На Гергьовден всяка капка дъжд е злато – как се е празнувал Гергьовден в Габрово?

Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници в България.

Свети Георги

На 6 май отбелязваме деня на Свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци в Източноправославната църква. Той е римски войник и християнин, роден в Кападокия. След като се издигнал в армията, отказал да участва в преследването на християни и открито защитил вярата си. Заради това бил мъчен и убит по нареждане на император Диоклециан.

Скоро след смъртта му вярващите започнали да го почитат заради чудесата, които вършел. Най-известната легенда разказва как Свети Георги убил страшен змей, който тероризирал град Вирит.

Едно от най-известните чудеса извършено от Свети Георги и заради което е често изобразяван на иконите, е убиването на змей. Близо до град Вирит, днешен Бейрут, имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди освен жените и децата.

Житието на Св. Георги може да прочетете тук.

Гергьовден в народните вярвания и обичаи

На сутринта на Гергьовден, според народните вярвания, Свети Георги обикаля нивите и полята на кон, за да донесе плодородие и благополучие. Празникът винаги се свързва със зеленина – ден по-рано моми и момци събират цветя и треви, пеейки обредни песни.

Друг важен обичай е приготвянето на специални хлябове, което е грижа на най-възрастната жена в дома. Тези хлябове се украсяват символично и се използват в различни ритуали – например при освещаването на агнето или се носят при овчарите. Самото агне се венчае с цветен венец, изработен от свежи растения и привързан с червен конец. Преди да бъде принесено в жертва, животното се освещава с тамян, а младите момичета украсяват вълната му и сплитат свещи в рогата му.

Общата трапеза на Гергьовден събира хората, които носят обредни храни и вино. Навън се връзват люлки, украсени със зеленина, на които младите се люлеят за здраве и защита. Там се извършва и гадаене чрез пръстени, потопени в „мълчана вода“ с цветя. Вярва се, че всички тези ритуали ще осигурят здраве, плодородие и закрила от Свети Георги.

Гергьовден в Габрово

Най-характерни за Гергьовден са скотовъдните обичаи и обреди. Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете. През нощта или рано сутрин преди разсъмване изкарват стадото на паша (на попас) за кратко и подкарват овцете със зелена пръчка. Първото обредно доене на овцете е сутрин след връщането им, независимо дали се прави от стопанина в дома му или от
овчаря на кошарата, определените действия изпълняват обредно магически смисъл. Ведрото за доене на млякото е окичено с венец от различни цветя, зеленина, набрани от вечерта или сутринта и вързани с червен конец или мартеница. В Северозападна България венецът се слага над вратата на кошарата, а опеченият хляб с дупка в средата – върху ведрото. През венеца и хляба издояват първата оагнила се овца. След доенето вдигат хляба, цръкват малко мляко върху яйцето и го заравят в дупка. Вярва се, че това ще пази стадото от магии и болести. Хлябът го начупват и го слагат в кърмилката на овцете. За доброто отглеждане и развъждане на стадата и увеличаването на млякото окачват клонки от свежо накършена зеленина по кошарата и по останалите стопански
постройки. Правят се и венци, които ги слагат на съдовете за мляко и млечни произведения.

На Гергьовден задължително се коли като жертва (курбан) на светеца покровител мъжко агне – бяло, по-рядко черно.

Окичва се със венец, на дясната роговица или на двете се прикрепва свещичка, която се запалва преди коленето. В същият момент то се захранва със зелена трева, трици, сол и се запоява с вода. В Северна и Югоизточна България, отчасти и Южна, агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. С нея се правят знаци по челата на децата, за да не ги улавят уроки. За да не влизат магии и болести в дома, се бележат праговете на вратата или ъглите на стаята. По опръсканата стена се гадае за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите на агнето не ги изхвърлят, а ги заравят в мравуняк, за да се множат овците като мравките.

Гергьовската трапеза се прави „на зелено“ – в черковния двор или край селото – на оброчище, кръст, манастир. Освен агнето се носят и храни с обреден характер – прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън.

Стефан Моллов пише как се празнува Гергьовден в Габровско.

Според разказа на баба Стефана Дянкова от с. Боженци агнето се коли срещу иконата, за да я опръска с кръв, а сред опичането се украсява с бук и здравец. На Гергьовден сутринта се доят овцете и млякото им се събира в менче, украсено с червен конец, здравец, цвят от ягода или ябълка и млечок. Млякото се подсирва, а всички цедачки от махалата висели закачени до трапезата. Приготвеното прясно сирене се консумира, а опечените агнета ги събират в черковния двор или на друго място, където попът прочита молитва, след което се прави общоселско угощение – хляб, агнешко, сирене и бъклица с вино, а ракия по-рядко се носи.

По традиция Гергьовското агне се пече цяло, някъде го пълнят с дреболии, ориз и слагат стрък зеленина, отнася се в църквата, за да го освети свещеникът или направо на празничната трапеза, където попът отива и прекадява. Особено място на трапезата заемат обредните гергьовски хлябове. Тестото трябва да се замеси от чисто момиче, млада булка или стопанка, облечена в чисти дрехи и закичена с китка от цветя и зеленина, вързана с червен конец. Китка се слага и в ситото, което отсява брашното или в нощвите. Месачката донася прясна вода за забъркване на кваса и замесване на хлябовете, като котлите пак са закичени със зелено
клонче. Водата е наречена „мълчана“ или „цветна“, а натопени в нея цветя и билки се отличават с голяма магическа сила. За „да е чисто житото“, нощвите и предметите ползвани при месенето са предварително измити.
Върху кваса при месенето поставят сребърна гривна или сребърна пара, а омесеното тесто завиват с чиста кърпа или женска риза, за да се раждат женски агънца и поставят отгоре им китка. Останалата мълчана вода, както и водата, с която момичето си измива ръцете след бъркането на кваса, хвърлят в градината, под плодно дръвче или с нея забъркват храната на добитъка.

Традиционно обредните хлябове са разделени на три групи: запразничната трапеза, за обичаите на кошарата (в Северозападна
България) и за раздаване за здраве, докато доц. Ангел Гоев пише, че те са за трапезата и животните. Големи и кръгли краваи са от първите две групи, докато за раздаване са малки кръгли хлебчета. Хлябовете, приготвяни за обредната трапеза, са украсени с пластична украса – кръсташка, лъкове, стрели, месец, слънце, звезда, лъчи, птици, небе, кръг, венец, свастика и други. Народът вярва, че апотропейните знаци прогонват всяка зла сила. Гергьовските хлябове посветени на животните се наричат „кошара,
овчарница, говедарница, кьосем“. Обредната пластика разкрива цяла композиция – кошарата с животните, пазени от овчаря и злите кучета съботници. Кошарата често е оградена със затворени един или три вътрешни кръга, а овчарят е символизиран от гегата и кучето, които стоят винаги поставени на входа. От външната страна на кошарата се поставят три, пет или седем топчета, наречени и означаващи кучета – съботници. Овчаря получава хляба, който се носи при овцете на кошарата, а пластичната му украса се надробява в кърмата на овцете. В Източна България овчарят получава хляб на Гергьовден или на следващата сутрин. При трапезата традиционно през целия ден се играят гергьовски хора, всички се теглят на кантар окачен на зелено дърво, а момите се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво. Според народното поверие мома или момък, които не се люлеели на Гергьовден, ще да преминат през големи несгоди и премеждия, ще бъдат преследвани от самодиви, от змейове и от други лоши неща. Люлеят се преди обяд, пеейки любовни песни, докато се пече агнето и хлябът. Резултатите от тегленето се отбелязва на греда и на следващата година се сравняват. Обредът се изпълнява за здраве.

Гергьовското къпане във роса и вода се прави, за да раждат жените здрави и много деца. На празника здрави и болни се търкалят в росна трева, за здраве се окичват вратите на къщата и стопанските сгради със зеленина (коприва, здравец, бук, глог, къпина). На Гергьовден се подновяват стари или се сключват нови договори между калфи, чираци, овчари, слуги и техните наематели.

Татяна Цанкова в статията си „Гергьовден като градски празник“ констатира, че в началото и до средата на XX век настъпват промени „в мирогледа на хората, които започват да възприемат празника като сбор от наследени от миналото културни ценности“ . В градския празник липсва „обредното жертвоприношение“ и „свързаните с гадаене на бъдещото плодородие на стадата обичай“. Историографът д-р Петър Цончев съобщава как традиционно е празнуван в Габрово: „… на Гергьовден габровци дружно, комшийски и роднински – на обща трапеза ядат агнетата си. Стар обичай е у габровци да прекарват празничната си почивка вън от
града семейно, с роднини и съседи.

Повече за това как габровци за празнували Гергьовден може да прочетете в статията на Регионален исторически музей – Габрово, тук.

Източници: – РИМ – Габрово, Православието