Лазаровден и Цветница са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

Главна роля на тези празници имат девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници).

Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница. Най – характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване. Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…

Лазарките са били всички момичета над 16 годишна възраст, които пременени в булчини носии са минавали от къща на къща и са възпявали дома, всички членове на семейството, земята, нивите, полята, възраждащата се през това време на годината, природа. Броят на момичетата трябва да е (сега е трудно тази бройка да се постигне, особено в малки села ) над четиринадесет, като всяка от тях изпълнява своята задача според това, за каква е определена на този ден.

Предварително момичетата се разделят на поялици и шеталици. Поялиците са тези, които пеят по улиците и домовете, а шеталиците, тези които танцуват и шетат в дома на домакина. Поялицата, пееща по къщите и която върви най-отпред, се нарича „предница“. Тази след нея – „средница“ събира парите, а последната от тях е „задницата“. „Тантерицата“ пък е тази шеталица, която първа води хорото на танцуващите моми. Всички останали девойки, които придружават лазарките, се наричат техни „другарки“.

На самият Лазаровден, преди изгрев слънце, рано сутринта лазарките се събират на уреченото предварително място,отиват в църквата да ги благословят и от там потеглят за своята благославяща обиколка по махалите и дворовете, по къщите на хората в селото. Преди да чуе песента на лазарките, традицията повелява всеки да е хапнал нещо – „станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)“.

Най-отпред вървят тези поялици, които пеят по улиците, за нивите, полята, за берекет и плодородие, газят през раззеленилите се жита и градини. След тях вървят шеталиците, които играят, а най-отзад са другата група поялици, които пеят по домовете. Стигнат ли до дом, който ще посетят, отпред пеят една песен, а влязат ли в двора, в дома, поемат различна. Изключително интересен факт е, че лазарските песни се пеят само на този ден и на никой друг празник през цялата година.Влезли веднъж в дома, лазарките пеят песни за всички членове на семейството, като започват с домакина, който застава в средата между тях и ги дарява с пари. След това се подемат песни за момък, мома, деца, бебета, за плодородие и любов. Приелите лазарки в своя дом ги гощават с прясна погача, праз, лук и сол, поставени на малка масичка или трикрако столче. В къщите където са се отглеждали пчели, домакините са изкарвали и две купички – едната пълна с мед, другата с вода и яйце вътре в нея.

Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.

В различните краища на България празникът е съпроводен с различни ритуали. Например в Източна България се изпълнява специален ритуален танц (хоро) – буенек. Докато обикаляли из къщите, те трябва да скачат високо, за да пораснат посевите и да е плодородна годината. В Кюстендилско лазарките пеят в домовете и в гората, в раззеленили се ниви за здраве, плодородие и щастие.

Цветница е един от обичаните и пъстри пролетни празници. Той също е подвижен и се празнува винаги в неделята след Лазаровден. Отбелязва се в православната, католическата и протестантската църква. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви).

В църквата се отслужва празнична молитва, в която се благославят върбовите клонки. Раздават се на вярващите, като те ги отнасят в домовете си за здраве. Смята се, че така ще прогонят злото от къщите си. На Цветница рано сутринта жените закичват вратите с върбови клонки и сплитат венче от вече осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. Когато изсъхнат не трябва да се изхвърлят. Прибират се, като се смята, че помагат при болести. Според предците ни, ако надвисне буря с градоносни облаци, за да се спаси реколтата, трябва да се поставят под камък и всичко ще премине.

На Цветница неомъжените момичета се събират, завързват пръстените си с червени конци и ги потапят в съд с “мълчана вода”. Домакинята трябва със завързани очи да ги извади като същевременно нарича кой ще е бъдещият жених, на девойката, чийто пръстен е изваден.

Тъй като това е периода на постите, на празничната трапеза се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.

На този ден празнуват всички носещи име на цветя и произлизащи от названия на растения.

Тази година можем да видим пресъздаването на обичая „Лазаруване“ в РЕМО „ЕТЪР“, АИР „Боженци“. в Дряново и Трявна!