„МайсториТЕ“ – Квилинг творенията на „При Pufelia“
Днес ще ви срещнем с Павлина Стоименова и нейните творби, изработени с техниката „квилинг“.
Представете себе си с няколко думи.
Казвам се Павлина Стоименова, на 52 г. горда майка и баба. Създател на „При Pufelia“. Преди няколко месеца напуснах дългогодишната си работа поради здравословни причини. Изборът беше доста труден трябваше да избирам между това да имам сигурна работа, в която съм градила име повече от 19 години или да съхраня сесе си.Избрах второто, разбира се, и сега съм мечтател на свободна практика (понеже мечтите са безплатни). В момента се занимавам с изработване на пана, картини, картички, бижута и др.от хартиени ленти с помощта на техника квилинг и едновременно с това изучавам метода нейрографика, като предстои да завърша ниво Специалист. Мечтая за собствено ателие, в което да предлагам собствените си изделия и не само. С две думи съм на нов етап в живота си. Смятам, че възраста не е пречка, а предимство поради натрупания житейски опит.
Как се зароди идеята за ръчно изработени изделия?
Винаги съм обичала да изработвам разни неща, много е вълнуващо, когато видиш крайния резултат и си казваш: „Ехаа това аз ли го направих?“. Понякога се шегувам, че с ръцете работя по-добре отколкото с главата хаха. То плетене,то шиене,то изделия от вестници,а сега и квилинг. Ще се опитам да обясня накратко какво е квилинг за тези,които не знаят. Квилингът е техника за изработване на различни фигури от хартиени ленти, които биват навивани посредством специален инструмент. Получените фигурки пък се обединяват в композиция и така се получават изключително красиви произведения.
Защо точно такъв тип продукти?
Когато за първи път видях квилинг картина бях озадачена и възхитена едновременно. Как е възможно от хартия такива красоти да се изработват?! Работила съм с хартия (вестници), плела съм кошнички, панерчета и т.н., но това… запалих се и реших да опитам. Имам още много да усвоя, но кой се е родил научен.
Какво ви вдъхновявява?
Мога да се вдъхновя от едно малко цвете като кокичето, което ми е любимо, от разходка сред природата, морето… а най-вдъхновяващо е когато виждам, че хората харесват това което правя. Обичам да подарявам нещата си, обичам да дарявам за каузи и да се чувствам полезна от това какво по-голямо вдъхновение. Наречете го вид егоизъм и нека да е така, но да е за добро!
Как бихте вдъхнали кураж на хората,които сега започват да се занимават с ръчно изработено творчество?
Самата аз съм в началото, но бих им казала, че никога не е късно да заобичаш себе си и да следваш мечтите си.
Линк към страницата: „При Pufelia”
