HUMLIT – хуморът, хумористичната грамотност и тяхната сила

Как хумористите виждат света? Какво ги вдъхновява да създават? И има ли теми, с които хуморът не може да се справи?

От началото на 2025 година Музеят на хумора и сатирата участва като асоцииран партньор в международния проект HUMLIT.

Основна цел на проекта е да се разбере как хумористичната грамотност може да се използва за преосмисляне на конфликтите и спорните въпроси в публичната сфера и да донесе полза на европейското общество чрез насърчаване на диалога, а не на конфликта.

Като част от ангажиментите си по проекта, през последните два месеца екипът на музея проведе и обработи шест интервюта с български хумористи с различно амплоа — карикатуристи, писатели, актьори. На участниците бяха зададени 22 въпроса, подготвени от координаторите от Ягелонския университет в Краков, насочени към изследване на „производството“ на хумор и възприемането му от публиката.

Как започнахте да създавате хумористично съдържание? Има ли теми, които считате за неприемливи в хумора? Какви познания трябва да притежава публиката, за да оцени хумора ви? Каква е ролята на хумора в обществото днес и дали това ще се промени в бъдеще?

Гласовете на българския хумор – от различни поколения и жанрове – споделят своя опит, философия и мисия. Сред интервюираните са Веселин Зидаров (карикатурист и писател), Светлин Стефанов (професионален художник, карикатурист и резбар), Весел Цанков (писател хуморист, редактор в екипа „Хумор и сатира“ по програма „Христо Ботев“ на БНР), Димитър Иванов-Капитана (куклен и стендъп актьор, вентролог), Алла и Чавдар Георгиеви (артисти и карикатуристи на свободна практика, създатели на вестник „Прас прес“) и Цветелина Цветкова (писател хуморист на свободна практика). По-долу можете да прочетете избрани цитати от техните отговори – искрени, провокативни и вдъхновяващи. Обработката на интервютата за целите на изследването продължава..

Очаквайте съвсем скоро повече информация, както за текущите дейности, така и за цялото изследване на официалния сайт на проекта: https://humour-in-europe.project.uj.edu.pl/

Проектът е финансиран от програмата за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ на Европейския съюз и е подкрепен от програмата „Мария Склодовска-Кюри“. В него участват 25 партньорски академични и неакадемични институции от Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Дания, Косово, Норвегия, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Испания и Полша, с координиращата институция – Ягелонският университет.

***

„Аз имам едно предимство спрямо другите карикатуристи, защото се занимавам и с карикатура, и с афоризъм. Карикатурата е в женски род, афоризмът е в мъжки род и аз съм ги бракосъчетал. Имам толкова много афоризми, те са десетки хиляди. От един афоризъм мога да извлека и да направя карикатура, а от карикатурата мога да извлека философското и да направя афоризъм.“

Веселин Зидаров

„Когато вече три години мисля, че рисувах карикатура вече с още двама колеги, също които нямахме самочувствието на професионалисти, се срещнахме на Боженци, отидохме на гости на Тодор Динов, бащата на българската анимация, и тогава му споделих: „Трудно рисувам, правя по 4–5 скици, докато избистря идеята…“ и той отиде до ателието си, защото бяхме на двора, извади един нагънат като ветрило паус и каза: „Аз правя по 17 редакции.“ Така бяха нагънати, защото тогава нямаше фотошоп, нямаше компютри. Така че от него знам – той ме окуражи да не се комплексирам от това, че се налагат толкова много редакции, че това е добър начин да изчистиш всичко и да го направиш съвършено.“

Светлин Стефанов

„Навремето, като отидох в „Средношколско знаме“, Кръстьо Кръстев, бате Къци, даде един много важен съвет. Значи писателското майсторство и всеки творчески труд е като спорт – трябва да се практикува непрекъснато. Трябва да се тренира всеки ден. Има един съвет, който се приписва на различни автори. Не знам кой точно го е дал, но е казано, че ако всеки ден пиеш по една страница, в края на

годината ще имаш 365 страници. От тях половината да стават за нещо, това е горе-долу почти един роман или един голям сборник с разкази. Тоест важно е непрекъснато да се пише, всеки ден да се пише. Разбира се, ако човек чака вдъхновението, от опит го казвам, нищо няма да напише. Значи, сядаме всеки ден по едно и също време, за да се създаде динамичен стереотип, навик, и човек започва да пише. Може нищо да няма в главата си, сядаме и започва да мисли, започва да пише някакви изречения, зачерква, връща се, поправя и то някак си се завърта колелото и започва да върви.“

Весел Цанков

„Издаването на един вестник, това е мисия, тоест заниманието с политическа карикатура, това изгражда едно гражданско общество, хората го, и не само. Виждайки тези карикатури, четейки коментарите всеки си изгражда някакво мнение. Целта ни е да създадем едно по-активно гражданско общество, което да участва по-активно в политическия живот. Като дойдат избори, всички да ходят да гласуват, а не да си седят по къщите или да ходят през това време да си копаят градинките. Това е целта… Карикатурата като цяло и когато тя е политическа, оформя мисленето на хората, наистина има някакво, колкото и нескромно да звучи, мисионерство. Но да си мисионер, това всъщност е да си носител на нещо прогресивно и понеже ние отстояваме някакви цивилизационни, прогресивни и демократични принципи, та по този начин ние сме вид мисионери.“

Алла и Чавдар Георгиеви

„Успявам зад този привидно абсурден хумор и диалект да казвам неща, които искам да кажа, и те звучат по много по-различен начин… Виждала съм реакции: първосигнално е смях на пръв поглед простотия, на абсурдна шега, дори вулгарна, и в следващия момент идва осъзнаването… Мога да казвам каквото искам зад този абсурден и тежък хумор… Не мисля, че трябва да има теми табу. Зависи как са представени, зависи как са написани. Няма теми табу и в живота ни не трябва да има теми табу.“

Цветелина Цветкова

„Какво да пожелая, на всички да се смеят, защото смехът е здраве. Ако си тъжен, когато се разсмееш, ти минава. Като си болен, като се засмееш и ти минава. Малко болка, ако си изнервен, като се разсмееш, и тя минава. Хуморът е супергерой, според мен. Но кои са супергероите? Те успяват да спасят хората от злото, от ежедневието, от реалността… от всякакви неща, така че да се смеят, да не спират да се смеят, защото смехът ще спаси света, както се казва. Или светът оцелял, защото се е смял. Наистина е така. Човек трябва да има чувство за хумор, трябва да гледа отгоре на нещата. Има и моменти, в които трябва да е сериозен, но ние сме само за средно 70–80 години на тоя свят, така че по-добре да живеем, смеейки се, отколкото да го изживеем с едни намръщени физиономии и да мрънкаме колко е отвратително всичко и т. н.“

Димитър Иванов-Капитана