Дарителите: памет за светлия пример на големия благодетел на Габрово, Пенчо Семов: „Нека помогнем, това ни остава!“

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

Няма габровец, който да не знае историята или да не е чувал за един от най-големите благодетели на Габрово – Пенчо Семов! За него е изписано много, но той е толкова ярък и светъл пример за всички нас, че си заслужава да разкажем отново и да открехнем още страници от удивителната история на този бележит габровец, оставил толкова светла диря, че Габрово, несъмнено, ще помни още дълги години неговия скромен характер и голямо сърце!

Но кой е Пенчо Семов?

Пенчо Иванов Семов (1873–1945) е виден български индустриалец и филантроп, известен със значителния си принос към икономическото и социалното развитие на Габрово и страната като цяло. Роден в село Цвятковци, Габровско, на 08 октомври 1873 г., Семов започва трудовия си път още в юношеска възраст, работейки в търговията със занаятчийски стоки. Той е Първороден син на Иван и Бона Семови. До 11-годишна възраст живее в родното си село Цвятковци. За първи път идва в Габрово през 1882 г. С интерес към изучаване на чужди езици. Знае говоримо турски, руски и френски езици.  По-късно се установява в Тутракан, където самостоятелно управлява дюкян за манифактурни стоки. Със спечелените средства през 1898 г. инвестира в първото си предприятие – Събирателно дружество „Талев – Семов“, за производство на сапун.

През 1905 г. основава АД „Иван Семов и синове“ в Габрово, специализирано в производството на трикотаж. Той е ключова фигура в развитието на вълненотекстилната индустрия в региона, като е акционер в над 10 фабрики в Габрово и участва в различни индустриални предприятия в страната. Освен това, Семов проявява интерес към банковото дело, като инвестира в няколко финансови институции.

Неговата бизнес дейност е неразривно свързана и с благотворителността. Семов е известен с щедростта си, като подкрепя множество обществени инициативи и социални проекти. Сред даренията му са значителни суми за Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово, включително закупуването на сградата „Бузлуджа“ за дом на възрастни, на име „Бона и Иван Семови“, на него дължим и изграждането на девическо училище с неговото име.

Подарява вилата и чифлика си край Варна на журналистическо дружество, отделя крупни парични суми за габровските училища, колежа „Свети Августин” – Пловдив, за библиотека „Априлов – Палаузов”, построява училище в родното си село Цвятковци, дарява икони и средства на църкви и манастири, подпомага финансово своите работници. Голяма част от финансовите средства влага в Старопиталището „Пенчо Семов” край Габрово.

Той също така финансира образованието на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като общата сума надвишава 3 милиона лева.

Малко известен факт за него е, че През 1919 г. дарява 300 000 златни лева за лобиране в полза на България, за намаляване претенциите към страната ни от 12 на 2 милиарда златни франка – при сключването на Ньойския договор. 

През 1937 г. английският вестник „Гардиън“ го определя като символа на модерна България. Провъзгласен, заради изключително големи заслуги към Габрово и България, като създател на модерната индустрия в града и страната ни, един от най-големите патриоти, дарители и благодетели в областта на образованието и социалната сфера. 

След смъртта си през 1945 г., неговото завещание включва създаването на благотворителна фондация, на която предоставя 50% от имуществото си. Сред предвидените проекти са построяването на девически пансион „Радка и Пенчо Семови“ и мъжки пансион „Бона и Иван Семови“. Но политическите промени след 9 септември 1944 г. възпрепятстват реализацията на тези планове и старческият, наречен „Вила „Ефория“ дом потъва в забрава, допреди няколко години.

Вила „Ефория“ бе откупена от собственика си – МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ през 2022 г. От габровец, пожелал анонимност, който се зае с нелеката задача да облагороди мястото, като неговото обещание е да я реставрира и възстанови в първоначалния ѝ вид. С цел оптимална информираност за процесите по възстановяването на тази емблематична за габровци сграда, наследство от големия благодетел, бяха създадени сайт и фейсбук страница, на които перодично се публикува информация относно процеса на реставрация. Това спасение на сградата предизвика голям обществен отзвук и адмирации от страна на габровци, които с години гледахме как сградата се руши. Надеждата е, че тази сграда наистина ще възстанови не само предишния си облик, но и ще бъде обществено достъпна, така, както е била идеята на Благодетеля! Тук може да бъде видяно видео от текущия ремонт.

 „В началото си вила „Ефория“ е била проектирана като старопиталище – място за достойна грижа и покой на възрастни хора, останали сами. Пенчо Семов завещава средства и визия за сграда, която да обединява архитектурна красота и социална отговорност.

Но историята тръгва по друг път – политическите промени и обществените трусове след 1944 г. не позволяват „Ефория“ да изпълни мисията си напълно.

По-късно сградата временно приютява болнични отделения – но въпреки, че не се е превърнала в дома, който Пенчо Семов си е представял, тя е спасила много човешки животи и е дала надежда и вяра в доброто.

Здравето не е само физическо състояние – то е място, грижа, споделяне и сигурност.

Ние искаме „Ефория“ отново да стане пространство, в което човек се чувства спокоен, ценен и свързан – с историята, с природата и с другите.“,

споделят хората, заели се с реставрацията на тази емблематична сграда!

Друга емблематична сграда, която и до днес можем да видим в сравнително запазен вид и дори функционира по първоначалното си предназначение, е сградата, наречена „Парахода“, поради специфичния и уникален вид на сградата, която помещава Белодробна болница „Пенчо Семов“

Болницата се намира в регулативните планове на гр. Габрово, в естествен горски парк, отдалечена на 800 метра от основна, градска, пътна артерия. Болницата е в надветрената зона, над промишления комплекс в града, отдалечена от магистрали, пътища и други източници на шум. Разположена е на високо и проветриво място, с добро слънчево огряване. Районът е богат на многообразни типове местни гори – бук, дъб, бор, ела и др. Габрово е с климатични условия, изключително благоприятни за пациенти с белодробни заболявания, са решили основателите на тази болница и с право!

Болницата е разположена в основната шестетажна сграда „Парахода“ и триетажната присторйка към нея.

Днес основната задача като специализирана болница с междуобластни функции е да осигурява пневмофтизиатрична помощ (доболнична и болнична) на пациенти от областта и страната.

Сградата на лечебното заведение е построена от видния габровски индустриалец Пенчо Семов през 1942 г. за ученическо общежитие и още преживе дарена на града. В края на Втората световна война е използвана за възстановяване на ранени войници.

През 1947 г. д-р Кирил Въгленов е изпратен от Министерство на здравеопазването в Габрово да организира противотуберкулозен санаториум с 200 легла като оперативен център за Североизточна България, превърнат по-късно в болница. Д-р Въгленов я ръководи до 1980 г. и извършва над 5 000 операции.

През годините, поради рязкото намаляване заболеваемостта от туберкулоза, лечебното заведение се преструктурира, като започват да се лекуват и пациенти с остри и хронични неспецифични белодробни заболявания.

Пететажната сграда с формата на параход и с архитектура от късен бароков стил е уникална забележителност за гр. Габрово и страната. Нейн архитект е забележителният Никола Гръблев, габровец, оставил трайна и забележителна следа в развитието на архитектурата на града.

Днес лечебното заведение е едно от водещите в страната за лечение на специфични и неспецифични белодробни заболявания. Приемат се пациенти от цялата страна.

„СБАЛББ – Габрово“  има ясно формулирани обществени цели, предмет на дейност, приоритети и задачи и предоставя условия за обучение по специалност “Пневмология и фтизиатрия“.

Сградата, наречена „Парахода“ е паметник на културата, като първоначалната идея на габровския индустриалец Пенчо Семов е била тя да бъде за девически пансион. През 1947 г., обаче, сградата е национализирана, пригодена и започва да функционира като противотуберкулозен санаториум. През 1976 г. легловия фонд е преструктуриран и за лечение на болни с ХНБЗ.

Нерадостна е съдбата към големия благодетел на Габрово, обаче. Новоселски манастир в махала Ново село в Априлци пази спомен за нерадостната съдба на първата съпруга и двете деца на Благодетеля.

В двора на църквата, останало като по чудо след пожара, и до днес стои старо крушово дърво, на което е поставена табалка, указаща, че това крушово дърво е жив свидетел на ужасите от новоселското въстание. Точно под старата круша стои красива стара бяла чешма, на която четем:

Въ паметъ на Аничка, Бонка и Иванчо П. Семови.

Малка бяла чешма в Новоселски манастир – гр. Априлци разказва най-тъжна част от историята на една забележителна личност – Пенчо Семов, който е един от най-големите дарители, но в личния му живот трагедиите далеч не са малко. През 1898 г. той се жени за Аница. През 1899 г. се ражда синът му Иван, а през 1900 г. и дъщеря му – Бонка. Младата му съпруга умира едва година след раждането на Бонка, през 1901 г. от туберколоза, само на 20 години. Индустриалецът решава да се ожени втори път, за да има кой да се грижи за децата му, но съдбата е решила друго – и двете дечица си отиват скоро след майка си, когато са само на по три годинки.

Аница Семова умира на 11 ноември 1901 г., а само четири месеца по-късно той е принуден да погребе и сина си Иван. И двамата са покосени от туберкулоза. Надеждата на Семов остава в дъщеря му Бонка, но на 14 март 1903 г. трагедията се повтаря – и тя губи живота си от същата болест.

След тази тежка загуба, Пенчо Семов решава да посвети усилията си на борбата с туберкулозата. С лични средства създава фонд за борба с болестта и построява специализирана болница за белодробни заболявания в Габрово, която и до днес носи неговото име.

Малката скромна бяла чешма в двора на Новоселски манастир в гр. Априлци е изградена в памет на отишлите си много рано от този свят жена и деца на големия благодетел, Пенчо Семов. Не е ясно защо именно там е избрал Пенчо Семов да построи тази чешма, но тя и до днес напомня за неговите обичани съпруга, син и дъщеря. Благодетелят споделя живота си с втората си съпруга, Радка Семова и посвещава голяма част от живота си на борбата с туберколозата, отнела от него без време семейството му – Аничка, Бонка и Иванчо!

От брака си с Радка има син, който също носи името Пенчо. Радка, съпругата на Благодетеля, има не по-малък принос в добрите дела, с които габровци и до днес помнят Семов!

През 1939 г. семейството основава фонд „Награди хаджи Радка Пенчо Семова“ с първоначален капитал 100 000 лв., от който да се раздават отличия и подаръци на ученички с най-висок успех. Всяка година (до 1944 г.) Радка Семова купува наградите от лични средства и фондът стои непокътнат и се увеличава ежегодно с 100 000 лв. Отличията са златен медальон за първата по успех ученичка, „за отлично прележание и много добро колегиално държание към съученичките“. На тези с успех много добър се връчват сребърни медальони. Раздаване са на тържествена церемония в края на всяка учебна година лично от госпожа Радка П. Семова.

Радка Николова Семова е родена в семейството на Никола Патев и Дешка Цонева Лукова на 21 ноември 1884 г. и както традицията от края на XIX век повелява, си идва с името – Радка (датата е Св. Архангел Михаил по стар стил). Къде и какво учи не е известно. На 8 декември 1902 г., 18-годишна, се венчава за Пенчо Иванов Семов (вдовец). През 1938 г. Радка Семова е наградена с почетния знак „За насърчение към човеколюбие” ІІІ степен. Радка Семова дарява лични средства за обзавеждане на параклиса на храма „Успение Богородично” в Габрово. Акционер е в памукотекстилно АД „Принц Кирил” – Габрово. След национализацията и приетия Закон за едрата градска собственост семейство Семови: Радка, Пенчо (син) и снахата Цвета, са изгонени от дома им на улица „Успех” № 1. Принудени са да наемат една стая в Лъката, а личните им вещи са пръснати по роднини и приятели. От къщата им са конфискувани картини, обзавеждане, злато и др. През 1950 г. Радка със семейството на сина си се установява в София. Почива на 9 септември 1958 г.

Според някои изследователи, техните дарения достигат до общата сума от 55 милиона лева, а направеното от Фондацията им се изчислява на над 200 милиона лева!

Награждаван е с орден „За гражданска заслуга” IV степен (1928 г.), орден „Св. Александър” – II степен, възпоменателни медали за участие във войните 1912 – 1913 г.; 1915 – 1918 г.

Завещава на 34 организации и дружества, акции от фабрики и банки, не забравя своите родственици и близки, работниците от фабриките „Успех” и „Вилата”.

През 1943 г. той променя завещанието си, като го допълва и поема инициативата сам да създаде благотворителна фондация, на която предоставя за благотворителност 50 % от имуществото си.

Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г. Изпратен е до вечния си дом от хиляди габровци в знак на последна почит към него и неговия живот, а освен даренията и голямото му сърце, габровци го помнят и до днес с думите му:

 „Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих – моето дело е налице! Аз бях учител, без да бях педагог, богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет.“

Днес, в знак на признание за приноса на забележителния Пенчо Семов, освен белодробната болница, и габровската Професионална гимназия по туризъм носи неговото име –  Пенчо Семов, а бюст-паметник в града, дело на скулптура Адриан Новаков  напомня за неговото наследство. Паметникът е положен в центъра на Габрово, в близост до къщата, в която някога е живял знаменитият габровец!

Литература и снимки:

https://sbalbbgabrovo.eu/

https://ephoria.org/

https://gabrovo.bg/bg/article/15920

https://h-museum-gabrovo.bg/?p=12735

Част от снимките са от РИМ – Габрово, от ФБ – Вила „Ефория“ , КАБ – Регионална колегия Габрово, и страницата Единъ Завѣтъ

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.