Мълчание и прехвърляне на топката: как институциите в Габрово отговарят на въпросите за купен вот

Журналистически въпроси за евентуално купуване на гласове в област Габрово – тема с безспорен обществен интерес – срещнаха добре познат институционален „отговор“: прехвърляне на отговорност, процедурни аргументи и в крайна сметка – отказ от информация.

В началото на 2026 г. представители на местната журналистическа общност – Ружа Любенова („Росица“, „Нови вести“), Надя Колева („За Габрово“, Сдружение „Граждански контрол“) и Емилия Димитрова-Данкова („Севлиево онлайн“, „За Истината“) – отправихме официално заявление по Закона за достъп до обществена информация. В него поставихме конкретни въпроси: какво е развитието по преписки, свързани с купуване на гласове преди изборите за 51-вото Народно събрание през 2024 г., извършвани ли са проверки по публично изнесени твърдения за организирани схеми и има ли резултати.

Повод за запитването са не само публикувани списъци с предполагаеми купувачи на гласове, които се разпространиха и в навечерието на изборите, планирани за 19 април, но и конкретни твърдения, включително от политически източници, за участие на лица с влияние и дори за възможно институционално покровителство. Факт е, че след предходни публикации по темата, датиращи от 2024 г., срещу журналисти на местно ниво бяха подавани сигнали, стана ясно, че са извършвани и проверки, а впоследствие следите от преписките – по неясни причини се губят.

Прокуратурата: „Не можем да предоставим информация“

Отговорът от Районна прокуратура – Габрово на практика затваря вратата пред всякаква прозрачност. От институцията заявяват, че не могат да предоставят информация за движението и приключването на преписките, тъй като те са изпратени по компетентност на Софийската градска прокуратура. Освен това се посочва, че информацията по досъдебни производства и проверки не подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Аргументът е юридически издържан, но поставя съществен въпрос: когато даден случай бъде „прехвърлен“, означава ли това автоматично изчезване на публичната отчетност? Отговорът, който гражданите получават, е именно такъв.

ОД МВР Габрово: „Това не е обществена информация“

Още по-категоричен е отказът от страна на Областната дирекция на МВР – Габрово. Според директора исканата информация изобщо не попада в обхвата на „обществена информация“ по смисъла на закона, тъй като не е свързана с обществения живот в степен, позволяваща на гражданите да си съставят мнение за дейността на институцията.

Тази теза е трудно защитима, предвид че става дума именно за изборен процес и съмнения за неговото манипулиране – тема, която е в сърцевината на демократичния обществен интерес и е на дневен ред не за пръв път!

Допълнително, МВР се позовава и на това, че информацията засяга трети лица и не може да бъде предоставена без тяхното съгласие. Така, чрез комбинация от формални основания, обществото отново остава без отговор.

И все пак – акция има

Парадоксът става още по-очевиден на фона на последващите действия на самите институции. Въпреки отказите да предоставят информация по поставените въпроси, МВР – Габрово вече проведе акция по линия на противодействие на купуването на гласове, при която са установени и задържани лица. Това се случи на 01 април, като в хода на действие стана ясно, че са образувани вече 7 досъдебни производства именно срещу лица, сочени за купувачи на гласове.

Този факт поставя под съмнение основния аргумент в отказите – че или няма достатъчно обществен интерес, или че информацията не може да бъде споделена. Напротив – действия очевидно има, а общественият интерес е повече от голям! Така се създава усещане за двойни стандарти: информация се предоставя, когато институциите преценят за удобно, но се отказва, когато идва като резултат от целенасочено търсене на прозрачност.

Класически институционален модел: никой не знае, никой не отговаря

Съпоставянето на всички факти очертава познат модел:

· Прокуратурата не дава информация, защото преписката от 2024 г. е в Софийска градска прокуратура. После следите се губят, но и никой не ги търси.

· МВР отказва отговор по конкретно поставени въпроси, защото темата „не била обществена информация“;

· Впоследствие, обаче, МВР провежда акция, която потвърждава, че проблемът е реален;

Междувременно продължава да липсва яснота какво се е случило с предходните сигнали и проверки. Няма и никакъв отчет за резултати, отговорност или последици към обществеността. На практика се създава институционален вакуум, в който информацията не липсва – тя просто не се предоставя системно и прозрачно.

Между слуховете и липсата на прозрачност

Особено притеснителен е контекстът, в който възниква този отказ. В публичното пространство вече са циркулирали твърдения за конкретни лица, за организирани схеми и дори за евентуално участие на представители на силовите структури. Вместо тези твърдения да бъдат ясно проверени и опровергани или потвърдени, институциите избират да мълчат – а после действат без да обясняват.

А мълчанието, комбинирано с избирателна активност, рядко води до доверие.

Нови избори, стари въпроси

Тревога буди фактът, че поставените от журналистите въпроси и за нови, наскоро появили се списъци с лица, свързвани с купуване на гласове преди изборите през април 2026 г. Остават също толкова без отговор, както и въпросите за купувачите на гласове от 2024г. Отговори няма – нито за старите случаи, нито за новите рискове! Вместо това обществото получава откъслечна картина: откази на документи, последвани от внезапни акции, но без ясна връзка между двете

Отказът като политика

Формално погледнато, институциите са спазили закона. Съдържателно – те са отказали да отговорят на въпроси от висок обществен интерес, докато паралелно извършват действия, които доказват значимостта на същите тези въпроси. А когато става дума за честността на изборите, подобен подход не е просто административен стил. Той подкопава доверието.

И най-важният въпрос остава: защо институциите действат, но не обясняват – и кой печели от това мълчание?

Със сигурност не и обществото!

***

Тази рубрика е създадена в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.