Как здравословният начин на живот може да решава и други проблеми на нашето общество? Част 2 – Какво трябва да разбираме под понятието здравословен начин на живот?
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
Настоящата статия е част втора от своеобразното обобщение на написаното дотук в рубриката ни, посветена на здравословния начин на живот, разписвана със съдействието на Д-р Богомил Лазаров през последните няколко месеца.
В ежедневието ни често говорим за „здравословен начин на живот“, но какво всъщност се крие зад този израз? Много хора асоциират понятието само с правилно хранене или физически упражнения, но здравословният начин на живот е значително по-многопластов и обхваща аспекти, които засягат не само тялото, но и ума, емоциите и взаимоотношенията ни с околната среда. В тази част от статията ще разгледаме ключовите елементи, които съставляват истинския здравословен живот: храната, движението, съня, психическото равновесие, социалните контакти и средата, в която живеем. Ще се опитаме да дефинираме как всеки от тези компоненти допринася за цялостното благополучие и как тяхната интеграция – а не отделното им разглеждане – формира съзидателен и смислен път към по-здрава и пълноценна всекидневност.
Д-р Богомил Лазаров:
“Какво трябва да разбираме под понятието здравословен начин на живот?
Здравословен начин на живот означава лично здравно поведение, което, изградено върху научно обосновани здравни хигиенни норми, гарантира здраве, трудоспособност и творческо дълголетие на индивидя. То зависи от обективни и субективни фактори.
Първите са материалната база, икономическото развитие, ръстът на духовното и културно равнище.
Субективните са свързани с равнището на здравната култура на населението, съзнателността на индивида към опазването на собственото здраве и здравето на околните. За целта е крайно време да се разработи една национална програма за формиране и утвърждаване на здравословен начин на живот. За да работи, обаче, програмата трябва да се изпълнява от всички министерства и обществени организации със задачата за подобряване здравословното състояние на населението, като това трябва да включва съвместни усилия на местна и централна власт, общинските въдети, НПО и активни граждани, които да се занимават целенасочено със здравословна просвета и здравно възпитание, насочени към отделните възрастови групи на населението – както в ученическа и детска възраст, така и в зряла възраст!
Чрез едни такива съвместни и целенасочени усилия от страна на власт, институции и граждански сектор ще се сформират у отделните групи знания, убеждения, умения и сътветно – в резултат – и подходящото здравно поведение. Такова поведение ще помогне на всички да се откажат от нездравословните си привички, като същевременно се възприемат основните хигиенни изисквания за рационално / здравословно / хранене, системен и редовен двигателен режим, неупотреба на наркотици, алкохол и тютюн, праивлна организация на труд и почивка, борба със стреса и травматизма, било то битов, транспортен, трудов и спортен; ще се развият и умения за справяне и предотвратяване на дистрес, редуциране на полипрагмазията /безобразната употреба на лекарства и хранителни добавки/, умения за справяне с малките здравословни проблеми и неразположения. Ще спомогне и за изграждане на активна здравна позиция в обществото, изграждане на устойчивост на агресия и автоагресия, чрез умения за самопознаване, самоконтрол, самооценка, самоуважени и самоувереност. Задължително е да отбележим и борбата със свръхамбициите – “всеки да има всичко с цената на всичко”, а вместо това да наблегнем на създаване и поддържане на дружелюбни, подкрепящи и стимулиращи междуличностни отношения в семействата, групите, общността и обществото!
Това са основните, базисни изисквания за здравословния начин на живот , които от позицията на съвременната медицинска наука имат връзка с появата на масовите съвременни заболявания. Съдържанието на основните елементи на здравословния начин на живот е твърде широко и дава възможност на различните специалисти да се изявяват в тяхната разработка и практическо приложение.
Ще посоча само ония най-важни моменти, на които се задържа нашето внимание в здравословно-просветната дейност и в здравното възпитания, както и в практиката.
По въпросите на храненето, здравно-просветнаа дейност за промотирането на здравословния начин на живот като една общонационална програма трябва да се насочено към:
– Популяризиране ролята и важността на балансираното хранене, съобразно с възратта, трудовата дейност, пола и здравното състояние на индивида.
– Разясняване вредите от системното преяждане и затлъстяването. По данни на института по хранене и хигиена у нас, наднорменото тегло отива към епидемични размери в процеса на нарастването си (също така засяга и все повече деца и подрастващи!)
– Разясняване на вредата от лишаване от основни хранителни продукти с оглед запазване на “модна линия” а фигурата /да не говорим за вредите от заболявания като анорексия и други./
– Ограничаване на употребата на готварска сол, захар, захарни изделия и полуфабрикати.
По отношение на активния двигателен режим, здравно-просветната дейнот би следвало да утвърди следната схема – минимум:
– Упражнения всеки ден – утринна гимнастика!
– Поне два пъти седмично занимания в определен вид спорт, а всеки ден ходене пеша поне 5 км.
– Задължително прекарване на поне един от двата почивни дни сред природата или работа в градината.
Колкото до тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, вниманието следва да се насочи към разясняване на най-новите научни истини за вредата от тези хронични отрови, за тяхната неоспорио доказана връзка с такива сериозни заболявания като инфаркт, мозъчен инсулт, рак на белия дроб, язвена болест, рак на стомаха, цироза на черния дроб и др.
Сред младите и подрастващи хора следва да се отдели особено внимание на изясняване вредите от тютюнопушенето и алкохолизма и върху умственото и физическо развитие на организма, както и, че злоупотребата води до инфертилитет.
По отношение на правилния режим на труд и повичка – да се утвърди у всеки човек строг ритъм, както и да се обяснява за ползата и необходимостта от здравословните количества сън, съобразно възрастта, както и правилното организиране от здравна гледна точка на свободното и работно време за укрепване и на психическото здраве, което е не по-малко важно от физическото такова.
За профилактика на различните видове травматизъм се гледа като на един от големите резерви за подобряване на временната и трайна нетрудоспособност. Тук акцента на здравната програма и възпитаниетто трябва да са насочени към формирането у всеки човек на чувството за отговорност към свеждане до минимум на субективните причини за травматизъм в бита, в труда, в училището, на улицата и сред природата.”
Осъзнаването и прилагането на принципите на здравословния начин на живот не е просто въпрос на личен избор, а акт на социална отговорност. Всеки човек, който полага грижа за своето физическо и психическо благополучие, допринася за едно по-здраво, по-работоспособно и по-устойчиво общество. Здравето не трябва да се разглежда като изолирана цел, а като процес на постоянно усъвършенстване – в мисленето, навиците и отношението към себе си и другите.
В този контекст, изграждането на здравна култура още от ранна възраст, както и създаването на среда, която насърчава активния живот, балансираното хранене и психическото равновесие, са ключови за бъдещето на всяко общество. Именно тук се преплитат личните усилия с ролята на институциите, местните общности и дори медиите – всички те могат и трябва да бъдат част от единна стратегия за по-здравословен и по-съзнателен живот.
Необходими са постоянство и колективна воля – както от страна на институциите, така и от гражданите. Когато училищата, местните власти и медиите работят в една посока – да насърчават активния живот, балансираното хранене и грижата за психичното здраве – тогава резултатите не закъсняват. По-здрави хора означават по-сплотени общности, по-малко болнични легла и повече усмивки по улиците.
В крайна сметка здравословният начин на живот не е мода, а култура – култура на осъзнатост, движение и уважение към себе си и другите. Тя започва с малките стъпки на всеки един от нас, но завършва с голямата промяна – едно по-здраво и по-щастливо общество.
Истинското благополучие не се измерва само в години, а в качеството на тези години – в начина, по който живеем, чувстваме, общуваме и оставяме следа в света около нас.