Годината, в която Колю Фичето оживя отново – среща-разговор с Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново

2025 година ще остане в културния календар на Дряново като година на памет, емоции и споделеност, както и силното културно участие на Исторически музей – Дряново. По повод 225 години от рождението на Колю Фичето Исторически музей – Дряново реализира националната програма „(Не)познатият Колю Фичето“, включваща десетки събития в страната и зад граница. За резултатите от тази интензивна година, за срещата с наследниците на Майстора и за посоките, в които музеят ще продължи да развива изследванията и културния диалог, разговаряме с Иван Христов – директор на Исторически музей – Дряново.

2025 г. – Година на Колю Фичето

• Как оценявате общо изпълнението на програмата за 225-годишнината от рождението на Колю Фичето през 2025 г.? Кои инициативи според Вас постигнаха най-голям обществен и културен ефект?

Иван Христов: Благодаря Ви за интереса към Националната програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител. И не го изричам само от учтивост, напротив – благодарен съм за всеки повод да се връщаме към годишнината и за възможността да не затваряме темата с формалното приключване на Програмата, защото много от инициативите остават отворени и ще имат продължение и развитие.

Националната програма беше реализирана успешно – при висок обществен и медиен интерес. Планирахме старателно и проведохме внушителен брой събития – над 60 в страната и в чужбина. Половината от тях, дори над 30, са свързани пряко с годишнината на Колю Фичето. Това означава, че всяка седмица сме  имали по едно събитие. За нас, за екипа на Историческия музей в Дряново, 2025-а беше специална година – динамична, творческа и много резултатна, изпълнена с много срещи, нова информация, нови контакти, нови предизвикателства.

В такъв мащаб и с толкова събития реализацията на Програмата нямаше да бъде възможна без подкрепата на Община Дряново, на Министерството на културата – патрон на честванията, на местната общност и на нашите партньори Камарата на строителите в България, Съюза на архитектите, Областния управител на Габрово, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Университета по архитектура, строителство и геодезия, както и на всички медии и организации, с които си сътрудничихме през годината.

Специално за местната общност, за дряновци, бих искал да подчертая, че те бяха повече от публика на събитията. Непрекъснато чувствахме тяхното отношение и подкрепа чрез предметни дарения, споделени лични истории, ласкава оценка.

Искам да благодаря на колегите си за усилията и съпричастността към всичко, което заедно реализирахме.

Благодаря на партньорите и съорганизаторите – с тях не само реализирахме инициативи, но заложихме дългосрочни проекти и съвместни дейности. Камарата на строителите в България и в. „Строител“ вече изразиха желание да продължим съвместните си инициативи. Благодарение на други партньори се роди идея книгата „(Не)познатият Колю Фичето“ да бъде преведена на английски език.

И нещо, което не бяхме заложили като цел в годишнината, но се случи и искам да го подчертая – Програмата се обогатяваше и доразвиваше в движение през цялата година – като събития, участници, партньори. Непрекъснато чувствахме, че има интерес към нея и желание за участие, получихме нови идеи и подкрепа от хора и институции, които не бяха ангажирани пряко.

Ще споделя още нещо – не като директор, а като човек, който „изгледа“ всичко, посветено на 225 години от рождението на Колю Фичето. Трудно се реализира такъв цикъл от събития, които да задържат толкова високо ниво на интерес в продължение на цяла една година. Но се случи, първо защото главният герой в тях беше Колю Фичето. Той не е само гениален строител и основоположник на новата българска архитектура, той е обичан  от българите герой. Обичат го с онова преклонение и респект, които малко личности от историята могат да запазят в продължение на два века. Колю Фичето е от ония силни фигури в българската история, които залагат главата си, живота си заради честта – лична, творческа, професионална, мъжка чест. Българите обичаме, помним и се възхищаваме тези легендарни исторически облози на честта – Балканджи Йово залага главата си за вярата, Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца залагат майсторлъка си в името на изкуството, Колю Фичето се изправя дръзко пред пашата: „Вземи ми главата!“, ако не построи Беленският мост, както е обещал. В този смисъл личността, творчеството на Майстора беше облогът, големият залог да се случи успешно и нашата Програма.

• Кои събития от календара с над 20 инициативи смятате за ключови за утвърждаване на името на Колю Фичето в национален мащаб? Какъв беше приемът им от различни аудитории – местни жители, ученици, специалисти?

Иван Христов: Кулминацията на честванията се състоя през есента – Музеят  посрещна близо 50 родственици и наследници на Колю Фичето от цялата страна. Това е първа подобна среща от две десетилетия насам. По време на събитието беше представена новата книгата на д-р Венелин Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Срещата беше изключително вълнуваща. Гостите, сред които представители на местната власт и общественици, изразиха признателност към потомците на Майстора. За тях организирахме специален тур в Дряново, посветен на наследството на Фичето.

Акцент в Програмата беше и включването на образователната платформа „Уча се“, която създаде видеоурок за живота и делото на майстора. Кметът Трифон Панчев благодари специално на основателя на „Уча се“  – Дарин Маджаров, който е роден в Дряново.

При голям интерес премина и детската архитектурна работилница, в която деца изработваха макет на църквата „Св. Никола“ – построена от   Колю Фичето, и така се запознаваха с архитектурни елементи, характерни за  на възрожденския майстор.

Събитията излязоха и извън границите на страната – проведохме открити уроци в български училища в Букурещ и с. Извоареле, Румъния.

Традиционно силен беше и Четвъртият национален детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа на участници от цялата страна.

Националният пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще” привлече професионални художници от цялата страна – а двама от тях си поделиха наградата на град Дряново, която традиционно се връчва ръководството на Община Дряново.

През август се включихме във фестивала „48 часа Варуша Юг“ във Велико Търново, където отново бе представена книгата „(Не)познатият Колю Фичето“. По време на представянето се проведе дискусия, в която се включиха проф. д-р Петко Петков и Константин Фичев. Тя постави акцент върху архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата столица.

През ноември валидирахме пощенска марка в Музея по случай 225 години от рождението на Колю Фичето и проведен конкурс за пощенско-филателно издание от Министерство на транспорта и съобщенията. Победителят в конкурса е доц. д-р Стоян Дечев от катедра „Плакат и визуална комуникация“ в Национална художествена академия.

Не на последно място – годишнината ни помогна да достигнем до нови публики и да привлечем младите хора към темата за Колю Фичето и неговото наследство.

• Как оценявате представянето и влиянието на книгите, публикувани по повод годишнината, включително представянето им в различни градове?

Иван Христов: През 2025 г. Исторически музей – Дряново реализира шест печатни издания, три от които посветени на Колю Фичето и неговото наследство. Представянето им в различни градове допринесе за по-широк обществен и професионален интерес, затвърждавайки ролята на Музея като активен изследователски център.

• Кое събитие от изминалата година считате за най-вълнуващо?

Иван Христов: Безспорно това беше срещата с родственици и наследници на Колю Фичето. Близо 50 негови потомци пристигнаха в родния му град – първа такава среща от две десетилетия насам. Събитието се превърна в истински празник на духа и приемствеността. Преди официалната част организирахме специална обиколка на Дряново, посветена на наследството на Майстора, а присъствието на представители на местната и областната власт придаде допълнителна тежест и признателност към рода.

• Каква беше реакцията на публиката и експертите към валидирането на пощенската марка, посветена на юбилея на Колю Фичето, което бе последното събитие в богатия със събития календараза 2025 година?

Иван Христов: Макар че това събитие не беше планирано в самото начало, реакцията  както на публиката, така и на експертите беше изключително положителна.  Пощенската марка „225 години от рождението на Колю Фичето“ е с номинална стойност 1,50 лв. и ограничен тираж от 5500 броя. Валидирането ѝ в Исторически музей – Дряново беше достойно и символично финално събитие в богатия календар за 2025 година.

Поглед към бъдещето – 2026 г.

• Какви са основните цели и приоритети на Историческия музей – Дряново за 2026 г., особено във връзка с продължаващите изследвания за Колю Фичето – Вие споменахте проучване на документи в османските архиви – може ли да разкажете повече за този проект?

Иван Христов: През 2026 г. един от основените ни приоритети ще бъде задълбочаването на научните изследвания, свързани с живота и творческото наследство на Колю Фичето. В тази връзка ще работим целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел издирване, проучване и анализ на нови архивни документи от фондовете на Османската империя. Очакваме тези изследвания да допринесат за по-пълното изясняване на строителната дейност на майстора, на конкретни обекти, дати и възложители, както и за по-широкия исторически контекст, в който той е работил.

• Планирате ли нови изложби, научни публикации или международни сътрудничества, свързани с творческото наследство на Колю Фичето?

Иван Христов: На този етап подхождаме по-скоро предпазливо. Има идеи и намерения за нови изложби и научни публикации, свързани с творческото наследство на Колю Фичето, но те ще се реализират постепенно и в зависимост от резултатите от изследванията, за които споменах. По отношение на международните сътрудничества засега сме на етап проучване на възможности и осъществяване на контакти.

• Какво бихте казали на младите хора и общността във връзка с наследството на Колю Фичето – как музеят ще продължи да работи за тяхната ангажираност и образование през 2026 г.?

Иван Христов:  Делото на Колю Фичето показва, че с труд и упоритост могат да се създават вечни ценности. Нашата задача е да направим това наследство близко и вдъхновяващо за младите хора и да продължим да работим за тяхното образование и ангажираност.

• Какво друго предстои да видим през 2026 година от Исторически музей – Дряново?

Иван Христов: Събитийният ни календар и тази година включва немалко събития. Две книги вече са под печат. Едната е посветена на 150 години от Априлското въстание. Другата е с рецепти от старите тетрадки на известната дряновска фамилия  Лафчиеви. Очакваме да излезе книгата за художника и педагог Иван Койчев, който има специално отношение към историческото минало.

Започнахме подготовката на новото пето издание на националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, на националния пленер по живопис (надявам се да издадем каталог с избрани творби от предходните издания). Вече стартира националният конкурс „Преминал майстор през земята“, който приключва традиционно с награждаване и изложба в Международния ден на детето – 1 юни.

• Променя ли се функцията на музеите и може ли да се каже, че те се утвърждават като притегателен център за широк спектър от изкуствата, не само за опазване на културно-историческото наследство?

Иван Христов: Не бих се ангажирал да говоря от името на всички музеи. Нашата цел е да надграждаме и разширяваме партньорствата си, защото именно те са в основата на добрите резултати и са ключът към развитието в дългосрочен план. Работим за това Дряново да се утвърди като притегателен център за културен и исторически туризъм. Винаги музеят е работил и в тази посока. Вярвам, че с последователност и общи усилия ще успеем в тази цел.

• Кои събития или инициативи считате, че ще бъдат фокуса на 2026 година?

Иван Христов: През 2026 г. фокусът на музея ще бъде силно обвързан и с отбелязването на 150 години от Априлското въстание – едно от най-значимите събития в българската национална памет.

Ще участваме в регионална изложба, посветена на 150 години от Априлското въстание. Ще бъдем домакин и на гостуваща такава. Подготвили сме богата и разнообразна програма за Нощта на музеите, която ще се състои на 15 май, а изложбата „(Не)познатият Колю Фичето“ ще гостува в Трявна по време на тяхната Нощ на музеите.

Активната ни работа с публиката ще продължи и чрез представяния на книги и както и различни образователни инициативи. Вече имаме заявки от Каварна за представяне на изданията, посветени на Колю Фичето, както и покани от училища във Варна за провеждане на открити уроци, посветени на Майстора.