Историкът проф. Пламен Павлов представи книгата си „България: кратки хроники“ в Исторически музей – Дряново

В „България: кратки хроники“ представям своя поглед върху отделни събития от целия спектър на българската история.

Това сподели авторът на книгата, проф. Пламен Павлов, при представянето ѝ в Исторически музей – Дряново. Изданието обхваща историята на България, от Праисторията по българските земи до Средновековието ни.

Историкът посочи, че представената информация е през призмата по-скоро на неговото амплоа като писател и дори журналист, подплатена и с научни факти и с документи. Книгата на професор Павлов „България: кратки хроники“ е в две части. Тя е отпечатана от издателство „Изток-Запад“. Том първи обхваща периода от Праистория, Античност и Средновековие по българските земи. В него авторът проследява някои по-слабо известни или напълно непознати теми за събития и личности от миналото – от Праисторическите епохи до гибелта на Средновековната българска държава.

Директорът на ИМ – Дряново Иван Христов благодари на проф. Павлов, че е приел поканата да представи за местната общественост книжното издание. В своето приветствие Христов подчерта, че „България: кратки хроники“ е безценен източник, с който всеки българин трябва да се запознае и да се гордее с историята ни.

Срещата в Дряново с дългогодишния преподавател от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който е и автор на учебници, публицист и писател, бе уважена от заместник – кмета на Община Дряново Диляна Джеджева, председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, представители на архиерейското наместничество в Дряново, преподавателя във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Маргрета Григорова, общественици и граждани.

„В тази книга се опитвам да сведа до хората, това, което е най-близо до научното знание. Затова и форматът на настоящото издание е именно такъв. Тя е продукт на моите журналистически, публицистични и писателски нагласи. Опитах се да събера част от статиите, които съм писал и които са публикувани във вестници, списания и сайтове, с техните историографии“,

разясни историкът.

Проф. Павлов коментира, че в книгата си е цитирал местното онлайн издание „Дестинация Дряново“, чийто автор Николай Карагьозов първи разпространи публикация за грандиозните открития в пещерата Бачо Киро, които преместиха появата на вида „хомо сапиенс“ близо 10 000 години по-рано. В изданието читателят ще открие нови сведения за пещерите „Козарника“ и „Бачо Киро“ край Дряново, неолитната революция, цивилизацията Варна, въстанието на Спартак, добави още историкът.

Най-много от поместените статии са за Първото и Второто Българско царство. В книгата има раздел, посветен на Битолския надпис, в който през 1015 г. цар Иван Владислав се обръща както към своите поданици и към бъдещите поколения. Според изложената хипотеза в книгата на проф. Павлов най-вероятно силно повреденият днес надпис, някога е бил римуван.

Сред интересните хипотези в изданието е и че България не пада под османско робство през 1396 г., а години по-късно – през 1422 г. с падането на Видинското царство. Фактите и

документите показвали и че Добруджанското деспотство продължавало да съществува до 1399 година.

„Целият процес на залеза на българската средновековна държава изобщо не е това, което си мислим, а е свързано с интересни събития и личности, които нямаме право да забравяме“, твърди професор Павлов.

Втората част на „България: кратки хроники“ се очаква да излезе от печат през пролетта на 2025 година. В нея са застъпени събития от османското владичество, Възраждането и Нова история, сподели още Пламен Павлов.