Между черното и бялото: интервю с Росен Дончев, по случай изложбата му „Топло сиво“ – „Един истински артист трябва да може да нарушава тези граници и да прави връзки между различни изкуства“

В зала 1C на Съюза на българските художници (СБХ), на 17 юни бе открита най-новата изложба на родения в Габрово художник Росен Дончев. Изложбата ще може да бъде разгледана до 4 юли 2025 г.

„Топло сиво“ – Проектът е кураторски оформен от Наташа Ноева и включва платна, които едновременно улавят крехкостта на присъствието и сдържаната енергия на тишината.

Дончев предлага живопис, в която „граничните“ състояния се превръщат в основен изразен език – между фигуративно и абстрактно, между спомен и състояние, между реално и ехо. Цветовата доминанта е „топлото сиво“, а в композициите се появяват загатнати силуети, ангелски очертания, драскотини и текстури, които изразяват по-скоро усещане, отколкото образ.

Кураторуът Наташа Ноева споделя за изложбата:

Изповед, изтръгната от дълбините на душата. Паралелен свят, състояния, неизречени думи, забравени съдби, стремеж към нещо висше, постигане на единение, тишина, нематериална вещественост, безвъзвратност, живот… с прокрадващо се усещане за собствена мимолетност, носят живописните платна на Росен Дончев като послание.

Настоящето интервю изготвихме специално за читателите на „За Габрово“, чрез него целим повече светлина върху тази интригуваща и поетична художествена територия:

Концепция и вдъхновение

Какво ви вдъхнови да озаглавите тази изложба именно „Топло сиво“? Какво означава този цвят за вас като състояние и внушение?

ТОПЛО СИВО е идея и проект, който се роди преди няколко години. Всъщност, изследва моята рефлексия на някои важни въпроси, които си задавам. За минимализма. За структурите и рисунката. За пътя от рисунката към знака. За метафори те и създаването на АРХЕТИПИ. И в крайна сметка…. За красивата детска игра на Въображение!
Това до голяма степен отговаря и на Вашия втори въпрос!

В описанието на проекта споменавате „територии между черното и бялото“ – как бихте обяснили тези граници? Те по-скоро реални или вътрешни са?

Териториите между черното и бялото са метафора. Изкуствата на бъдещето се раждат на границите на сегашните. Един истински артист трябва да може да нарушава тези граници и да прави връзки между различни изкуства. Живопис, музика, театър, поезия….

Какво послание се крие в тези картини – по-скоро лична рефлексия ли са или стремеж към универсален език?

Разбира се, че този проект е много личен. Това обаче, не му пречи да търси универсални стойности, метафори и живописни послания. От неолитните изображения, през християнската символика до текстовете, които често са вплетени в самата живописна тъкан. Защото сме позабравили истинските значения на думите, а те могат да лекуват, както телата, така и душите ни.

Материя и процес

Използвате различни материали – пигменти, емулсии, графит, гесо. Какъв е вашият подход към живописната материя?

Деситилетия съм се занивал с православна живопис, с технологии, свързани с минерални пигменти и свързватели.Използвам ги и в живописта, която правя. Обичам и работя с колаж, асамблаж, структурни материали, естествени влакна и нишки.

Какво ви привлича в „незавършеното“, в недоизказаното?

Понякога,нещата, които са недовършени и недоказани казват много повече. С времето започваме да чуваме тишината зад думите. И истинските думи зад недовършените образи….

Образи, символи, абстракции

Виждаме фигурални намеци – ангелски форми, силуети на птици, портали. Те ли идват първи или се раждат от живописния процес?

Обичам да работя със символи и знаци от различни знакови системи. Да смесвам сакралното с профанно. Християнската символика с много по древна ритуалност. Това смесване понякога се превръща в такава интересна симбиоза, която отразява мъничко поне, невероятната полифоничност на нашия свят… На нашия кратък, човешки път!

Къде за вас минава границата между абстрактното и символичното в тези творби?

Няма граници между абстрактното и символичното. По скоро има пътуване – от символите и знаците към пълната абстракция. Аз лично работя в посоката да се допълват и да си взаимодействат. Това е скромния ми опит в тази посока.

Личен контекст

Изложбата внушава усещане за крехкост и красив вътрешен свят. Колко лично е това, което показвате?

Всичко, което правя в моята работа е абсолютно лично. Изкуството изисква сто процента отдаденост и сто процента почтеност. Всички проекти на галерия „Ателието“ са такива. И свързаните със съвременно изкуство, и свързаните с педагогика и детско творчество. Предстои и семейна изложба в Малта през септември. В нея ще участват четирима съвременни артисти.

Чувства се някакво търсене на свързаност – с другите, със себе си, с невидимото. Това ли е основната нишка на проекта?

Нишките…..нещо разпознаваем в моите платна и в моята работа! Ами те свързват земята и небето. Небесните явления със земните… По често са невидими и малцина имат очите да ги виждат. Философите, артистите, поетите, децата… И майките, и всички хора. Ето, оказва се че всички виждат, че светът е едно неразделно цяло и всичко се случва наоколо в този миг. Във всеки миг

Пространство и публика

Как реагира публиката досега? Има ли реакции, които са ви изненадали или развълнували?

„ТОПЛО СИВО“ намира чудесен прием не само в професионалната гилдия, а и в публиките. Рано е още за такива равносметки, но това е завършен художествен продукт, по който се работи повече от 3 години. Куратор, графичен дизайнер, художник, технически екип…. За мен е удоволствие и чест да го реализираме в залите на СБХ на Шипка 6!

Поглед напред

Какви посоки бихте искали да изследвате оттук нататък – както визуално, така и концептуално?

„ТОПЛО СИВО“ продължава своя път и развитие. Има още няколко проекта, по които нашата галерия работи. Част от тях търсят синтез между Образ и Слово. Нека останат в тайна на този етап!
Продължаваме и проектът АРХЕОЛОГИЯ НА ДУШАТА, който разработихме с ХГ Казанлък за пространствата на Исторически Музей „Искра“ в града. Имаме покана от музеите в няколко различни града да покажем части от този проект.
Разбира се  – и нови изложби, конкурси и ревюта, както у нас, така и на международната сцена. Колаборации с други визуални артисти, участия в различни платформи за изкуство и виртуални галерии. Както и куратор ски проекти, които ние създаваме или в които участваме.

Смятате ли, че топлото сиво ще остане част от вашата палитра и мислене в бъдещи проекти?

ТОПЛО СИВО ще продължи като концепция и метод на работа. Тази идея ме прави истински щастлив и освен това, в някаква степен разпознаваем артист. Топло сива беше и международната ми награда в края на 2024.

Някои картини от изложбата може да видите в галерията тук.

За автора

Росен Дончев е роден през 1963 г. в Габрово. Завършва Националната гимназия по приложни изкуства в град Трявна, специалност „Вътрешна архитектура“ (1982) и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1990). Завършва живопис при проф. Димитър Чолаков в ШУ „Епископ Константин Преславски“ (2013).
Има над 20 самостоятелни изложби, участва в международни пленери по живопис, в национални и регионални изложби и в утвърдени и форуми за живопис като „Приятели на морето“ – Бургас, Национална изложба „Лудогорие“ –Разград, „Биенале на малките форми“ – Плевен и др. Награждаван е в квадриенале „Митовете и легендите на моя народ“ – Стара Загора, два пъти е носител на наградата „Христо Цокев“ за цялостно представяне на годишната изложба на габровските художници. Живописни творби и икони на Росен Дончев притежават частни и държавни колекции в Европа, Русия, САЩ, Южна Африка и Австралия, сред които и японското императорско семейство, Музеят за съвременно изкуство в Измит, Турция.
През 2010 заедно с художничката Ваня Запрянова в гр. Казанлък създават галерия „Ателието“.
Член на Съюза на българските художници.
Председател на Представителството на СБХ – Казанлък.
Майстор-иконописец в Национална Занаятчийска Камара в България.
Живее и работи в Казанлък.

Снимки – Фотограф: Виолета Апостолова – Лети, източник – ФБ, Наташа Ноева