„Културата не е храна, а въздух!“ Музей Дом на хумора и сатирата откри изложба, посветена на 100 години от рождението на великия Борис Димовски
Тържествената програма започна с церемония по валидиране на пощенска марка „100 години от рождението на Борис Димовски“, а малко по-късно бе открита и ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, с произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.
Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра.
В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.
Изложбата е сякаш разходка из живота на великия творец – в нея има от всичко, също както и в самия живот!
Куратор Красимир Илиев сподели:
В творчеството на Борис Димов се преплитат тъга и хумор, а хуморът не е просто смешка при него! Борис Димовски се „ражда“ като карикатурист в най-зловещото време, през 50-те години на XX век, когато цензурата е в най-жестоката си форма. А после цялостното му творчество е вид борба за казване на истината, по неговия начин. Той винаги успява да прокара критични бележки към тези, които управляват, по един или друг начин.
Красимир Илиев сподели още, че е бил силно впечатлен от представеното в изложбата рядко издание от 1968 година на „Люти чушки“, а друг акцент в изложбата са, разбира се, „Габровските шеги“, които са достигнали забележителните 2 285 976 издадени екземпляра.
Това показва, че Габрово, Габровските шеги и Борис Димовски са постигнали нещо наистина феноменално!
отбеляза още той.
В емоционална реч Емилия Радева, дъщеря на Борис Димовски, благодари на присъстващите и организаторите на изложбата и каза още:
Музей Дом на хумора и сатирата стана втори дом за моя баща! Благодаря за любовта към него.! Тук днес са не само неговите картини, но и неговата душа!
Борис Димовски – майсторът на усмивката и иронията
Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.
(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)
Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.
От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.
В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.
След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България. До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.
Изложбата ще може да бъде разгледана до края на м. април, 2026 г., а през м. декември се очаква да излезе и Монография – 100 години Борис Димовски.
