Иглика килим фест – нишката на българското – събитие от сърце за сърца! Интервю с Якоб ван Бейлен – холандецът, който събра 1000 български килима за изложбата (част първа!)

Холандецът Якоб ван Бейлен е не просто колекционер, той има кауза: да спаси и съхрани българското килимарско наследство!

На 1, 2 и 3 август в село Иглика се представи лична колекция от близо 900 килима и над 100 други текстилни продукти от Чипровци, Котел, Пирот, Самоков, Сливен и още десетки места на Якоб,  Килимите са тъкани в периода XVIII – XXI век и са събирани в продължение на близо 20 години, а събитието събра стотици хора, заинтригувани от вълшебството на българското килимирство, от изкуството и занаятите, които, оказва се – още са живи!

Специално за „За Габрово“ Якоб ван Бейлен отговори на няколко въпроса – едно кратко интервю, което може да изслушате и в аудиозаписа по-долу. Опитахме се да дадем отговор на въпроса от къде е дошла страстта към българското килимарско изкуство, как се събират 1000 килима и къде се съхраняват те, а в разговора ни се промъкна като блестяща нишка, втъкана и здрава – и една идея на Якоб, за която ще ви разкажем повече в детайли и в следващата ни публикация, защото преживяването Иглика поляна фест няма как да бъде събрано в едно интервю!

Тук сме с организатора на Иглика килим фест, г-н Яков ван Бейлен, който е от Нидерландия, нали така?

• Да, аз съм холандец.  Аз съм куратор на изложбата, организатори са НЧ „Невена Коканова“ в с. Иглика и Васи (Владислава Андреева , НЧ „Невена Коканова“). Аз от години мечтая да организираме подобно събитие навън, защото това е добре и за самите килими – веднъж в годината да бъдат изваждани на слънце. Още по-хубаво е веднъж годишно да се изваждат и поставят и върху сняг, за да се почистват, но аз живея в центъра на Велико Търново, в стария център – Варуша, и нямам възможност да извадя така 1000 килима наведнъж. Мислех си преди години да направим подобно събитие на Петър-Павловски манастир (*бел. манастир Св. св. Петър и Павел в Лясковец), там имат нива, или на летището на Горна Оряховица, но миналата година бях поканен тук в Иглика, на един фотопленер и минахме през тези поляни, които са каскадни и има накло и понеже е много красиво тук и текстилът много си отива на природата и на камъните тук и оттам се роди тази идея.

Т.е., поне една година зрее идеята точно тук да се случи – Иглика килим фест?

• Да, точно така и не само да изложим килимите на слънце, което е добре и за килимите, но трябваше да бъде и добре и интересно и за хората и за това го направихме по-голямо и стана фестивал – с работилници, с обиколки, беседи и концерти.

А от колко време събирате килимите?

• От 2007 година – почти 20 години. Аз започнах от Котел, където беше моята първа къща и съседната къща всъщност на моят бе кварталното училище, което е музей на антични котленски килими, за това се запознах с тези килими. Също така, живеех на 120 метра от ТПК „Котленски край“, където все още тъкат котленски килими и реших – какво би било по-красиво за моите стаи, от това във всяка от осемте стаи, които имах, да има хубав котленски килим, на дървения под?! И така започнах. А когато хората научиха, че проявявам интерес и искам да изкупувам техните килими, а те имат в долапите си, а децата им вече не ги искат, защото не отиват на модерния интериор, и ми ги предложиха доста килими, които почнаха да се натрупват във всяка стая. Така купих първите 50. Започнах да се интересувам повече за този занаят и това изкуство и намерих всичката налична литература – повечето е стара литература, от 1935, от 1960 година и започнах да се интересувам и от килими от други региона в България, обикалях и в Турция..

Видяхме, че има килими и от Пирот и от други краища на България?

•  Най-много са от Пирот и от Чипровци, където имат статут от Юнеско от 2014 г. (*бел. ред. – Чипровските килими са световно нематериално културно наследство от 2014 г. На 27.11.2014г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, на сесия проведена в Париж, вписа единодушно „Традицията на производство на Чипровски килими“ в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство. По този начин ЮНЕСКО даде достойна заслужена оценка и признание на чипровските килими, а те получиха видимост пред международната общност, давайки надежда за ново възраждане на килимарството в Чипровци.) И това е най-познатата (килимарска) школа в България, втората е Котленската и Сливенската, които са с различна техника, а след това и Тетевенската школа, както и молитвени (манастирски) килими, които са много редки и са много търсени в чужбина, заради техния красив графичен дизейн.

Тук на изложбата има също и китеници, т.е., не са само килими вече (в колекцият)?

• Да, китеници, губерища, халища, да – текстил.

А колко е стар най-старият килим, който притежавате?

• Лично, който имам в колекцията, но не е изложен тук, защото е (изпратен за) консервация в Истанбул – е от края на XVII век – 350 годишен! Той е чипровски. 

И сега се реставрира в Истанбул?

• Не, не се реставрира, а консервира, толкова стар килим не трябва да се реставрира. Няма да попълват дупките в него, консервират го, почистват го добре, това е процесът. Но тук има килими от този тип – наричат се бакамски чипровски килими. Има няколко тук, които са от XVIII век.

А как ги консервирате, как запазвате всички тези килими, сигурно не е лесна задача?

• Да, не е лесна задача. Използвам всички методи, но научих, че в нищо няма 100% гаранция. Най-много използвам чисто лавандулово масло от производител, получавам и по-добра цени, заради големите количества, смесвам го със 100% лавантулов спирт, в съотношение 50/50, и пръскам. За новите и по-малко ценни използвам нафталин. Опитвах и старите методи, но не много ефективно – с орехова шума и стари вестници. Ползвам също и розмарин.  

( По време на интервюто ни пристигнаха хора, които бяха дошли да бъде оценен техния килим, което успяхме да заснемем като процес и може да видите във видеото по-долу как се идентифицира килим на около 100 годишна възраст от екипа, който работи заедно с Якоб.)

Появата на хората с автентичния, оказа се, килим, стана повод да разберем, че заедно с Якоб се движи екип от специалисти по чипровски, котленски и други килими.

• Аз съм специалист по килимите от по-малко познатите райони, защото няма достатъчно специалисти в България, които да се занимават. Правим обиколки със специалистите, както и оценка на различни килими

Последният ми въпрос е – планирате ли някъде другаде да представите изложбата от килими?

• Тази година още не сме решили, след 2-3 седмици ще направим презентация – всички хора, които дойдоха казват, че организацията е чудесна и се надяваме отново да се случи!

В хода на деня, екипа сподели колко трудоемка е всъщност организацията на едно такова събитие и как са били необходими 4 камиона, за да се превозят килимите, както и доброволци, които да помагат с подреждането на самата изложба. Те изказаха благодарност към момчетата от Центъра за лечение на зависимости „Св. Илия“ край Габрово, както и на други доброволци, които са помогнали за товаренето, разтоварването и цялостната организация, включително и жителите на с. Иглика и членовете на НЧ „Невена Коканова“. Якоб сподели, че сега му предстоят 4 месеца, в които ще трябва внимателно и един по един да почисти всички килими от треви и други неща, за да могат те да се съхранят правилно, а също и, че се заражда идеята за… Музей на килимите! За тази идея ще разберете повече в Част 2 от нашите публикации, посветени на събитието, което грабна сърцата не само на габровци, но и на всички хора, дошли от близо и от далеч и посетили една наистина уникална по рода си и обема си изложба!

По информация на „За Габрово“, след събитието, което определено предизвика не само регионален, но и национален и дори международен интерес, тъй като, оказва се, подобно събитие в такъв мащаб не е известно да е правено на друго място, освен в с. Иглика, предстои изложба с кадри от фестивала, а също ще бъде направен и филм за събитието, което събра стотици, дори хиляди хора от всички краища на България!

За един уикенд габровското с. Иглика се превърна в притегателен център, а Якоб и неговия сърцат екип показаха как чрез изкуство и занаяти може да се направи интригуващо, образователно, различно и в същото време – изключително популярно събитие, което грабна сърцата на всички, които имахме шанса да се докоснем до красивите килими, събирани от Якоб – килими, в които е втъкана история, емоция, надежди и мечти на стотици сръчни българки – всеки килим пази своя разказ, всеки килим е истинска, жива история, а както стана ясно и на беседата и след това и на дискусията  в по-тесен кръг – предстоят още вълнуващи събития, защото Якоб и неговите съратници не са просто експерти и колекционери, те са хора с мисия!

Очаквайте част 2, в която ще можете да чуете какви са следващите идеи на този екип от сърцати хора, а също така и кратка беседа за чипровските килими и малко и за котленските – история, изкуство, традиции и занаяти, които трябва да пазим и ценим!

Интервюто с Якоб може да изслушате тук:

Оценка на възрастта на автентичен килим от Якоб и неговия екип:

Галерия 1 – многообразие от чипровски, котленски, пиротски и други килими, които бяха изложени на Иглика килим фест и са притежание на Якоб ван Бейлен

Галерия 2 – изложба на детски рисунки

Галерия 3 – малък стан, на който посетителите на изложбата имаха възможност да пробват сами какво е да се тъче килим