Габровско културно наследство под риск? На фокус – Радион – Умниковото училище

Във връзка с информацията за предстоящия ремонт на бившето Радион – Умниково училище, подготвихме следната статия, с фокус историята на сградата, нейното значение и кратка информация за обществените поръчки, свързани с планирания ремонт.

Кратка история на сградата

Основната сграда на Радион – Умниковото училище е построена около 1892 г. на мястото на Даскал – Цвятковото училище (най-старото взаимно училище в Габрово) със средства – дарение от габровския търговец, общественик и дарител Радион Умников (повече информация за него – https://zagabrovo.bg/blagodetelite-na-gabrovo-chast-ii-zabelezhitelnata-istoriya-na-radion-umnikov/ ). През 1911 г. към училището е пристроено западното му крило. Сградата се явява най-ценният габровски архитектурен паметник в областта на образованието след Априловската гимназия и през 1986 г. е регистрирана като архитектурно-строителен паметник на културата (единична недвижима културна ценност с категория „местно значение”), а заедно с прилежащата среда тя попада в рамките на защитената територия на групова недвижима културна ценност – част от историческия център на Габрово.

През годините сградата е претърпяла някои малки преустройства, но е запазила стилово архитектурния си облик, като такава е описана в регистрите на Националния институт за паметници на културата (НИПК). След ползването на сградата от различни училищни и педагогически институции в началото на XXI-ти век сградата остава необитаема, като към днешен ден фасадата, с изключение на дограмите, е все още добре запазена, но интериорно сградата е в много лошо състояние.

Идеите за бъдещето на сградата и евентуален неин ремонт водят до изработването на архитектурно заснемане и идеен проект през 2015 г., както и издаването на разрешение за строеж през 2016 г., налични са данни за съгласуване на това инвестиционно намерение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) през същата 2016 г., но към днешна дата обществен достъп до тези документи с изключение на архитектурното заснемане не е наличен.

През 2024 г. Община Габрово обяви, че училището ще се превърне в Общински център за иновации и работа с деца „Радион Умников“. За целта беше проведена обществена поръчка за актуализиране на инвестиционния проект – https://app.eop.bg/today/441247 и беше подписан договор за това с проектантско бюро „АРК Проект“ ООД на стойност 8 333,33 лв. без ДДС. Проектанти на Част „Архитектура“ са арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов.

През втората половина на 2025 г. последваха три обществени поръчки за избиране на изпълнител на самото строителство – https://app.eop.bg/today/503591 (първа обществена поръчка, прекратена поради необходимост да се извърши промяна в критериите за подбор на участниците), https://app.eop.bg/today/512396 (втора обществена поръчка, прекратена поради това, че участниците са подали оферти, които не отговарят на предварително обявените условия за изпълнение на обществената поръчка, посочени в документацията) и https://app.eop.bg/today/535520 (трета обществена поръчка, при която най-накрая беше избран изпълнител). За изпълнител беше избрано „Вертикал 90“ ЕООД, с което беше подписан договор на стойност 4 701 493,67 лв. без ДДС.

От заданието в обществените поръчки и от визуализациите, споделени от Община Габрово в комуникационните канали, вече можеше да се види каква е идеята на проектното решение и по какъв начин ще изглеждат фасадата, покрива и интериора на сградата, която беше обявено, че ще изпълнява ролята на Център за дигитални умения и иновации.

И тук вече стана видно, че предстоят няколко намеси във все още запазения оригинален архитектурен вид на сградата, въпреки, че в текстовата част на актуализираната през 2024 г. Част „Архитектура“ от проекта е записано, че „Актуализацията на проекта по Част „Архитектура“ не предвижда промяна по отношение на обемно-пространственото решение, вътрешното разпределение по нивата и фасадната реставрация.“.

Намесите в оригиналния архитектурен вид на сградата, които могат да бъдат определени като обезпокоителни, са, както следва:

1. Противно на цитираното по-горе обещание, че не се предвижда промяна на фасадата, в Част „Архитектура“ от проекта можем да прочетем и, че „При реставрацията на недвижимата културна ценност проектът си позволява единствено подчертаване на входовете и маркиране на връзката между елементите на сградата от двата основни строителни периода с помощта на максимално остъкляване и съвременно третиране на отвори“.

Какво означава „максимално остъкляване и съвременно третиране на отвори“ при регистриран архитектурно-строителен паметник на културата, където априорно цел на един ремонт е съхраняването на първоначалния архитектурен вид на сградата, можем да видим от приложените в проекта визуализации. Видно от тях, на фасадата на основната сграда се предвижда да бъде заличен отговарящия стилово на оригиналните прозорци вход, като бъде разрушена и стената вдясно от него, за да бъде направен голям правоъгълен вход с модерен вид, неотговарящ стилово на оригиналната архитектура. На фасадата на пристройката от 1911 г. пък е предвидено оригиналният южен арковиден вход и намиращият се над него оригинален прозорец, разрушавайки отделящата ги част от стената, да бъдат заменени от правоъгълно фасадно остъкляване, отново с модерен вид, неотговарящ стилово на оригиналната архитектура, а северния вход, понастоящем частично зазидан, да бъде заменен отново с тривиален правоъгълен вход, въпреки, че оригиналната арка на входа е запазена.

Функцията на сградата като Център за дигитални умения и иновации не предполага посещаемост, при която да има нужда от толкова голям западен вход, съществуващите оригинални отвори позволяват да бъдат спазени описаните в проекта изисквания за сигурност (реално отваряемата част на новопроектираните входове не е по-голяма от тази на оригиналните такива). А доводът, че новопроектираното остъкляване на южната фасада би донесъл по-добра осветеност, трудно може да се определи като основателен, с оглед на това, че зад него има единствено коридор, а и е на сянка по-голямата част от деня. Тук главните въпроси са от една страна доколко е премината допустимата граница за проектантска намеса в сграда, регистрирана като паметник на културата (въпрос към НИНКН), и „опитно поле за изява“ ли е една такава сграда за модернизиране (въпрос към гилдията на архитектите).

2. Прави впечатление, че при цитираните по-горе модернистични нововъведения в остъкляването се използва материал, неприсъщ на строителните техники от края на XIX и началото на XX век, а именно алуминий. Преобладаващо алуминиеви (над 20 на брой) са и проектираните интериорни врати. Тук главният въпрос е отново допустима ли е такава намеса в сграда, регистрирана като паметник на културата (въпрос към НИНКН). Но се явява и един друг въпрос – търсено ли е умишлено от проектантите включването на такива елементи, с такива големи размери, чисто с оглед обслужване на точно определени строителни интереси (знае се, че определена група от фирми държат производството на такъв тип дограма в Габрово).
3. Прави впечатление, че и при решението на покрива отново е работено от проектантите в посока улеснение на строителя. От наличните архивни снимки е видно, че на покрива е имало комини, като проектантите са решили да ги изключат от проекта. В тяхна защита може да се изтъкне, че при последния ремонт на покрива реално комините са били вече покрити, но с професионализма на архитекти, които са се заели с реставрирането на сгради – паметници на културата, не би трябвало да бъдат правени компромиси, а подобни ремонти в Европа, с която се опитваме да се съизмерваме, не е „досадна подробност“. Всъщност не за пръв път архитектите взимат такова решение и показват, че не „обичат“ комините –  още в проекта си от 2016 г. за ремонта на Регионалния исторически музей в Габрово, друг паметник на културата, същите архитекти ги премахнаха с довода, че са неизползваеми, макар, че там в много по-голяма степен бяха хармонична част от сградата, а и бяха запазени. Друг спорен момент е изрязването на част от покрива, за да бъде монтирана част от климатичната система, но това е предмет на дискусии как в Европа се постига.

В заключение

Предмет на тази публикация не е интериорният проект на сградата на Радион – Умниковото училище. През годините, за разлика от фасадата на сградата, там са правени много изменения, конструктивно сградата не е съхранена така, че да може да посрещне съвременните нужди и изисквания. Прави впечатление, че повечето интериорни врати е планирано да бъдат от алуминиева дограма. Не обследвахме и съпътстващите планирани озеленяване и вертикална планировка, където усещането също е за малко в повече модерност, с оглед на това, че прилежащата на сградата среда попада в рамките на защитената територия на групова недвижима културна ценност – част от историческия център на Габрово.

Считаме, че при добро желание, с оглед запазването на оригиналния вид на сградата, изменение на техническия проект и анекс към договора със строителя са постижими.

С оглед на обективността, включваме тук връзка и към излязло след нашата публикация във Facebook интервю за визията на обекта, функционалните решения и място му в градската среда  – мнение от ангажираните експерти – ръководителя на проектантския екип арх. Мария Хлебарова и арх. Станимир Семов от екипа:

https://gabrovo.bg/bg/article/22707

С тази публикация „За Габрово“ повдигаме началото на една поредица от статии за опазването на културното наследство на Габрово. Покрай тези публикации ще прочетете за забравата, бездействието на отговорни служители на местната и централната власт, европроектите за милиони евро, кръга от строители, и повдигащото множество въпроси качество на строителството.

Очаквайте подробности относно поставянето на въпросите, свързани с ремонта на Радион – Умниковото училище, които ще подготвим и изпратим към Министерство на културата и НИНКН.