Писмото на Фондация „Център за хуманни политики“ бе публикувано днес, в остра реакция към кампанията на БНТ „Не ставай Зомби. Избери живота“. Ето пълният текст на отвореното им писмо:

 ДО 

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ДО 

ИНСТИТУЦИИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ, АНГАЖИРАНИ С НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ПРЕВЕНЦИЯ НА УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

ДО 

ПРОФЕСИОНАЛНАТА И АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТДО 

МЕДИИТЕ И ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

Уважаеми Дами и Господа,

Обръщаме се към Вас във връзка с националната превантивна кампания, популяризирана с посланието „Не ставай зомби. Избери живота“.

Приветстваме усилията употребата на наркотични вещества и свързаните с нея рискове да бъдат поставени във фокуса на общественото внимание. Българското общество има необходимост от последователна, дългосрочна и научно обоснована политика за превенция, особено по отношение на децата и младите хора. Именно поради значимостта на тази тема обаче смятаме, че публичните послания трябва да отговарят на високи професионални и етични стандарти.

Определянето или асоциирането на хората, употребяващи психоактивни вещества, със „зомбита“ представлява демонизиращо и стигматизиращо послание. То свежда човека до неговото поведение, проблем или заболяване и създава символна граница между „нормалните“ хора и онези, които употребяват вещества.

В този смисъл, квалифицирането на употребяващите наркотични вещества като “зомбита” в информационна кампания, инициирана от обществената телевизия, представлява нарушение на Етичния кодекс на българските медии, който се основава на следните принципи:

• 2.3.3 Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
• 2.5.1 Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.
• 2.5.2 Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.

Фактът, че в посланията са отправени в комуникационна кампания, а не в журналистически материал, не освобождават обществената телевизия от ангажимента й да поднася чувствителна информация според най-високите етичния стандарти, присъщи на медиите, изпълняващи публични функции.

Налага се да напомним, че човекът,  който употребява наркотични вещества, не престава да бъде човек. Човекът със зависимост не е „зомби“. Той е човек, който се нуждае от приемане, разбиране, социална подкрепа, за да има реална възможност за възстановяване. Човекът със зависимост, не стои пред свободен избор, зависимостта е хронично рецидивиращо заболяване, при което съществуват промени в мотивацията, контрола на импулсите, мозъчните системи за възнаграждение, толеранса и поведението. Нерядко употребата на психоактивни вещества е свързана със семейни проблеми, социални и психиатрични проблеми, с липса на подкрепяща социална среда и липса на специализирани услуги за подкрепа, включително ранни интервенции и превенция на рецидив.

Превенцията не трябва да създава стигма.

 

Съвременната превенция не се основава на страх, шокиращи образи и негативни етикети. Ефективната превенция трябва да подпомага младите хора да развиват знания, социални и емоционални компетентности, критично мислене, умения за вземане на решения и справяне с натиск, стрес и житейски трудности.

Когато превантивното послание представя употребяващия наркотици като „зомби“, възниква и друг сериозен проблем: младият човек, който вече употребява вещества ще чуе не посланието „Има помощ“, а посланието „Ти вече не си един от нас“. Това е точно обратното на онова, което общественото здраве, социалната работа и съвременните подходи в областта на зависимостите трябва да постигат.

Стигмата не лекува зависимостта. Унижението не изгражда мотивация за промяна. Страхът сам по себе си не създава устойчиви умения за справяне.

Какво би следвало да казва една национална превантивна кампания?

Превенцията трябва да бъде ориентирана не само към това какво младият човек да не прави, а към това какво може да избере, какво може да развива и къде може да получи подкрепа.

Вместо послания, основани на етикетиране и обезличаване, националната превенция може да говори за:

• способността на младия човек да прави информиран избор;
• принадлежността, отношенията и подкрепата;
• психичното здраве и уменията за справяне;
• самоуважението и личната автономия;
• възможността да потърсиш помощ, без да бъдеш осъждан;
• факта, че зависимостта е проблем, за който съществуват лечение и подкрепа;
• възстановяването като реална възможност;
• обществото като партньор, а не като съдник.

Послания като „Избери себе си“, „Информираният избор е сила“, „Има друг начин. Има подкрепа“, „Пази себе си. Подкрепяй другите“ или „Поискай помощ – това е избор, не слабост“ могат да насърчават превенцията, без да унижават хората, които вече са засегнати от проблема.

Превенцията трябва да бъде научно обоснована

Националните кампании не следва да се изграждат единствено около въздействащ рекламен слоган. Те трябва да бъдат част от цялостна превантивна стратегия, включваща доказани интервенции, работа в образователните институции и общността, развитие на социални и емоционални умения, ранно идентифициране на риска, подкрепа за семействата, достъпни консултативни услуги и ясна информация къде човек може да потърси помощ.

Особено важно е в разработването на подобни кампании да участват специалисти по превенция, зависимости, обществено здраве, социална работа, педагогика и комуникации, както и хора с преживян опит.

Необходимо е да бъде чут и гласът на хората, които са преминали през зависимост и възстановяване. Те най-добре могат да покажат защо общественият език има значение и как стигмата може да се превърне в допълнителна бариера пред търсенето на помощ.

Нашият призив:

Призоваваме Българската национална телевизия и всички институции и организации, ангажирани с кампанията:

• да преосмислят употребата на слогана „Не ставай зомби“;
• да направят професионална и етична оценка на използваните послания и визуални материали;
• да включат специалисти в областта на зависимостите, превенцията, социалната работа, и психичното здраве при разработването на бъдещи кампании;
• да включат хора с преживян опит и представители на организации, работещи пряко с хора, употребяващи наркотични вещества;
• да заменят стигматизиращите и дехуманизиращи послания с позитивни, подкрепящи и научно обосновани послания.

Не настояваме за по-малко превенция.

Напротив.

Настояваме за по-добра превенция.

Превенция, която информира, без да плаши ненужно.

Превенция, която мотивира, без да унижава.

Превенция, която изгражда умения, вместо да поставя етикети.

Превенция, която предлага помощ, вместо социално отхвърляне.

Превенция, която вижда човека зад проблема.

Защото изборът на живот не трябва да започва с обезценяване на онези, които вече имат проблем.

Истинското послание трябва да бъде: всеки човек има стойност, всеки човек има право на подкрепа и промяната е възможна.

С уважение,

Фондация „Център за хуманни политики“

15.09.2026г.

Отвореното писмо може да бъде подкрепено с подпис в този линк:

https://docs.google.com/forms/d/1g3TCIZStXLg_0kmQ3nYmg3EZIu9y_ALyawcGJMYrXgU/viewform?edit_requested=true