Дан Колов от с. Сенник: „Чувствам се силен, защото съм българин.“ Къщата – музей на Дан Колов съхранява паметта на бележития българин 86 години след неговата смърт!

С думите:

„Чувствам се силен, защото съм българин.“

Дан Колов обяснява не само успехите си на световната сцена, но и силната връзка с родината, която определя целия му живот – от бедното детство до зашеметяващата му кариера като спортист, но и щедрата му дарителска дейност, която остава завинаги като знак за силата на неговия дух и неговата искрена любов към родината.

Живот и път към славата

Дан Колов (роден като Дончо Колев Данев) е роден на 26 декември 1892 г. в село Сенник, в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев, той е петото дете в бедното семейство. Детството му е белязано от лишения – след ранната смърт на баща му семейството изпитва сериозни трудности и още като дете той е принуден да търси препитание в чужбина – емигрира в Унгария едва на 12 години.

Пътят му преминава през Унгария, а по-късно и през Съединените щати, където извършва тежък физически труд. Случайна среща с професионален борец променя съдбата му – Колов открива таланта си и скоро се превръща в един от най-силните кечисти в света. В началото на миналия век свободната борба в Америка се е наричала „кеч” и по своята същност е била много тежка дисциплина, в която ограниченията почти са липсвали. Понякога схватките са завършвали и с фатален край. В този спорт, който изпитва предела на човешките възможности, българинът участва в над 1500 професионални срещи и печели голяма част от тях, което му спечелва и международната слава!

Той става известен с прозвищата „Балканският лъв“ и „Царят на кеча“. Обикаля света – от Америка до Азия и Австралия – и прославя България десетилетия преди това да стане масово явление чрез спорта.

Въпреки възможностите да приеме чуждо гражданство, той отказва с думите, че силата му идва от това, че е българин – позиция, която ясно показва неговия характер и ценности, които остават непроменени въпреки придобитата международна слава!

Дончо Колев, който вече се е превърнал в Дан Колов отклонява предложението да придобие американско гражданство с една от знаменитите си реплики:

„Чувствам се силен, защото съм българин.“

„НЕ МОГА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ БЪЛГАРИЯ НИКОГА“ 

След първото чуждестранно турне в Япония Дан Колов доказва своята неудържима мощ на всички континенти. През 1927–1928 г. той е на дълго турне, което започва с Аржентина и Бразилия. След срещи в Буенос Айрес и Рио де Жанейро, за които не се знае много, той заминава за Китай. Силният на борците от Манджурия до Тибет му е непознат и въпреки това той побеждава много силни и изправя мъжете в Шанхай, Кантон, Нанкин и Пекин. Победата над китаеца Ван Фу, наричан „Геният на борбата“, е поредната, с която се утвърждава световната му слава.

Следващият континент е световното му турне в Африка. Той побеждава с вече изградения свой стил. Срещите са в най-големите градове на тогава колониална Южна Африка – Кейптаун, Йоханесбург, Порт Елизабет, както и в Солсбъри, Зимбабве и Найроби, Кения. Славата вече работи за него, той е смятан за непобедим.

След завръщането от Япония в САЩ побеждава Джим Стералос, Джак Шерил, известния канадски борец Иван Робер и много други. Продължава двубойното му съперничество с непобедения Джим Лондон, който успява в отсъствието на Колов да победи Стералос Лоус и да стане световен шампион по кеч. До края на кариерата си не успява да се уреди двубой с Лондон, който всячески избягва среща с можещия българин.

Дан Колов е член на Атлетическия клуб в Ню Йорк, където започва приятелството му с френския шампион Андре Деслан. Издържа изпитанието на годините. Спортното съперничество ги противопоставя в няколко двубоя, първият от които пред 18 000 души в Лос Анджелис Дан Колов печели безапелационно.

Към края на 20-те години той е на върха на славата си в САЩ. За него говорят и пишат със страхопочитание. Американски журналист заявява: „Вие сте толкова прочут, че се страхувам да Ви видя“.
Той вече е милионер, но ранчото в Калифорния и имението близо до Монреал в Канада са само за почивка, тренировки и лов. Желанието да се бори е неудържимо.

Многократно му отправят предложения да приеме американско поданство, но той е непреклонен:

„Не мога да се откажа от България никога. Не знам дали някой е изпитвал такава мъка по родината, както аз. Напуснах я като момче, но мисля за нея, тя ми е свидна повече от всичко на света. Чувствам се силен, защото съм българин. Мисля, че ако скъсам с България, ще бъда нещастен. Нямам причини, които да ме карат да се отказвам от българския си произход и поданство.“

Дарителската дейност – истинската мярка за величието му

Въпреки блестящата спортна кариера на бореца, направила го световно известен, за българите тя не е основното негово достойнство. Човекът, считан за една от най-големите легенди в историята на борбата, успява да надхвърли своите професионални успехи с дейността си извън ринга. Спортната кариера, направила бореца милионер, позволява на Колов да разгърне напълно щедростта си и голямото си сърце. Нито световната слава, нито милионите долари, нито годините в странство успяват да променят снажния добряк.

„Пеш съм излязъл, пеш ще се върна“

– с тези благородни думи, Дончо Колев отказва предложения му файтон, който трябва да го закара до родното му село, където се ззавръща в 1935 година и където го чака неговата нова къща, закупена от брат му и в която националният герой дочаква и своята преждевременна смърт, само 5 години по-късно…

Дан Колов дарява значителни средства на различни каузи без да прави разлика между хората – помага на бедни, студенти, приятели и държавата.

Сред най-значимите му дарения са:

• средства за закупуване на самолет за българските пощи – дарява 500 000 лева от личното си състояние!
• участие в изграждането на летището в Горна Оряховица;
• подпомагане на семейството на бореца Никола Петров;
• дарения за български студенти и обществени каузи.

Той дори дарява средства в защита на Георги Димитров по време на Лайпцигския процес, ръководен не от политически убеждения, а от национално чувство и солидарност.

Дарителската му дейност е толкова значима, че е отличен с орден „За гражданска заслуга“ от цар Борис III.

Завръщане в България и последни години

След десетилетия в чужбина, през 1935 г. Дан Колов се завръща в България и е посрещнат като национален герой.

Той създава школа по борба в София и активно работи за развитието на спорта у нас. Въпреки заболяването си от туберкулоза, излиза на тепиха до последно и печели последния си мач през 1939 г.

Умира на 27 март 1940 г. в родното си село, ненавършил 48 години. Погребан е в двора на църквата в село Сенник – място, което и днес е място за преклонение и почит пред паметта на делото на Дан Колов от поколения българи!

Къщата-музей „Дан Колов“ в село Сенник

Къщата на Дан Колов в село Сенник е превърната в дом-музей, който съхранява спомена за живота и делото му.

Във фоайето е разположена восъчна статуя на Дан Колов в цял ръст, която е дело на великотърновския скулптор Борис Борисов, създадена по идея на Тихомир Благовестов.

„Постарали сме се да се придържаме до реалните размери. Той е около 30-33 годишен, висок 1.78 м.“

споделя Борис Борисов при откриването на фигурата на 26 декември 2024 г., в чест на 132 години от рождението на легендарния български борец.

Фигурата е детайлен 3D образ, който приковава вниманието още с влизането в къщата – музей и дава реална представа за образа на националния герой!

Самата къща е двуетажна, с малък двор, като на първия етаж са разположени в две стаи вещи на Дан Колов, както и неговата история, разкавана в снимки и думи – изложени са лични вещи, документи и материали, свързани с неговата кариера и благотворителност.

На втория етаж се намират още две стаи, една от които е възстановка на неговата спалня, а втората – всекидневна.

В приземие, до което се стига през първия етаж, е разположена малка „кино“ зала, в която посетителите имат възможност да видят и кратък филм за историята на Дан Колов, която продължава да вдъхновява поколения българи дори 86 години след неговата смърт!…

In Memoriam

Дан Колов е погребан в двора на Църква „Св. Иван Рилски“, до която се стига от центъра на селото, на около километър от неговата къща-музей. Църквата е построена на най-високото място в селото. Храмът е интересен заради своя часовник, вграден във външната стена на входа. Строителството започва през 1914г и завършва през 1919г. Часовникът е монтиран година по-късно и оттогава отмерва времето в селото, а гробът на Дан Колов, разположен в двора ѝ, е място за почит и преклонение пред неговото дело.

Животът на Дан Колов е пример за изключителна воля, труд и родолюбие. От бедно селско момче той се превръща в световна легенда, но истинската му стойност остава в щедростта и човечността му. Той не просто прославя България – той посвещава богатството и силата си на нея.

Дан Колов остава в историята не само като велик спортист, а като символ на добродетел, чест и безкористност. Пример и вдъхновение, които остават като камбанен звън – чист, ясен и безкомпромисен!

Източници: https://bulgarianhistory.org/dan-kolov/