Как бе разрушен Манастир „Свето Благовещение“ в Габрово

Преди 1 година, на 25 март 2024 г., бе извършено освещаване на Мемориална камбанария, разположена на мястото, където допреди 66 години е била сградата на Манастир „Свето Благовещение“ в Габрово. Но как се стига до разрушаването на този забележителен манастир?

Девическият манастир „Свето Благовещение” в Габрово е основан през 1836 г. от архиепископ Йосиф Соколски, със съдействието на габровските първенци Петър (Пецата) Хаджихристов, Андрей Семов, Недьо Табакът и др., като били повикани от Калоферския манастир монахините Ефросиния Николова от Габрово и Ефросиния Попниколова от с. Гъбени. Първоначално двете монахини, заедно с още няколко момичета, които желаели да станат монахини, живеели в къщата на Петър Хаджихристов. Първо били направени шестте северни помещения в манастира и калугерките се настанили в тях, като използвали първата и последната килии за молитви.

През декември 1838 г. бил издаден ферман на султан Махмуд ІІ, с който се разрешавало построяването на манастира. През 1842 г. били завършени помещенията в направление от север на юг.

Основният елемент в манастриския архитектурен ансамбъл е църквата „Благовещение Богородично“. Нейното строителство завършва през 1846 г. Две от иконите са изписани от Захари Зограф.

Черквата била кръстокуполна, дълга 15 м., широка 6м. и висока 5 м., с абсиди от изток, север и юг. Черквата е имала два купола. Осветяването е ставало през 7 прозореца, единия от които е бил при олтара, а единия от тези на северната фасада е бил разширен за врата. Отвътре била зографисана от калоферския живописец Андон Варски (Кирчев), а отвън била варосана, като корнизите и прозорците били очертани със синя боя. Иконостасът е бил изработен от дебърския майстор-резбар Антон Станишев, а е бил варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф.

На около 10 метра от черквата е била построена камбанарията, която е била висока 10 метра. За нея кожарят Тотю Антипов подарява камбана. Под купола на камбанарията се намира костница, в която са съхранявани костите на монахини от манастира. Практиката в православните манастири е 10 години след кончината на преподобните монаси и монахини, техните кости да бъдат ексхумирани и съхранявани в костниците.

През 1864г. е била направена манастирската чешма, която и до днес стои на своето място (единственото нещо, останало в цялост от комплекса).

Старата чешма

Старата чешма

В началото на 40-те години на XIX век архим. Йосиф Соколски открива килийно училище в девическия манастир. Васил Априлов гостува в манастира при своята последна визита в Габрово през 1847 година. Той съдейства да се дари земя за манастира. При посещението си в Габрово през 1871 година Феликс Каниц е впечатлен от гостоприемството на първата игуменка на манастира Ефросиния, от чистотата и красивата градина, поддържана с голяма любов от монахините, от шаечната фабрика.

Васил Левски намира подслон в девическия манастир през 70-те години на XIX век, когато обикаля България и полага основите на Вътрешната революционна организация. По време на Априлското въстание през 1876 година монахините месят хлябове и тъкат шаяци за навуща за въстаниците от четата на Цанко Дюстабанов. По време на Руско-турската война (1877-1878) манастирът е превърнат във военна болница. В нея са лекувани генерал Михаил Драгомиров и подполковник Алексей Куропаткин. През 1902 година по случай тържествата на връх Шипка, вече като генерал, Куропаткин посещава отново манастира и прави голямо дарение в знак на благодарност.

По време на руско-турската война в манастира е функционирала военна болница.

Според краедеа, Кирил Койчев, в началото на 20 век манастирът има около 10 дка земи. Земя, овощни градини и бостани са били заключени между днешната ул. „Скобелевска“ от запад, устието на р. Синкевица от север, левият бряг на р. Янтра от изток и днешната улица „Априловска“. Всички земи са били придобити чрез заменки, дарения и собствени средства на манастира. /Площта между белите линии на Сн. 2/

Големият двор привличал погледите на желаещите да строят една или друга сграда там още в ….края на 19 век! За тази цел много успешно се е използвало общественото мнение, за да се настрои гражданството срещу монахините от манастира.
ПЪРВИТЕ неприятности за манастира започнали още през 1875 г., когато габровският казалийски /околийски/ съвет взел решение за построяване на девическо училище с пансион на земите на манастира, като за целта били подготвени всички необходими документи. Събитията между 1876 и 1878 г. попречили на изпълнението на това решение
ВТОРИЯТ УДАР за манастира идва, когато през 1907-1908 г. се изработва новият регулационен план на града и с решение на Общинския съвет от това време, почти целия терен, собственост на манастира е предвиден за обществени нужди –улици, площад, градска градина, обществени сгради…
Странното и загадъчното в случая е, че никой от ръководството на манастира, както и от Търновската епархия не е изразил писмено или устно възражение срещу това решение!
още тогава започва половинвековната агония на манастира…
Още през 1907 г. се взема решение за построяване на Театрално библиотечна сграда, като от манастира се отчуждават 3350 кв. м. Затваря се южната порта на манастира, прокарва се улица „Скобелевска“.
Чешмата направена през 1864 г. в манастирския двор се е захранвала с част от водата във вадата, течаща успоредно на бул. Априлов.
Индустриалецът Пенчо Семов с писмо от м. април, 1921 г. предупреждава монахините, че заради изграждащата се водно електрическа централа във фабрика „Успех“, водата им ще бъде спряна. За това през 1924 г. монахините започват да копаят кладенец в двора на манастира.
През 1930 г. кметът на града Илия Кожухаров, предупреждава монахините да си съберат багажа и да отидат в празния Соколски манастир, тъй като с решение на Общинския съвет, манастирът ще бъде преустроен в ….градска градина!

За да се спаси манастира, на една от монахините –Евпраксия ѝ хрумва идеята да се построи Девически пансион към манастира и за това през 1930 г. започва неговото строителств. През 1936 г. той е преустроен в Дневен детски дом./Сн. 4/.

През м. юли 1929 г. Общината изкупува около 1000 кв. м. за построяване на Пощенска палата. /Днес там е градската библиотека/.
През следващата 1930 г. Общината изкупува още 900 кв. м. за прокарване на улица „Драган Цанков“ /край северната част на пощенската палата/.
След 9 септември 1944 г. са последните издихания на манастира.
През лятото на 1946 г. без заплащане от Общината се завладява теренът на бъдещата улица „Юрий Венелин“ покрай левия бряг на р. Янтра. -/Сн. 5/.
Тук, до сами манастира се открива голяма младежка танцова площадка с естрада; на 19 юли 1946 г. се открива и първото лятно кино в Габрово наричано „Партийното кино“.
През същата година, с решение на манастирската управа се взема решение да се построи сграда с апартаменти и магазини на собствения си парцел на ул. „Априловска“./Днес там е аптеката и кафене  „Под липите“/
През 1952 г. с решение на Градския народен съвет се предупреждават монахините, че мястото на манастира е отредено за градска градина още през 1930 г..
Благодарение на игуменката Феврония /Васила Д. Пинтева/, която пише писмо – жалба лично до Министър председателя Вълко Червенков това решение е (временно) отменено.

С Постановление №1608 от 1951г. на Министерски съвет манастирът е бил обявен за паметник на културата. Въпреки това на 8 декември 1952г. Габровският градски комитет издал обявление №393, с което решил да се премахне окончателно манастирският комплекс, за да се изгради на негово място градска градина. На 31 юли 1959г. е била съборена манастирската ограда. На 6 август 1959г. приключило събарянето на оградата, камбанарията и превърната в музей килия, в която е отсядал Левски. На 7 август 1959г. се пристъпило към събарянето и на самата черква. Монахините, престолният камък и манастирския архив били преместени в Соколския манастир.

Записки на монахиня Рахила, свидетел на 7-дневното събаряне на манастира – килиите, камбанарията, черквицата, чешмата, където е било скривалището на Левски, музея на Цанко Дюстабанов.

На 31 юли 1959 г. в 1 часа, след обяд, както се хранехме на общата трапеза, дойде с. Олимпиади и ни каза, че о. Стефан, отговорник в тамянджийницата ѝ казал, че в 2 ч. ще дойде бригада да руши оградата на манастира. Казали му от съвета. Ние се почудихме може ли това да става като нямаме никакво съобщение, а само слухове? Аз, монахиня Рахила, поисках разрешение от тогавашната ни игуменка мон. Зиновия да запитаме архиерейския наместник о. Иван Поптодоров, който заместваше о. Никола Дримсизов.

Отивам при Дримсизов, той се почуди [как ще] събарят като не сме предупредени. Връщам се и що да видя: един камион с кирки и бригадири, почват да рушат голямата порта. Аз ги запитах с кое разрешение вършат това, а те ми казаха – с позволението на кмета на града Българенски. Аз се разсърдих и казах: „Това ли е Републиканската България, където се коват законите и ги прилагате да се изпълняват?”

Отивам при игуменката и другите сестри да им кажа, по-скоро по телефона о. Дримсизов да съобщи на владиката. Оградата почва [да събаря] една бригада. Ние мислим, че само оградата [ще събарят], а те почнаха и килиите и то не наред, едни в единия край, други пък в средата. [Ние] сестрите се изплашихме, едни перат дрехите си, други шият и пр. и се чудят какво става, що се чупят плочите и събарят. Молим да спрат, но сме заглушени, не можем да си приберем дрехите под развалините, ще ни изпотрепят, няма милост и помощ.

Към 5 часа идва митрополит Софроний, търси Българенски, казали, че бил в Севлиево, [а не в] Габрово и той си замина за Търново, като каза: „никъде няма да ходите“, докато не ни съобщи. Замина и в София при Кючуков, като се надяваше, че ще помогне, но то става всичко на местна почва.

Две нощи багажа ни беше на двора, дъжд вали и ние не знаем къде да се приберем. Най-после получаваме съобщение да отиваме на Соколския манастир. Старите сестри заминаха с багажа, аз останах с младите в артиката [предверието] на черквата. Гледахме как се руши историческият ни манастир от 1836 година. Гледахме как разрушиха хубавата ни камбанария, където за радости и скърби е събирала християните, гледахме и с глас плакахме. Хубавите градини с цветя, лози, хасми, плодни дръвчета и др., – всичко се изкореняваше и то с голяма бързина. Имаше и лоши хора, които само ограбваха. Страшно, много лошо беше, като че ли бяхме най-големите престъпници.

Изпратиха ни на Соколския манастир. Там – колония курортисти, багажа ни седи на двора и поляната дълго време. На 2 август – Илинден имахме литургия, за последно се служи в хубавата ни масивна черквица, препълнена с богомолци, като че ли знаеха, че за последен път ще се служи. Всички плачеха и се прощаваха с нея.

В понеделник на 3 август дойде двойна бригада. Почнаха пак наново да рушат килиите до чешмата, където е било скривалището на Левски и военната болница на руските войници в 1872 г., също и музея с черепа на Цанко Дюстабанов, сабята и пръстена му, ножчето ва В. Левски и мн. др., – едва можахме да ги приберем.

На 7 август сестрите научили, че и църквата ще разрушат. Идват в артиката, плачат с глас, как и църквата ще разрушат. Идва Дим. Байкушев и пита що плачат, аз излязох и казах: „Научили, че и църквата ще бъде разрушена. Верно ли е?” Каза, че още утре ще [трябва да я] изпразните и почваме тогава. В ужас бяхме [за] тази наша светиня. Казах му: „Що да не плачем? Плачем, че сме се кълнали за нея, както и виe за партията“.

Сутринта сестрите почват да изнасят икони, полюлеи и пр. Аз заминах на Соколския манастир с багажа, чаках за камион доста време. Дим. Байкушев ме извика да извадя от гробницата костите на въстаниците и др. Аз му отказах. Той каза: „Страхуваш ли се?“ – „Не“ – казах, „от умрели не се страхувам, а от живи, като вас”. И [той отиде] с Олимпиада да ги вади. На храмовия празник Успение на пр. Богородица на 15 август [става дума за Соколския манастир], след отпуста на св. Литургия, излизам, виждам на двора много хора събрани. Питам какво е това. Казаха, че Райко Дамянов [е тук]. Отивам при него и казвам: „Вие ли сте Райко Дамянов, който идвахте в манастира без да ни се обадите, и ви приехме като официално гости, но сега разбрахме какво е било намерението ви. Защо съборихте историческия ни манастир?”

Снощи за първи път чухме да бият камбаните, донесени от Габровския девически манастир „Свето Благовещение” тук [в Соколския манастир]. Плакахме и те – изгнаници като нас, където са събирали хора за радости и скърби. Разговаряхме много, но ще си заминем с мъка. Хунско време изживяхме!

Монахиня Рахила

30 август 1959 г.

Книга за Габровския девически манастир

През 2018 г. излезе от печат книгата на Веселин Димитров „Габровският девически манастир „Св. Благовещение“. Това е първото изследване на драматичната 120-годишна история на манастира, чието унищожаване през юли-август 1959 г. все още се помни като лично преживяване в спомените на по-възрастните габровци. Книгата е написана на базата на проучени и анализирани голям брой документи, съхранявани в Държавен архив – Габрово и Велико Търново. Използвани са множество публикации в централния и местен печат. Включени са спомени на съвременници, както и личните  впечатления на автора, посещавал многократно манастира (една от монахините е роднина на неговото семейство). Книгата е абсолютно безпристрастна в политическо отношение, макар в общественото съзнание виновникът за края на манастира да е категорично посочен – „взривен по времето на тоталитарния режим”.

Точно преди една година, благодарение на дарение и по добрата воля на жена, пожелала анонимност, на мястото на съборената църква от манастира е построена Мемориална камбанария, която да напомня за стария, унищожен храм „Свето Благовещение“.

Използвана литература – Публикация на Кирил Койчев, краевед;

Публикация на Ренета Трифонова във „Форум Християнство“ – Разрушаването на габровския девически манастир „Св. Благовещение“