Казусът „Парк Баждар“: когато сечта е „законна“, но доверието липсва

И след второто запитване по реда на ЗДОИ, институциите продължават да твърдят, че нарушения няма. Големият въпрос, обаче, остава: достатъчна ли е формалната законосъобразност, когато липсват прозрачност и конкретни доказателства за опазване на дървесната растителност и гражданския интерес?

Сечта на десетки дървета в парк „Баждар“ в Габрово, започнала в късната есен на 2025 г. и близо цяла година след подписване на договора към обществената поръчка, предизвика силно обществено напрежение и поредица от въпроси – дали реално извършеното отговаря на одобрения проект и дали е спазен обществения интерес? В отговор на подадени сигнали и запитвания по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), институциите заявиха, че действията са законосъобразни. Но официалните отговори оставят съществени празноти.

Как започна всичко?

Проектът за „благоустрояване“ на парк „Баждар“, възложен от Община Габрово, е на стойност над 4 милиона лева. В хода на изпълнението му граждани сигнализират за масово премахване на дървета, което на пръв поглед не съответства на публично достъпните проектни чертежи.

В следствие на постъпилите сигнали, и след собствена проверка на място, от Сдружение „Граждански контрол Габрово“ и „За Габрово“ подадoхме сигнал и запитване по ЗДОИ до МОСВ, Община Габрово и РИОСВ – Велико Търново, с искане за информация и документи, свързани със сечта и контрола върху нея. Полученият отговор не съдържаше цялостна информация по зададените въпроси, което наложи повторно изпращане по реда на ЗДОИ на част от зададените вече въпроси.

Позицията на РИОСВ след второто ни запитване: „Нямаме компетентност“

В официален отговор от 5 януари 2026 г. директорът на РИОСВ – Велико Търново посочва, че инспекцията вече се е произнесла с решение от ноември 2025 г., предоставяйки пълен достъп до наличната служебна обществена информация по шест въпроса.

Същевременно РИОСВ ясно заявява, че:

  • в урбанизирани територии сечта на дървета се регулира от общинските наредби;

  • МОСВ и РИОСВ имат правомощия само при наличие на забележителни или вековни дървета, обявени по реда на Закона за биологичното разнообразие;

  • в парк „Баждар“ няма такива дървета, поради което контролът е изцяло в компетенциите на Община Габрово.

Инспекцията допълва, че всички допълнително поставени въпроси по сигнала касаят именно дейността на общината.

Документи има – яснота няма, а сечта продължава

Разследването на „За Габрово“ до тук показа, че по казуса съществуват три ключови документа:

  1. протокол на комисия, назначена от кмета, която установява, че 88 дървета са в лошо фитосанитарно състояние;

  2. разрешително за сеч, издадено от кмета на Община Габрово;

  3. отговори от РИОСВ по ЗДОИ.

И трите документа обаче имат общ проблем: липсва конкретна идентификация на дърветата – няма карта, номерация, видове, диаметри или точно местоположение. Това прави невъзможна проверката дали реално отсечените дървета са именно тези, за които има разрешение.

Същевременно, при направена повторно обиколка на място в началото на януари 2026 г. се забелязва, че сечта продължава и се разширява нейния обхват, като впечатление прави, че някои от отсечените трупи изглеждат като съвсем здрави дървета. Има и масова сеч на нови издънки в парка, което според специалисти в бъдеще ще застраши естествените процеси по самовъзобновяване на дървесната растителност.

Формално „всичко е наред“ – но по същество?

От институционална гледна точка случаят изглежда приключен:
– има комисия;
– има протокол;
– има разрешително;
– няма защитени дървета.

От гражданска гледна точка, обаче, остават без отговор ключови въпроси:

  • Как се доказва, че точно определени дървета са били болни или опасни?

  • Как обществото може да провери дали сечта съответства на проекта по обществената поръчка?

  • Защо при проекти за милиони левове липсват публични, детайлни и проверими данни?

Така казусът „Парк Баждар“ се превръща в пример за формална законосъобразност без реална отчетност.

По-широкият проблем

Случаят не е изолиран. В рамките на само една година, поголовна сеч се случи и на ул. Христо Ботев, където се оказа, че сечта е поискана от фирмата – изпълнител на обществената поръчка.

Подобни казуси показват ясно системния дефицит в управлението на градските зелени площи в България, където:

  • контролът е раздробен между институции;

  • отговорността често се прехвърля;

  • а общественият интерес остава защитен само „на хартия“.

Когато законът позволява действия без детайлна публичност, доверието става първата жертва.

Институциите твърдят, че сечта в парк „Баждар“ е извършена законно. Документите го потвърждават – формално. Но липсата на конкретика, визуална документация и реална проследимост оставя открит въпроса:

Достатъчно ли е нещо да е „законно“ на документи, ако институциите не могат да гарантират защита на обществения интерес?