„(НЕ)известните габровски писатели“ – предстои тематична изложба в Регионален исторически музей – Габрово. Интервю с автора на изложбата – д-р Мирела Костадинова.

В навечерието на откриването на изложбата „(НЕ)известните габровски писатели“ в Регионален исторически музей – Габрово разговаряме с д-р Мирела Костадинова, уредник във „Фондове и литературно наследство“ към Националния литературен музей в София. Тя се занимава с изследователска дейност и често можем да видим нейни публикации в различни издания, свързани с позабравени български писатели и личности от нашата история.

– Госпожо Костадинова, разкажете ни малко повече за събитието, което предстои да съпреживеем на 3 ноември т. г. и което определено е в духа на Деня на народните будители! Какво да очакват посетителите на изложбата, която предстои да бъде открита?

Ние от Националния литературен музей в София, съвместно с Регионалния исторически музей и Държавния архив в Габрово ще представим 16 табла с документи и снимки, както и вещи на писателите, които са родени и отраснали в Габрово. Някои от тях са познати, други по-слабо или напълно са заличени от литературната история. Сред имената им са Иван Андрейчин, Димитър Сливков, Михаил Теофилов, Иван Илимонков, Илия Иванов – Черен, Неделчо Бенев, Христо Цанков – Дерижан, Стефана Цанкова, Ран Босилек, Симеон Андреев, Радка Зидаг, Александър П. Димитров, Димо Димитров, Дора Дюстабанова, Петър Кишмеров, Радко Радков, Христо Банковски. По-голямата част от писателите са родени 70-те и 80-те години на XIX век и творчеството им е повлияно от динамичните обществено-политически промени в пред и следосвобожденската епоха, така и на модерните течения в европейската литература.

Посетителите ще се запознаят с живота и творчеството на тези творци, оставили богато литературно наследство.

– Какво е за Вас будителската дейност и кой от габровските писатели може да посочите като отличаващ се с будителска и обществена дейност?

Всеки един от тях може да бъде посочен като будител. Повечето от писателите са били първо учители. Работили са за общозначими цели, а не само за себе си. Провокирали са чрез перото си духовно пробуждане. Искали са по-добър и смислен живот за всички българи. Будител е човек, който обича хората, а те са били човеколюбци.

– Сред участниците са и потомци на знакови габровски писатели. Как приеха те идеята и какво е чувството да споделяш едно културно пространство с тях, покрай подготовката на самата изложба?

Да, ще присъстват наследници. Сред тях ще бъде Мария Радкова, дъщерята на незабравимия поет Радко Радков, който е отраснал в квартал Бичкинята. Той е единственият творец в света, двукратен носител на Международната Наполеонова награда „Солензара“ в Сорбоната – за драмите в стихове „Теофано“ (1983) и „Всенародно бдение за Апостола“ (2005). Заедно с Любомир Левчев е удостоен със званието „Кавалер на френската култура“ за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски“, връчена му в Парижкия клуб на сенаторите (1985). Носител на Кръста на Френската академия на науката за литература и изкуство (1985).

Мария Радкова беше напълно съпричастна. Съдейства със снимки, разкази и каквото бе необходимо. Усещането е приятно, защото научаваш от наследниците спомени и факти, които никъде не можеш да прочетеш. Докосваш се до документи скрити за архивите и музеите.

– В Габрово често се говори за липсата на младо, актуално за времето литературно поколение. Споделяте ли това усещане?

Липсва ми поглед върху литературното творчество на младите габровци, познавам това на възрастните поколения. Навярно няма кой да запали искрата… На тяхната възраст габровските писатели от миналото са издавали литературни вестници, списания, имали са свои мисли по литературни въпроси и са печатали книги. Мисля, че интернет, изкуственият интелект са една от причините да не се ражда творчество сред младите хора. А и те имат други ценности…

– Вие сте автор на изложбата. Кой от всички габровски писатели от миналото Ви впечатлява?

Всеки от тях ме провокира по някакъв начин. Това са талантливи хора, често имат трудна, дори трагична съдба. Някои от тях са известни повече в национален мащаб, отколкото в родния си град. Иван Андрейчин е първият председател на Съюза на българските писатели и портретът му стои до днес там. Редактира литературното списание  „Мисъл“ на д-р Кръстев в продължение на четири години. Съвременниците му го нарекли „венценосец в българската литература“. Изключителен като личност с характер, писател и преводач. Димитър Сливков пък пише социална поезия, далеч преди Христо Смирненски. Илимонков тръгва от нищото, създава вестник „Таласъм“, в който отпечатва свои хумористични статии, които разсмиват читателя и днес, но никога не издава своя книга. Детската писателка Стефана Цанкова е напълно изтрита от габровската литературна история. Александър П. Димитров, истински романтик, който се вдъхновявал от Витите скали близо до Габрово, умира разстрелян без съд и присъда. Ръкописите му, тетрадки с поезия, спомени и дневници, са при наследниците и никой не е изследвал още творчеството му. Симеон Анреев превежда заедно с Димитър Подвързачов „Братя Карамазови“ от Ф. М. Достоевски. Също 25 тома от произведенията на Майн Рид. Сред преводите му са още: „Дон Кихот“ от Сервантес, разкази от Лев Толстой, „Записките на един луд“ от Н. В. Гогол, „Капитанска дъщеря“ от А. С. Пушкин. Освен, че е голям преводач, той пише и за деца – стихотворения, разкази, приказки. Разказите му за възрастни са битови, възкрасяват живописни картини от български градове. В тях писателят показва чувство за хумор, красотата на народния език. Нежните стихове на актрисата Дора Дюстабанова, любимата жена на поета Теодор Траянов в продължение на 14 години, остават на страниците на литературните вестници и списания без да са събрани в поетична книга.

– Останаха ли габровски писатели и поети извън изложбата?

 Да, но това бяха възможностите… Габрово се оказа град с богата литературна история. Един от тези, които бих искала да участват в нея е поета Емил Розин. От 1957 г. живее и твори в Габрово. Автор е на „Песента на вълните”, „И търся далечен еделвайс”, „Морякът без кораб”, „Бягане за издръжливост”. През 2010 г. посмъртно е отличен с Априловска награда за цялостно творчество. По негови стихове са написани песни, изпълнявани от известни наши певци: Христо Кидиков – „Песен за Етъра”, Богдана Крадочева – „Приказка за Боженци”, Мая Нешкова – „Очакване”, Михаил Белчев – „Има обич на тази земя”, Веселин Маринов – „Тази песен е за вас” и др.

– И на финала – какво е общото послание на изложбата, която предстои да видим, в духа и на Деня на будителите?

След смъртта на писателят и поет Минчо Минчев, който дълбоко уважавам, тези имена са в забрава. Той направи прекрасна антология „Стряха над Янтра“ в тяхна памет и ги обезсмърти. За съжаление, антологията не включва много забравени имена в литературата ни, дори напълно неизвестни.

Посланието е: НЕЗАБРАВА.Замислете се! Освен Ран Босилек има ли паметник в града на друг габровски писател? Или паметна плоча поне? Няма.Техните малки и големи заслуги за българската литература могат да се видят в книгите им, (много от тях са библиографска рядкост) и са неоспорими. За хората, които имат очи…И все още четат книги.

Снимка – Мирела Костадинова – автор Нели Грозева