Габрово и неговата роля в изграждането и съхраняването на българско познание и САМОсъзнание

Статия на Проф. Стефан Къртунов

Преживелиците на Габрово (първото известно име на селището Габрува е от 1430 г.) могат да се разделят на две: от природни сили и от политически характер. Освен въстанията габровци са водили непрекъсната борба за запазване своето национално самосъзнание, чистoта на език, нрави и обичаи, с една дума за запазване на българщината [1]. От Габрово са излъчени цяла редица високообразовани хора, със силно развито българско съзнание, които виждайки и съзнавайки, че в една държава като турската, конгломерат от разни народности, тая от тях би се обособила цялостна и взела преднина в управлението, която стои интелектуално и стопански по-високо, те се стараели чрез извоюване на независима народна църква, чрез училище, чрез търговията и промишлеността, да се издигне народа ни… Известно е, че освен завоевателите турци – потъпкващи държавническите и политически права, хората са имали и много по-опасен враг – гърците, които застрашавали съществуването на българския народ като самостоятелна единица, държейки в ръцете си църковната власт, а с това – и духовното развитие и българска просвета. За гърчеене в Габровско не става и дума през никое време от негово съществуване. В църквите от край време се е служило на църковно-славянски език, а в училищата децата са учили на български. Когато в 1835 г. (забележете колко пъти се повтаря тази година в [2]) се  открива габровското училище, тогавашния търновски владика Иларион Критски се е домогвал преподаването да става на гръцки език, но В. Априлов и Н. Палаузов се противопоставят и преподаването остава на български, за пример на всички училища в България. „За възтържествуването на българския език над гръцкия в Търново, казва Петко Р. Славейков, заслугата е на Габрово: габровецът Петър х. Христов на свои средства отваря първото общо българско училище в Търново на 1839 г., в което преподаването се е водило на български, а не на гръцки, както е било в поддържаното тогава от търновци училище”. От всичко казано трябва да сме горди, че сме българи и в частност габровци, че сме се родили в диплите на „Бал”-„кана” (Планината на хана), който откърми Й. Соколски, В. Априлов, Даскал Никола и т.н., и т.н.

Подемът на занаятчийството, нуждите на търговията, обмяната с другите страни, допирът с идеите на Възраждането, духовният подем бързо се разрастват през 1833-37 г. Открива се Габровското училище – първото светско училище в България от 1835 г., строи се Соколския манастир и се основава девическият манастир „Св. Благовещение” (по настоящем несъществуващ). Не мога да не се спра по-обстойно на Габровския манастир (фиг. 1), обект който е изиграл голяма роля в изграждането ми като личност и в който са били проведени много съществени ритуали за семейството ми, както това важи и за много габровци и не местни жители.

 

Манастирът е основан през 1833 г. след като през есента на 1832 г. Йосиф Соколски (известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски) пристига в родния си край, придружен от йеромонах Агапий. Двамата избират каменната тераса пред Соколовата пещера за място на новия манастир и издълбават първата църква във варовиковата скала. Църквата е малка и дървена, а до нея е построена дървена къща за живеене. Всичко е готово през януари 1833 г, а освещаването е направено от търновския митрополит Иларион Критски на 15-ти август 1834 г. Сегашната църква е построена през 1834 г., като стенописите от вътрешната и външната ѝ страна са нарисувани през 1862 г. от поп Павел и сина му Николай. Иконостасът също е изработен през 1862 г. от Тревненски майстори, а храмовата икона е рисувана от известния габровски живописец Христо Цокев. Вярва се, че иконата на божията майка с Младенеца, поставена в малък иконостас от лявата страна в църквата, е чудотворна. В знаковата култура на българите орелът присъства през Първата и Втората българска държава. По църквите и днес се виждат символи за двойственият характер на божественото и земното (фиг. 2).

В този позабравен, но не заличен от времето, символ намирам връзка между вярата и независимостта, възприет не само от християните-българи и защото ми прилича на старобългарския символ от соларната символика Υ за единоначалие в двойствения характер на света. По-подробно изследване по въпроса може да се намери в [2].

Целият манастирски комплекс е завършен през Възраждането с дарения на габровци и жители на околните села. Манастирът, включително и стенописите, са реставрирани наскоро с финансова помощ от Европейския съюз. Ценен архитектурен паметник в двора на манастира е голяма кръгообразна чешма, съградена според някои сведения от известният майстор Колю Фичето, която блести с красотата си и до днес. (*бел. редактор – според други историци, тази точно чешма не е дело на прословутия майстор, а по-скоро на някой от неговите ученици и последователи, но този въпрос остава нерешен и до днес) През 1836 г. в манастирът се открива религиозно училище, в който е преподавал за кратко и известният просветител Неофит Бозвели. Както и повечето други манастири, Соколската обител е тясно свързана с освободителната борба на българския народ. През 1856 г. тук е осветено знамето на четата на Капитан Дядо Никола, а на 1-ви май 1876 г. манастирът служи за сборен пункт на габровските участници в Априлското въстание, предвождани от Цанко Дюстабанов. От основаването си до 1959 г. манастирът е бил мъжки, а след незаконното взривяване на Габровския девически манастир през август 1959 г. монахините са преместени тук, превръщайки го в женски. От 1968 г. в северната част на манастира има параклис с красив иконостас и икони на Исус Христос и Света Богородица с Младенеца, рисувани от големия майстор Захари Зограф. Повече информация за манастира има в [3].

Фиг. 3. Паметникът на Априлов и неговото школо и знамето му, на което пише

„ЧРЕЗ ПРОСВЕТА ЗА БЪЛГАРИЯ”
(проспект „Музей на образованието в Габрово”)

Храмът „Успение Богородично” в центъра на град Габрово, там където е и енорията на автора на есето, е шедьовър на Възрожденската архитектура от 1865-6 г. и има съществен принос за духовното обновяване, нравствено възраждане и културно израстване на Габрово. Историята на храма и тази на града са свързани и това може да се проследи в старопечатните книги „Напрестолно евангелие” от 1793 г. (известно е още като Сребърното евангелие поради това, че кориците са със сребърен обков), Евангелие от 1789 и от 1841 г. и други, запазени в църквата. В тези източници могат да се открият факти и документи например за дарението на В. Априлов от 1843 г. (върху корицата на „Общ Миней), парусии (присъственици), разрешителни  и кръщелни свидетелства от различни периоди [4]. На фасадата на църквата от северната страна са изографисани не случайно първоучителите Св.Св. Кирил и Методий. Подробности – в [5], а за другите църкви в Габрово [6].

Снимки – Вера Бонева, ФБ

Фиг. 4. Печат на първото училище в Габрово и филателни материали по случай 200 години от рождението и 100 години от смъртта на Априлов
(личен архив)

Град Габрово се превръща в люлка на новобългарското образование. Днес архитектурният паметник Априловска гимназия и паметникът на нейния патрон са един от най-светлите символи в историята на просветата и духовното възраждане на нашия народ. Народната признателност е намерила израз и в по-новата история на града с паметника „Зараждането на просветата и занаятчийството” с пластично оформление на „Мостът на занаятите”, паната „Начало на стопански подем” и „Възраждане” (фиг. 5), дело на проф. Г.Богданов и др.

Фиг. 5. Паната „Начало на стопански подем и „Възраждане”
в Дом на културата [7]

Габрово познава своето минало и живее със забързаното ежедневие на обучението и изследователската дейност в ТУ и духът на своите 165 години като град и 6 века селище, изпълнени с българщина, Възраждане и борби.

Габровци са известни със своята пестеливост, но за общото благо и „ползу  роду” са щедри. За това говорят многото училища от миналото, които са дело на благодетели: Радион Умников и Пенчо Ралчев – начални училища, д-р Никола Василиади – бивш Техникум по ТМЕТ и сегашната ПГ, братя Б. и Хр. Радеви (построили училище в с. Цвятковци преди собствените си къщи за живеене в Габрово!) и много други. Същата мисъл са носели и делата на д-р Тота Венкова, М. Табаков, П. Семов, братя П Х. Стойчеви (фиг. 7) и др. В по-ново време през 1946 г. в знак на благодарност към своя първи учител меценатът и почетен жител на Габрово Ботьо Бараков кредитира изработването на бюст-паметник на учителя К. Коняров, който се намира в двора на училището в с. Източник (Попрази) – фиг. 6. Такова благородно дело – ученик да построи паметник на учителя си и човекът, изградил неговото съзнание като българин – едновременно е изключително показателно за основната теза на есето и уникално явление в България. Много факти за Габрово са първи: първата ученическа библиотека – 1840 г.; първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите – 1868 г.; първият учебен кабинет по физика – 1872 г.; първата българска банкнота със сериен № 000001 от 1881г.; първата светнала електрическа крушка в България и първият министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880г. и колко други неща още! Иска ми се обаче от вътре да завърша с мисълта на В. Априлов, изказана по време на дарението за църквата от 1843г.:

„Не сградата определя училището, а преподаването в него”!

 

Фиг. 7. Търговска кореспонденция от П. Гатев до Б. Радев за търг
и фактура от фабриката на братя П. Х. Стойчеви (личен архив)

Литература
1.Йотов К., Габрово и габровци в робството и борбите за освобождение, Габрово, Печатница „Модерно изкуство”, 1942
2.Къртунов С., Образование, познание и самосъзнание българско, Габрово, Издателство ЕКС-ПРЕС, 2009, ISBN 978-954-490-058-8
3.Темелски Х., Соколският манастир „Св. Успение Богородично“ край Габрово, Издателство „Фабер“, 2004, ISBN 954-775-341-X
4.Шулекова Ю., Чолакова К., Цанков Х., Храм Успение Богородично, Габрово, ИК Колонел 1998, ISBN 954-8268-26-4; издадена от Църковното настоятелство, 2001
5.Община Габрово, проект „Православните храмове в Габровско“, Габрово, Издателство „Фабер“, 2016, ISBN 978-619-00-0448-66
6.Къртунов С., Вяра, независимост и идентичност българска, Габрово, Издателство ЕКС-ПРЕС, 2010, ISBN 978-954-490-132-5
7.Фъртунов С., Габрово, София, Издателство ”Български художник”, 1968