лична отговорност към езика, да го опази от това, което се случва с него.“

Тя допълни:

„Другото, което е много важно за мен като личност, са тези културни пластове в поезията на Петя. Един поет може да е много талантлив, но ако той не е образован, ако той не е интелигентен, това в крайна сметка си проличава. А в стиховете на Петя си личат тези културни натрупвания. Там просто това е много рядко.

За съжаление, повечето наши поети някакъвси смятат, че като имат талант не е нужно да са културни. Не считат, че трябва да се образоват. Казвам го с болка, защото наистина има много талантливи хора, които обаче смятат, че защото имат талант – и край, нищо повече не трябва да добавят към себе си! А Петя го е направила и това по един много деликатен начин се личи в стихотворенията ѝ.

В предговота съм отбелязала и това нейно дълбоко християнско чувство, обаче много деликатно поднесено в поезията. И съм отбелязала, че някои нейни стихотворения носят описание на мистично преживяване.

Петя е наследник и е взела най-доброто от най-добрите български традиции. Защото вече има доста съвременни поети, които нямат нищо още с българските традиции.

Понякога чета нейните стихове и си казвам – Боже, колко много светлина и колко прелест има в тези нейни стихове, и много красота. 

Не ти се напускат страничките на тази книга. Иска ти се колкото се може по-дълго да останеш в пъстрия ѝ, дъхав и пълен със звуци и цветове свят. При пчелите, при тънката река, при дядото с напуканите пръсти, при светулките, при звездите, при хляба, при Бог, Който спокойно броди из светлината на тези стихове… Същият този Бог, който е бил тъй щедър към Петя и ѝ е дал истинска дарба. Защото дарбата на Петя Цонева е очевидна. Тя е богато надарен поет.“

Авторката, Петя Цонева, сподели:

„Аз съм много развълнувана и за мен е чест това, че моето скромно слово в един момент се оказва проводник на такива енергии. Може би, защото тогава, когато пишеш поезия, поне тогава, когато аз пиша поезия, не го съзнавам. Аз не съзнавам какво точно се е случвало, но потъвам в един красив свят и просто записвам. Поне това е приживяването, което усещам при написването на едно стихотворение. Разбира се, всяко едно има своя различен живот, ражда се по различен начин. Но когато говорим за словото, за поезията и за това колко лично е това приживяване за всеки, който пише, аз си мисля, че тази книга, която се оказва седма поред и не знам дали по стечение на обстоятелствата, или някой просто ръководи как да се случват нещата, тя се превърна в книга, която е проводник на светлина.

Искам да благодаря на всички вас, които дойдохте в това много горещо време, за да слушате отново за светлината, но искам да ви обяря, че това не е само тежката, жарка, гореща, лятна светлина, а това е преди всичко съзидателната светлина. Светлината, която носим вътре у себе си и която трябва да пазим, защото много е тъмното в душите ни, много е тъмнината, която може да проникне в нас, но ние трябва да воюваме в името на светлината.

Не знам как може да воюва един поет. По-скоро бих казала, че той може да воюва със Словото си, по този начин, и със Духа, който е в Словото. Затова мисля си за тази книга като за една такава своеобразна форма на битка със силите на тъмното и отвоювано светло време. Освен това, мисля си за всяка една книга, която до сега е стигнала до вас, която съм написала като за част от един поток, не като за нещо отделно и може би за Словото като река, което протича през своите различни състояния.“

Петя Цонева сподели още:

„Цигулката на Светлината е едно лятно продължение на „Белият час“, защото в нея съм обрънала внимание на летните емоции, до ранната есен. Тя се състои от две основни „съставка“ – огън и дъжд. Светлината може да се превърне дори в музика!“

Тя прочете някои от публикуваните в книгата стихотворения: „Тютюн“, „За големите и чакалите“, посветено на поетите, „Мостът на летата“, „Щастие“, „Спасение“ и други.

Стихотворенията на Петя Цонева впечатляват с ярък социален оттенък, те звучат като ек от църковна камбана, едновременно стар и нов, запазил духа на времето, но и толкова съвременни и ангажирани с реалността. Истинско богатство от цветове, картини, усещания, запечатани в нейните стихове и омагьосващи, пленителни редове, които чертаят ред след ред спомени, мечти и пъстри светове… Истинско богатство!

По-голямата част от нейното представяне може да видите в нашия youtube канал, тук, а книгата ще може да бъде закупена от книжарница „Том първи“ от следващата седмица. Миналогодишните две книги на Петя Цонева – „Люлката на живота“ и „Око и огледало“ – също са налични в книжарница „Том първи“.