Година след археологическите разкопки и заявката за кандидатура за категоризиране като Недвижимата културна ценност от „местно значение“ в „национално значение“, Крепостта „Градище“ тъне в бурени

Само година след последните археологически разкопки, късноантичната Крепост „Градище“ край Габрово отново е обрасла с бурени и храсти.

През 2024 г. Археологът Казимир Попконстантинов, който участва в разкопките през 2024 г. сподели тогава, че находките край местността Градище са част от верига византийски градове-крепости от времето на император Юстиниан I (527-565 г.). Разкопките бяха подновени и се фокусираха върху северната част на базиликата, където са открити монети, керамика и накити, свидетелстващи за живота в града.

През м. октомври 1920 г. Историографическо дружество „Габрово” организира първите разкопки на м. Градище край града. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт – немец, женен за габровка, с участие на ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади” и членове на туристическото дружество. Разкрити са основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното и над 100 находки. Проучените строителни останки и намерените материали, от които 60 постъпват в сбирката на дружеството, дават основание да се датира крепостта през римо-византийската епоха.

Впоследствие при своята обиколка в Габровския край в средата на 50- те години на ХХ в. Иван Велков датира крепостта в м. Градище в VІ в. През есента на 1961 г. проф. Ат. Милчев, със съдействието на Окръжния исторически музей, прави няколко сондажни изкопа на терена и датира намерените материали в периода ІІІ – VІ в.

Местността е укрепена като римски военен лагер в първото десетилетие на ІV век с предназначение охрана на пътя към Шипченския и Габровския проходи. Изграденото землено-каменно крепостно съоръжение (в ал), подсилено с еднолицев каменен зид, опасва достъпните части на платото. Укрепената площ надхвърля 2 дка. През първите десетилетия на ІV век е изградена допълнителна крепостна стена с кула в най-уязвимата, североизточна част на селището. Сериозни щети на военния лагер са нанесени през първата четвърт на ІV в. При възстановителната дейност е изградена нова крепостна стена, трасирана успоредно на вала, на 2 м. вътрешно от него. Двата крепостни пояса са функционирали паралелно, като защитата е подсилена чрез здраво укрепени входни проходи при двете порти, с надвратни кули и две отбранителни кули

През 1967 г. археологическият обект в м. Градище е обявен за археологически паметник на културата с категория “местно значение”.

В началото на 2025 г. Областна управа – Габрово съобщи, че през изминалата година Областният управител е подал до Министерство на културата Заявление за промяна на категорията на Недвижимата културна ценност от „местно значение“ в „национално значение“.

„В резултат на съвместните усилия на Община Габрово, Областна администрация и Регионален исторически музей – Габрово, се надявам промяната на статута да се случи скоро и да позволи на обекта опазване, консервация и популяризация на национално ниво. Това ще допринесе за развитието на културния туризъм в региона и ще насърчи икономическия и социален растеж.“ 

подчертава областният управител Мария Башева при обяваването на новината.

8 месец по-късно, обаче, нищо не показва, че този обект е важен и се очаква промяна в неговия статут в културна ценност от „национално значение“. Единствено останките от Базиликата са все още във видимо добро състояние, докато всички останали разкопки, включително и тези, направени през 2024 г., отново са превзети от бурени и храсти.

Проверка в Кадастъра уточнява, че зоната, в която се намират разкопките е Държавна публична собственост, което означава, че грижата за архитектурните находки и разкопки би трябвало да се поема от Областна управа – Габрово.

През изминалата година доброволци спомогнаха за разчистването на екопътеките, които водят към местността „Градище“, доброволци помогнаха и за почистване на терена преди провеждането на тазгодишното издание на Историческия фестивал, организиран от РИМ – Габрово. Към настоящият момент, обаче, растителност от различни видове е превзела разкопките, а единствената табелка, която указва какво е това, е твърде лаконична в обяснението, освен това тази табелка се намира в началото на екопътеката, а не в непосредствена близост до крепостта – така туристите едва ли получават достатъчно информация какъв точно обект е този и какво е неговото значение!

Остава въпросът – дали Габрово действително може да полага постоянни грижи за този обект, който се очаква да бъде определен като културна ценност с „национално значение“?