Дежавю! Габрово – Европейска столица на културата?

Предложение от кмета на Община Габрово, Таня Христова, повдига отново въпроса за включване на Габрово в надпреварата за Европейска столица на културата за 2032 г.

Амбицията на Габрово да се включи в надпреварата за Европейска столица на културата за 2032 година представлява дългосрочен ангажимент и инвестиция и в същото време показва, че културата може да бъде основен двигател на промяната в трансформацията на нашия град. Отправяйки се на това своеобразно „пътуване“, ние изпращаме сигнал до всички граждани, институции и бизнеси, че културата е път към един по-приобщаващ и обогатен град,

се казва в предложението към Общински съвет – Габрово.

Според нея, ползите, които градът би имал от тази кандидатура са:

• Укрепване на капацитета и въздействие в дългосрочен план върху културния и творческия
  сектори;
•  Градско развитие и повече международни връзки;
• Подобрена инфраструктура за създаване проекти и привличане на местни и международни
  творци;
• Повишено културно сътрудничество и нови възможности за работа;
• Комбиниране на местното културно наследство и традиционни форми на изкуство с нови,
  иновативни и експериментални културни изрази;
• Трансформиране на дългогодишни проблеми в проекти с положителна добавена стойност за
  общността

Цялото предложение може да прочетете във файла.

Габрово европейска столица на културата

Дежавю!

Това, на вид привлекателно предложение, обаче, не се появява за първи път. През 2013 г. същото предложение е било отново на дневен ред, като в надпреварата влизат 8 града – София (която кандидатства заедно с Благоевград, Перник и Кюстендил в обединена кандидатура на Югозападния регион), Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Русе и Шумен, както и  Пловдив. Въпреки категоричната заявка още през 2013 г., Габрово не успява да се пребори за престижното място, а писателят Калин Илиев остро разкритикува самата идея в свое интервю за вестник „100 вести“. В интервюто той споделя:

По мое мнение Габрово няма потенциал за подобна кандидатура. И държа да отбележа – това не ме прави по-малко габровец, защото нашите деди са били амбициозни, но рационални, знаели са кое има смисъл и кое е просто изхвърляне.

На първо място градът няма необходимата инфраструктура – културна и особено туристическа, само един пример – хотелите във Велико Търново са повече от 100. Габрово няма профил на подобен град, исторически, политически и икономически. Нямаме и необходимия човешки потенциал – къде е нашият хуманитарен ВУЗ? В Габрово се случват и качествени културни събития, но крайно недостатъчно. Същото важи и за бюджета ни за култура. Културата не е приоритет на града. Отново ще направя сравнение с Велико Търново – там всяка седмица се случва по едно национално или международно културно събитие, а бюджетът за култура е в пъти над нашия. Габрово няма обществена подкрепа за тази идея – Европейска столица на културата 2019. Отхвърлят я самите творци, директори на културни институти, граждани, защото са реалисти. Градът няма подкрепа дори в рамките на областта – Дряново, например, подкрепя Велико Търново, но не и Габрово. Има ли нужда от повече примери?

Наскоро Стара Загора, която също беше кандидат за Европейска столица на културата, се отказа. Хората прецениха, че нямат потенциал за това. А градът е с по-големи възможности от габровските. Няма нищо срамно да се откажеш, ако си тръгнал по грешен път. Важното е да го разбереш, да имаш силите да го направиш, това не те прави по-слаб. Обратното е инат, демонстрация на излишно самочувствие и надменност към мнението на гражданите, на специалистите, на професионалистите.

Сега, обаче, идеята е отново на дневен ред. Дали 12 години по-късно сме по-подготвени? Отговорът се крие в друга точка, включена в същия дневен ред на заседанието на Общински съвет – Габрово, планувано за 27 февруари.

Отчет за изпълнение на Програма за развитие на туризма в Община Габрово за 2024 г. и приемане на Програма за развитие на туризма в Община Габрово за 2025 г. е документ, който се състои от няколко части, но най-основната е събрана в 40 страници, които може да прочетете в цялост във файла по-долу.

Отчет туризъм

От този документ разбираме, че по данни на Община Габрово и съгласно Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) в края на 2024 г. на територията на общината са регистрирани 52 заведения за хранене и развлечение и 204 места за настаняване (с обща леглова база от 2 500 броя).

През 2024 г. броят на пренощувалите лица се е увеличил с 3 206 (около 7.4%), достигайки 46 465 души, докато регистрираните нощувки са нараснали с 3 558 (около 3.8%), достигайки 96 367.

В детайли:

По данни от ЕСТИ (Единната система за туристическа информация) местата за настаняване в Община Габрово, регистрирали най-голям брой нощувки през 2024 г. са:
Хотел „Балкан“ – 9 390 пренощували лица / 15 306 нощувки, средна продължителност на престоя 1,63 нощувки;
Хотел „Люляци“ – 2 695 пренощували лица / 10 206 нощувки, средна продължителност на престоя 3,79 нощувки;
Хотел „Боженци“, с. Черневци – 4 924 пренощували лица / 9 394 нощувки, средна продължителност на престоя 1,91 нощувки;
Хотел „Орловец“ – 4 430 пренощували лица / 7 238 нощувки, средна продължителност на престоя 1,63 нощувки;
Хотел „Панорама“ – 1 899 пренощували лица / 3 982 нощувки, средна продължителност на престоя 2,10 нощувки.

На територията на община Габрово през 2024 г. има регистрирани 11 обекта клас „А“ хотели: 3 обекта с „една звезда“, 4 обекта с „две звезди“, 3 обекта с „три звезди“, 1 обект с „4 звезди“.

С клас „Б“ за 2024 г. има категоризирани 6 обекта: семеен хотел (една, две, три звезди), къща за гости (една, две, три звезди), апартамент за гости (една, две, три звезди), бунгала (една и две звезди), стаи за гости (една, две, три звезди), хостел (една звезда).
С клас „В“ са некатегоризирани обекти с безсрочна регистрация: 86 апартаменти за гости и стаи за гости.

Тук идва първият въпрос, който се припокрива с казаното от Калин Илиев през 2013 г.:

Как с 11 хотела, 6 семейни хотела и няколко къщи за гости Габрово би могъл да поеме туристопоток, който отговаря на очакванията за една Европейска столица на културата?

И докато в по-голямата част от хотелите все пак се отбелязва лек ръст на нощувки и посещаемост, то данните за общия брой нощувки и пренощували лица в къщи за гости на МАИР „Боженци“ са повече от притеснителни – там всъщност се наблюдава отлив на нощуващи, и то с близо 18% надолу.

 

Какво показват данните за туристопотока в Габрово?

Оказва се, че въпреки направените инвестиции в музеите, все още общата посещаемост на музеите е далеч от данните за 2019 г.. Именно през 2019 г. културните институти в Габрово са привлекли най-голям брой посетители – общо 319 747, докато за 2024 г. са отчетени общо 272 446 посетители – увеличение с около 5% спрямо 2023 г. 

Графиката показва повече посещаемост през летните месеци, със своеобразен пик през месец май, когато е Карнавалът и когато има и по-голям туристически поток.

 

Лек ръст има и в платените, и в безплатните посещения:

Увеличението по културни институции е, както следва:

МАИР „Боженци“ – увеличение с близо 19 %

Музей ДХС – намаление на туристопотока с около 2%

РЕМО „Етър“ – увеличение с малко над 3%

Интерактивен музей на индустрията – увеличение с около 10 %

Музей на образованието  – отбелязват най-сериозен ръст, с над 40%

Астрономическа обсерватория и планетариум – отбелязват сериозен спад, с около 27 %

Дечкова къща – ръст с около 24%

РИМ – музеят отвори врати едва на 1 ноември 2024 г.

РЕМО „Етър“ остава най-посещаваният обект в региона, като през 2019 г. отбелязва 203 753 платени посещения. През 2023 г. този брой е 152 083. През 2024 г. се наблюдава нарастване до 157 058 посетители. Голяма част от тези посетители са чужденци, се отбелязва в доклада. Данните за РЕМО „Етър“ спрямо 2019 г., когато посещаемостта е била 226 070  души, показват категорично, че въпреки вложените над 10.5 милиона в ремонти и реновации там, музеят все още не успява да достигне своеобразния пик през 2019 г., макар, че се отчита лек ръст на посещенията през 2024 г., спрямо 2023 г. Музеят запазва позицията си на най-посещаван музей в региона.

Извън информацията за посещаемост на туристическите културни институции и обекти, в отчета за 2024 г. на Община Габрово се отчита и сериозно повишаване на посещаемостта на сайта visit.gabrovo.bg, както и усилено присъствие в социалните мрежи.

През 2024 г. Facebook страницата е отбелязала ръст в посещенията с 96,5%, на последователите със 72,3 % и реакциите на съдържанието с 14% спрямо предходната година. Instagram профилът достигна 276 последователи. Посещенията на сайта visit.gabrovo.bg са се увеличили с 23%, благодарение на по-доброто индексиране в търсачките и популяризирането в социалните мрежи,

четем в доклада.

Община Габрово отбелязва и изразходени 7 768,80 лв за изработка на рекламни материали, както следва:

Отпечатване на туристическа брошура Пътеводител на английски и български език – 5 016 лв.

Отпечатване на брошури със събитийния календар за 2024 г. – 468,00 лв.

Изработване и монтаж на винили с реклама на събития и културни институции в Габрово на Автогара Габрово- 2 284,80 лв.

Общо изразходваните средства по Програма за развитие на туризма в Община Габрово през 2024 г. са 49 170,10 лв., а реализираните приходи от туристически данък за 2024 г. са 51 002,00 лв., това е с около 9000 лв. по-малко, спрямо планираната сума за 2024 г., която е била 60 000 лв.

Общ разполагаем бюджет за 2024 г. (преходен остатък от бюджет Програма туризъм 2023 г. + реализирани приходи от туристически данък за 2024 г.) е 57 256,00 лв, а преходния остатък за 2025 г. (Общ разполагаем бюджет за 2024 г. – Общо изразходвани средства по Програма за развитие на туризма в Община Габрово през 2024 г.) е 8 085,90 лв.

Данните показват, че са реализирани по-малко приходи от туристически данък, отколкото е очаквано, което отново може да бъде тълкувано като индикация за отговор на въпроса – има ли потенциал Община Габрово да стане Европейска столица на културата през 2032 г.?

Освен данните от посещенията на туристическите обекти, както и данните от осъществените нощувки, следващият въпрос, който може да бъде зададен е: Каква е инфраструктурата и какви са възможностите на туристите, които не разполагат със собствен транспорт да посетят града ни?

В последните години осезаемо се забелязва съкращението на автобусни линии. Линията Габрово – Варна, например, вече не съществува, редица други линии бяха намалени в разписанието, а автобусът Габрово – София, собственост на ОПТ – Габрово трудно може да бъде описан с думи. ЖП превозът също трудно би могъл да бъде определен като удобен, макар че все още съществува – ЖП линията Габрово-Царева ливада продължава да се изпълнява от влакове на над 40 години.

Другият отдавна обещан, но все още неосъществен проект – тунелът под Шипка, все още остава далеч от реализация, макар, че е вписан в проектобюджета за 2025 г.

Това, което действително има потенциал да наклони везните в полза на идеята за кандидатурата на Габрово, е дейността на двата налични театъра – Драматичен Театър „Рачо Стоянов“ и Държавен куклен театър – Габрово. Те без съмнение допринасят за развитието на културния живот в града ни, за което свидетелстват многобройните им награди и екип от млади хора и специалисти, които работят отдадено за развитието на културния живот в града ни. Като положително би могло да се отбележи и завършения ремонт на Дома на културата, както и почти завършения ремонт на бившия Летен театър, понастоящем „Младежки център“, ремонтирана и удобна е и зала „Възраждане“. 

Най-голямата зала в Габрово обаче – Спортна зала „Орловец“, има нужда от ремонт и осъвременяване, а зимата е практически неизползваема, тъй като не е в състояние да осигури температури, подходящи за провеждане на различни културни и спортни мероприятия и събития.

Освен Габрово, засега единствено от Бургас са заявили, че ще се включат в надпреварата за Европейска столица на културата през 2032 г. от българска страна. Предложението на кмета на Габрово ще бъде разгледано следващия четвъртък, но остава въпросът:

Защо не бе проведено обществено обсъждане по темата, която определено е от широка обществена значимост?

***

Подкрепете независимата журналистика!

„За Габрово“ е независима онлайн медийна платформа, която не се издържа чрез политическа или друг вид рекламна дейност.

Ако желаете да ни подкрепите и финансово, може да го направите чрез ДАРЕНИЕ на следната сметка:

Сдружение Граждански Контрол Габрово

IBAN: BG49UBBS80021062444450

Основание: ДАРЕНИЕ