Мистичният параклис „Св. Троица“ в Странджа с подземна пещера-светилище

Далеч на юг, в сърцето на Странджа планина, се издига един параклис, който буди удивление и предизвиква въображението. Недалеч от селата Визица и Граматиково, дълбоко в гората, сред гъсти вековни дървета, е сгушен храмът „Света Троица“, който съвсем не е обикновен параклис, както изглежда на пръв поглед. Защото под него се крие тайнствена пещера, която е дълбана ръчно и е представлявала най-напред светилище на древните траки, а в по-късни времена е била средище на исихастите.

Но нека караме всичко поред. Както обикновено правя, включвам към публикацията карта с маршрути и GPS координати, видео, както и богата галерия от снимки в края.

Пътят до параклиса

Денят е 23 декември, ден преди Коледните празници. С моя приятел Лари сме в Царево, където нощувахме след целодневен поход през древни крепости и изоставени военни поделения. Станахме към 5:30 и след кафето, още по тъмно, тръгнахме в посока село Визица, където ни чакаха няколко обекта за разглеждане. Първият от тях беше именно параклисът „Света Троица“. От морето се тръгва към сърцето на Странджа и малко след село Кондолово се отбива вдясно по пътя за Визица. Тук обаче шосето е в ремонт от няколко години и трасето е покрито с чакъл, така че трябва да се кара внимателно.

Не след дълго се стига до отбивка вляво, на която има малка табелка с името на храма. Свива се по нея и тук започва добре утъпкан черен път, който след около 2 км ще ви заведе тъкмо пред параклиса.

Параклисът „Св. Троица“

Съвременният храм е едноапсиден и изграден през 1875 г. Стените му са градени от дялан варовиков камък и разполага със сантрачна система за допълнително укрепване. Точно до него, вече в неугледен вид, личат основите на някогашната едноапсидна църква, предшественик на съвременната.

„Новият“ храм е интересен, защото има два входа с дървени врати, като и двата са от юг. Но по-интересното за него е, че е построен точно върху дълбока подземна пещера, издялана в магмената скала. Тази пещера най-вероятно е била тракийско светилище, но е редно да се отбележи и един факт, който поставя целия обект в определен контекст.

Недалеч от тук, край с. Воден, се намират останките на средновековния Пароройски манастир, създаден през XIV век. При този манастир отново се наблюдава църква с пещера под нея. Той е представлявал своеобразно исихастко средище за региона и се счита, че негов основател е монахът-аскет Григорий Синаит. Сред учениците на този монах били видният исихаст и учител на Св. Патриарх Евтимий – Теодосий Търновски; Киприян Цамблак, който по-късно става първия Киевски, Литовски и на цяла Русия митрополит, и др.

Близостта на църквите, както и наличието на пещера и под двете, води до обоснованото предположение, че някогашният храм „Св. Троица“ също е бил част от големия Пароройски комплекс. Освен това тези скрити пещери се доближават до исихастката концепция за пост, уединение и молитви към Бог.

Храмът отвътре

Все още е сумрачно, 7 часа сутринта е. Влизаме в параклиса с фенер. Основите на тавана са дървени, а вътрешната страна на апсидата е измазана. По цялото ѝ протежение са наредени различни икони, като такива има и по една от носещите греди на покрива. Малко по-напред се вижда малък свещник, в който можете да запалите точно една свещ. Свещи има в самия храм. По-голямата част от пода е от дъски. В отсрещния край на параклиса има импровизиран парапет, от който започват стълби. Покрай първите 7-8 от тях има изграден зид. Това е и мястото, което води до подземната пещера-светилище.

В пещерата

След въпросните първи няколко стълби следва непрогледен мрак. Насочваме фенера, за да виждаме какво има и къде трябва да стъпваме. Следва почти вертикално спускане по дялани в скалата стълби. Стръмнината е толкова голяма, че чувството е все едно влизаме в подземното царство. По скалите около нас влагата нараства, а от тавана дори капе вода, която се счита за лечебна. Вляво от нас се вижда малък скален отвор, който е запречен с дървета и не може да се мине по него, но и без това е опасно тесен. Продължаваме надолу и след малко стълбището прави обратен завой и се спуска още по-надолу. И после още по-надолу. Докато най-накрая, вероятно на дълбочина повече от 5 м. от пода на параклиса, стигаме до дъното на пещерата. В него отново могат да бъдат видяни икони и нахвърляни монети. Тук влагата е и най-висока, а на скалите до главите ни се виждат спящи прилепи. Това е мястото, на което е било някогашното светилище. Всеизвестно е преклонението на траките към скалните отвори. По някакъв странен и необясним начин се чувства и сакралният характер на пещерата.

Пространството е тясно и на много малко места могат да застанат двама човека един до друг. Разглеждаме добре обстановката, документираме я и тръгваме обратно. Скалните свличания и стръмните и наклонени стълби, издялани в пещерата, ни карат да сме извънредно внимателни. На връщане срещаме още няколко прилепа и накрая излизаме обратно на главното ниво на параклиса.

Легендата

Мистичността на пещерата е довела и до легенди за нея. Аз съм скептичен към подобен род истории, но ще ви разкажа какво казва фолклорът.

Някога на мястото на сегашния параклис имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и като искали да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Тя, пещерата, там има два прохода. И ужким, който тръгнел по левия, никога не се връщал, а пък десният е по-плитък – там ходели жените да се молят. Та, калугерите от страх влезли в левия проход, ама станало срутване и те взели да се задушават. И тогава един човек от селото сънувал, че калугерите са затрупани. Събрал селото, взели мотика, лопати и започнали да копаят, като мислели, че монасите са в дясната дупка. Копали цял ден, но не ги намерили. Вечерта същият човек пак съувал, че един глас му казва: „Калугерите са в лявата дупка“. И вече на следващия ден отишли и ги изровили ни живи, ни умрели.

Заключение

Определям параклиса като крайно интересен и необикновен. Пещерата с тракийското светилище към него го оправи особено загадъчен, но фактът, че храмът е построен именно върху светилището, говори за някаква приемственост, дори за религиозен синкретизъм (смесване на езически с християнски вярвания). Ако имате път в района на Странджа, задължително се отбийте, но помнете – бъдете екипирани с обувки с добър грайфер и задължително с хубав фенер.