Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница. Най – характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване. Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…

Лазарките са били всички момичета над 16 годишна възраст, които пременени в булчини носии са минавали от къща на къща и са възпявали дома, всички членове на семейството, земята, нивите, полята, възраждащата се през това време на годината, природа. Броят на момичетата трябва да е (сега е трудно тази бройка да се постигне, особено в малки села ) над четиринадесет, като всяка от тях изпълнява своята задача според това, за каква е определена на този ден.

Предварително момичетата се разделят на поялици и шеталици. Поялиците са тези, които пеят по улиците и домовете, а шеталиците, тези които танцуват и шетат в дома на домакина. Поялицата, пееща по къщите и която върви най-отпред, се нарича „предница“. Тази след нея – „средница“ събира парите, а последната от тях е „задницата“. „Тантерицата“ пък е тази шеталица, която първа води хорото на танцуващите моми. Всички останали девойки, които придружават лазарките, се наричат техни „другарки“.

На самият Лазаровден, преди изгрев слънце, рано сутринта лазарките се събират на уреченото предварително място,отиват в църквата да ги благословят и от там потеглят за своята благославяща обиколка по махалите и дворовете, по къщите на хората в селото. Преди да чуе песента на лазарките, традицията повелява всеки да е хапнал нещо – „станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)“.

Най-отпред вървят тези поялици, които пеят по улиците, за нивите, полята, за берекет и плодородие, газят през раззеленилите се жита и градини. След тях вървят шеталиците, които играят, а най-отзад са другата група поялици, които пеят по домовете. Стигнат ли до дом, който ще посетят, отпред пеят една песен, а влязат ли в двора, в дома, поемат различна. Изключително интересен факт е, че лазарските песни се пеят само на този ден и на никой друг празник през цялата година.Влезли веднъж в дома, лазарките пеят песни за всички членове на семейството, като започват с домакина, който застава в средата между тях и ги дарява с пари. След това се подемат песни за момък, мома, деца, бебета, за плодородие и любов. Приелите лазарки в своя дом ги гощават с прясна погача, праз, лук и сол, поставени на малка масичка или трикрако столче. В къщите където са се отглеждали пчели, домакините са изкарвали и две купички – едната пълна с мед, другата с вода и яйце вътре в нея.