Добър 3.53 е оценката към институциите в „Бележник 2025“ на Национална мрежа за децата

За втора поредна година оценката се запазва над „среден“, както бе в продължение на няколко годии преди това.

Добър 3.53 е оценката към институциите в „Бележник 2025“ на НМД

Добър 3.53 е оценката, която държавата получи за грижата си за децата и семействата в „Бележник 2025“ на Национална мрежа за децата (НМД). За 2024 година държавата е понижила успеха си и отново започва да се връща към средното си представяне както през повечето от последните 14 издания на мониторинговия доклад на НМД.

Прави впечатление, че за общо деветте области в доклада оценките за 5 от тях са се понижили („Участие на децата“, „Правосъдие за деца“, Ранно детско развитие“, „Детско здраве“ и „Спорт, култура и свободно време“), единствено за „Благосъстояние на децата“, „Семейна реда и алтернативни грижи“, „Закрила на детето от всички форми на насилие“ и „Образование“ регистрират слабо повишаване в резултата.

Оценката беше оповестена пред политици, висши държавни служители и медии под купола на Ларгото в гр. София и в присъствието на деца от Младежка мрежа „Мегафон“, които оправиха изказвания и задаваха въпроси директно към политиците.

На представянето на данните и препоръките в “Бележник 2024” присъстваха и членове на парламентарните комисии по здравеопазването, образованието, труда, социалните и демографските въпроси, както и на изпълнителната власт – МОН, МЗ, МТСП, МВР, МП, експерти от Столичната община, ДАЗД, АКСУ, АСП, НЗОК и др., които се включиха в обсъждането на държавните политиките за децата и семействата у нас през последната една година.

Данни и основни изводи от доклада, както и оценките във всяка от деветте области на мониторинга бяха представени от Георги Богданов – изпълнителен директор на НМД, Георги Еленков – юрисконсулт и директор “Политики за децата“ в НМД, Белла Дамянова – координатор “Политики за децата” в НМ, д-р Антоанета Тончева, експерт молекулярен генетик, сдружение „Общност Мостове“, едно от лицата на каузата за осигуряване като грижа от държавата на лечебна храна за деца и възрастни с белтъчно-калорийно недохранване – „Детско здраве“; г-жа Люба Йорданова, старши специалист „Стратегически партньорства“ във фондация „Заедно в час, тя отговаря за подготовката на стратегическите документи на организацията и представя опита на „Заедно в час“ пред различни аудитории – „Образование“;  г-жа Дияна Видева, психолог и член на управителния съвет на Асоциация „Деметра“, професионалист с над 25 г. опит в борбата с домашното насилие  – „Закрила на детето от всички форми на насилие“.

Изабелла Трайкова, фондация „Мечта в джоба“ и Пламен Панайотов, фондация „Мисия криле“ от Младежка мрежа “Мегафон на НМД” поставиха директни въпроси на политиците в залата. Акценти пред Комисията бяха изнесени за три от общо деветте области на доклада: Детско здраве (среден 3,14), Образование (добър 3,87) и Закрила на детето от всички форми на насилие (добър 3,64).

Експертното проучване отново се базира на данни от над 25 национални държавни и общински институции, анализа и оценките на 40 автори, над 130-те организации и активисти от Мрежата, 7 външни оценители, анкетираните близо 8000 деца и възрастни, както и на институциите, които ни предоставяха данни по ЗДОИ и поддържаха активен диалог с екипа зад доклада.  Оценката в „Бележник“ за втора поредна година е над „среден“ (3,53), с което отчитаме и немалкото положителни тенденции и практики в страната, свързани с подкрепата към семействата. Така например, приети бяха промени в Закона за гражданската регистрация, които гарантираха получаване на лични документи от над 120 000 български граждани над 14 г.; Националната здравна стратегия до 2030 г. стана факт; бяха приети 15-те дни отсъствие с бележка от родител; изпълняваха се ключови операции за социална, образователна и здравна подкрепа към уязвими семейства по плана за Европейската гаранция за детето. Всичко това е подробно представено и оценено в настоящия доклад. Стотиците препоръки в тазгодишния „Бележник“ го показват ясно: политиките за децата не са лотария. Те са структурен компонент на правовата държава и изискват последователност, анализ на данни и отговорни държавнически решения.

През цялата 2024 г. държавата често избираше сензационното пред същественото. До като 50-ото НС изменяше ЗПУО, за да реши несъществуващия проблем с пропагандата на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в българската класна стая, останаха нерешени тежките проблеми на системата на образование като липсата на стандарт за управление на качеството; твърде ранното профилиране; огромните регионални различия и вторичната сегрегация на училищни общности; това, че поне 1/3 от децата с увреждания в България не посещават училище. Докато граждански активисти от Обществения съвет за Националната детска болница бяха привиквани за обяснения в ДАНС по жалби, по дадени от търговско дружество – реформата в детското и майчиното здравеопазване отново не се състоя. Тревожна е и продължилата през 2024 г. липса на механизми за автентично детско участие. За настоящото издание на „Бележник“ Национална мрежа за децата анкетира 3141 деца и 4617 възрастни от цяла България. До колко деца и родители обаче се допитаха институциите и законотворците по ключови реформи в образованието, детското здравеопазване, достъпа до услуги, жилищната политика, закрилата от насилие, правосъдието, спорта, културата? „Бележник 2025“ не е присъда. За 14 години този уникален мониторингов доклад се е утвърдил като основа за задълбочен, информиран и конструктивен диалог между гражданското общество и държавата, и като катализатор на множество значими промени.

Бележките в „Бележник“ се пишат на принципа на тези в училище – от слаб 2, когато държавата не е предприела никакви действия за разрешаването на проблемите в областите на доклада, до отличен 6 при въведени мерки с доказала се ефективност. Годишният доклад оценява напредъка на държавните институции в грижата за децата в 9 области – Благосъстояние, Семейна среда и алтернативни грижи, Закрила от всички форми на насилие, Правосъдие, Ранно детско развитие, Образование, Здравеопазване, Спорт, култура и свободно време и Детско участие. Ето и най-важното от всяка област.

Какво ни казват оценките в “Бележник 2025– Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”

УЧАСТИЕ НА ДЕЦАТА

Оценка по темата: 3,11

През 2024 г. гарантирането на автентично и смислено участие на децата и младите хора от различни общности остана предизвикателство. Въпреки наличието на повече форуми, организирани от гражданския сектор, съвместно с участието или за децата, се наблюдаваше затруднение на институционално и обществено ниво, свързано с разбирането и най-вече създаването на пространства, в които да се срещат мнения по въпроси и проблеми, които оказват въздействие върху живота на децата. Продължи да липсва достъп до съобразена с възрастта на децата обществена информация за закони и политики, които имат отношение към тях. Единствен напредък се отбеляза с детската версия на Общ коментар № 26 на Комитета по правата на детето, адаптиран от УНИЦЕФ България, касаеща правата на децата, околната среда и изменението на климата. Държавата и общините не използват дигитални инструменти за допитване до децата. По мнение на децата, властта не се интересува достатъчно от тяхната гражданска позиция, въпреки че се отчита като позитивно включването на политици и разговорите им с деца по важни за тях теми на форуми, организирани от гражданските организации. Пилотните инициативи за обучение на деца по права на човека и граждански активизъм останаха с ограничен обхват, ресурс и ползи. Те продължиха да се реализират като част от програми за неформално гражданско образование, но са или липсващи, или слабо застъпени в учебната програма.

БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА ДЕЦАТА

Оценка по темата: 3,81

През 2023 г. (данни за 2024 г. все още няма) в България са се родили 57 478 деца, като от тях 57 197 (99,5%) са живородени. По данни на Евростат страната е рекордьор по раждаемост в ЕС за 2023 г. 33,9%  от децата са в риск от бедност и социално изключване.

Този дял е близо два пъти по-висок от осемте европейски държави с най-нисък дял на деца в тази група. По отношение само на риска от бедност, 26,9% от децата в попадат в тази група. Делът е повече от два пъти по-висок спрямо шестте европейски държави с най-нисък дял на деца в тази група. Фокус върху намаляването на бедността и оказването на подкрепа на децата и семействата е поставен в Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030. Активна политика на пазара на труда е мярката по реда на чл. 36 от ЗНЗ, подпомагаща безработни лица от групите в неравностойно положение. През 2024 г. се увеличиха размерите на някои семейни помощи за деца по ЗСПД, което се отчита като положителна линия на работа. И през 2024 г. не бяха приети Национална жилищна стратегия и законодателна рамка, които да зададат целите за адекватно социално жилищно настаняване и за решаване на проблемите с незаконните жилища в кварталите с най-лоши икономически, социални и екологични характеристики. За поредна година страната остава без Национална стратегия за детето. През 2024 г. Националният съвет за закрила на детето прие Проекта на Стратегията и процесът не беше финализиран. Без наличието на този документ не би могла да се осигури последователност в мониторинга, оценката и усъвършенстването на политиките в подкрепа на децата и семействата.

СЕМЕЙНА СРЕДА И АЛТЕРНАТИВНИ ГРИЖИ

Оценка по темата: 3,76

Въпреки официалното приемане на Националната карта на социалните услуги през 2024 г., продължиха да липсват финансови стандарти за социалните услуги и не се осъществи регулиране на натовареността на социалните работници. В Картата липсваше анализ, който да стъпва на качествени индикатори за потребностите в дадена община, което закономерно води до изкривена картина на потребностите в отделните райони в страната. И през 2024 г. услугите, насочени към родители на деца с увреждания не съответстваха на реалната нужда, особено що се касае до отдалечените от големите градове места. Липсваше ясен хоризонт, който да очертава финализирането на процеса по деинституционализацията и в страната останаха три незакрити ДМСГД.  Приеха се промени в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, но въпреки това приемната грижа остана на кръстопът между възможността за регулаторни подобрения и риск от продължаваща институционална инертност. Услугата продължи да се осъществява без финансови стандарти – на проектен принцип, като липсваше последователна подкрепа за приемните родители и повишаване на обществения им имидж чрез държавни кампании.  По отношение на осиновяването беше обнародвана Наредбата за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на НЕИС за пълно осиновяване.

Измененията в СК засегнаха и увеличението на срока за следосиновително наблюдение и по-лесен достъп на родителите-осиновители и осиновените деца до социални услуги. Въпреки тези промени, мониторингът продължи да бъде формален, без реална подкрепа и чувствителност към индивидуални травми на децата и осиновителите. Продължи липсата на активен и на практика функциониращ Координационен механизъм за работа с непридружени деца, а броят на тези деца в социалните услуги остана крайно малък.

ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО ОТ ВСИЧКИ ФОРМИ НА НАСИЛИЕ

Оценка по темата: 3,64

През 2024 г. бяха предприети редица стъпки в защитата от насилие – промени в ППЗЗДН, където се разшири кръгът от лица, срещу които могат да бъдат повдигани обвинения при случаи на насилие над деца; възможност да не се прекъсва контактът родител-дете по време на наложена мярка за защита. Беше публикуван и проект на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, който обаче не се утвърди. Предприеха се действия за изграждане на НИС за превенция и защита от домашно насилие, но към момента е налице забавяне. Издадени бяха повече заповеди за защита по реда на ЗЗДН, наблюдаваше се и повишен брой на образуваните досъдебни производства за престъпления, извършени в условия на домашно насилие. Със закъснение беше приета НП за превенция и защита от домашно насилие за периода 2024 – 2026 г. и това не позволи да се използват предвидените 450 000 лв. от бюджета за проекти за превенция и защита. По отношение на подкрепата на децата в училище остава необходимостта да се прилагат проследяване и анализ на мерките и ефектите на противодействието на училищния тормоз и да се работи за разпознаването му. Сериозен проблем продължава да бъде липсата на държавно финансиране на Центъра за безопасен интернет, особено предвид огромния брой сигнали. Належащо е да се актуализира законодателството, касаещо регулациите, свързани с новите рискове за децата онлайн. Необходим е синхрон между всички отговорни за пътната безопасност институции, както и ефективни програми и мерки за закрила на живота и здравето на децата в пътното движение.

ПРАВОСЪДИЕ ЗА ДЕЦА

Оценка по темата: 3,44

През 2024 г., на фона на политическата криза, държавата не предприе значителни стъпки в реформирането на детското правосъдие. Това определя и по-ниската тазгодишна оценка в раздел „Правосъдие за деца“. Практиката показва твърде много случаи на непознаване и неспазване на съдебно-следствените действия с деца в контакт / конфликт със закона и незачитане на процесуалните права и най-добрите интереси на децата. И тази година отсъстваха усилия за цялостно реформиране на системата на борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и за гарантиране на по-добра превенция на детската криминализация. Остава необходимостта от повече услуги за превенция на ескалацията на родителските конфликти, от нормирането на ефективен правен способ за принудително изпълнение на режима на лични отношения и от засилено използване по семейни спорове на процедурата по медиация.

РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ

Оценка по темата: 3,21

Въпреки наличието на начални стъпки по посока на развиването на устойчиви политики за реформиране на системата на ОГРДВ (Годишният план за 2024 г. за насърчаване на ранното детско развитие чрез осигуряване на достъп до социални, образователни, здравни и интегрирани услуги, с цел намаляване на отрицателните тенденции в детската бедност и повишаване качеството на живот на децата в ранна възраст), на практика продължават системните проблеми като: липса на реален достъп до услуги, липса на прилагане на съвременни концепции за работа с деца, както и липса на инвестиране в човешкия ресурс. Обхватът на деца в детски градини е 87,9% за 2023/24 г., а в ясли и яслени 12 групи – 17,9% (при среден за ЕС обхват от 93% за възрастта над 3 г. и 38% за възрастта до 3 г.). Подходът спрямо най-малките продължава да е в концепциите на обективизирането им през медицинския модел, за сметка на субективизирането им през индивидуален подход, игра и изграждане на социално-емоционални умения.

 ДЕТСКО ЗДРАВЕ

Оценка по темата: 3,14

Оценката в областта е устойчиво една от най-ниските в „Бележник“. Допълнителният спад се дължи основно на нестабилната политическа ситуация и недостатъчния напредък в здравните сфери с отчетлив дефицит през годините. Такива са недостигът на здравна грижа в отдалечените и изолирани райони; все още неприетият медицински стандарт по детска психиатрия; липсата на анализ на причините за майчината и детска смъртност и високите регионални различия в тази статистика; непрозрачни процедури по одобряване на лечение и терапии на деца в чужбина; липса на адекватна нормативна уредба за предоставяне и реимбурсиране на медицински храни за пациенти с малнутриция; неразпознаване и липса на системно адресиране на зависимости като хазартната, екранната и игровата; липса на оценка на ефективността на мерките за намаляване на тютюнопушенето и употребата на ПАВ. Основен застъпнически приоритет на НМД остана изграждането на Национална детска болница, за което е ключово да се следва прозрачен план и да има обезпеченост със здравни специалисти. Патронажната грижа остана и през 2024 г. като добро пожелание за институциите, без реален напредък по финансирането , изграждането на план за провеждането в широкото и системност прилагане, така че да достигне до пряко нуждаещите се от нея.

ОБРАЗОВАНИЕ

Оценка по темата: 3,87

Темата беше белязана от изменение в ЗПУО, което забрани извършване на „пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начина идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“. Тази неочаквана забрана изправи пред големи предизвикателства не само децата с различна сексуална ориентация, но и отмени всякакво споменаване на темата в училище, вкл. в оскъдните часове по здравно образование. На този фон останаха без внимание реални проблеми в образованието като липса на стандарт за качество, голяма ножица между градските и селските райони в достъпа до образование и превенция на отпадането, липса на подкрепа за приобщаване в училище на всички деца и устойчиви механизми по превенция на агресията между учениците. И през 2024 г. не се въведоха отделни часове по здравно и репродуктивно образование. Държавата не реализира приоритетно ефективни мерки за включване в учебните програми на интердисциплинарни теми като дигитална грамотност и социално-емоционалното учене, а напредъкът в тях се случваше разпокъсано, на база наличие на допълнително проектно финансиране и въвеждане на добри практики в

училище от страна на граждански организации. Във време на засилваща се дезинформация, вълна от пропаганда и фалшиви новини, медийното съдържание и обучение за работа с него отсъстваше почти напълно от учебния процес. Оценката в областта отново отбелязва ръст спрямо миналата година, заради продължилите усилия в приобщаващото образование на деца със СОП и предприетите стъпки за подобряване на процеса на подбор и подкрепа на училищни директори.

СПОРТ, КУЛТУРА И СВОБОДНО ВРЕМЕ

Оценка по темата: 3,80

И през 2024 г. се отчетоха като проблем недостатъчното знания, умения и нагласи за здравословен начин на живот при подрастващите във възрастова група 10-19 г. НП „Заедно в изкуствата и спорта“ за трета поредна година отбеляза ръст в обхвата на ученици, а все повече музеи вече разполагат с кът за работа с деца и специални дейности, насочени към деца. Достъпът до култура обаче все така остана елитно занимание, основно поради фрагментираните инициативи и липсата на координация между институциите за насърчаване на включването на маргинализирани групи. Броят на външните, общодостъпни и безплатни площадки за спорт и физическа активност се увеличи, като остана проблемът с опазването им. Остана и нуждата от анализ на социално-икономическите бариери, в т.ч. регионалните неравенства и финансовите ограничения, пред достъпа до физическа активност, спорт и култура.

Повече информация можете да видите в:

Бележник 2025

Информация – Национална мрежа за децата