НЕОСТАРЯВАЩИТЕ РАДКА И ПЕНЧО СЕМОВИ В ПОРТРЕТИТЕ НА ХУДОЖНИКА ДОБРИ ДОБРЕВ И ЗА ИЗЛОЖБИТЕ МУ В ГАБРОВО
Текст на Катя Гечева – главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово
В новата експозиция „Габрово и габровци“ на Регионален исторически музей – Габрово, открита преди три месеца, посетителите се впечатляват и отделят специално внимание на двата маслени портрета, които ги посрещат на втория етаж на музея. На тях в цял ръст са изобразени семейство Семови – Радка Николова и Пенчо Иванов Семов, наричан българския Рокфелер и най-значимия дарител на ХХ в. на Габрово.
Те са нарисувани прави, в официално облекло и са позирали на автора в семейния им дом. Работата по платната започва през ноември 1939 г. и завършва в началото на 1940 г.
Художникът, увековечил 55-годишната Радка и 66-годишния Пенчо Семов, е изтъкнатият портретист от Сливен Добри Иванов Добрев.
Картините дълги години са били в „нелегалност“, укривани от близки на сем. Семови и затова не са познати на изследователите на творчеството на художника. Ние ще Ви предоставим повече информация за техния автор и неговите три самостоятелни изложби в Габрово.
Пред габровската публика портретите на Радка и Пенчо Семови са показани за първи път на 6 октомври 2008 г. в РИМ – Габрово при представянето на книгата „Пенчо Семов – Успехът“ от биографа на индустриалеца Красимира Чолакова (директор на РИМ – Габрово в периода 2011 – 2022 г.). Събитието е съпътствано от изложба под мотото „Пенчо Семов – българският Рокфелер“. За втори път са експонирани заедно през 2019 г., отново в музея, в изложбата посветена на 150-та годишнина от създаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“.
Портретите са внушителни със своя размер: височина 180 см и ширина 110 см, нарисувани са на платно. Приети са в лошо състояние, без рамки и през януари 2008 г. са приведени в експозиционен вид от габровския художник Иван Донков. Рамкирани са със средства на дарителите Калинка Пенева и Добромир Проданов.
В своите автобиографични бележки Добри Добрев споделя:
„Искам да бъда портретист. И затова и в мен е желанието да създавам портрети, но такива, щото те да не бъдат един момент уловен като от обектива на фотограф. Иска ми се да нарисувам портрети, които да изразяват не толкова вълненията, колкото реалната същност на душата на портретирания. Иска ми се и да се добера до там, че да извадя вечното постоянно единство на душата в дадения индивид.“
Дали е постигнал това в портретите на Радка и Пенчо Семови – думата имат изкуствоведите.
Художникът Добри Иванов Добрев е роден на 21 декември 1898 г. в Сливен в семейството на банковия чиновник Иван Добрев и съпругата му Димитрина Константинова. Начално, прогимназиално и гимназиално образование получава в родния си град. Учи в Държавната мъжка гимназия, но през 1917 г., още незавършил, е мобилизиран. Постъпва като юнкер във Военното на Негово Величество училище. Още като ученик рисува с молив и маслени бои, като основно копира други художници, собствените си творби подписва като Добри Иванов.
Във Военното училище рисува предимно портрети и от 1918 г. до края на живота си автографът му е Д. Добрев. Насърчен е от чешкия художник Йосиф Цобел (учител в Сливен) да следва в Пражката художествена академия. Завърнал се в Сливен през 1919 г., с диплом за средно образование от Военното училище, се включва в общите художествени изложби в града. Откупени са и първите му картини. През 1920г., пропуснал приемните изпити за художествената академия в Прага, той се записва за студент по архитектура във Висшето техническо училище. Наследващата година се явява на изпит в Художествената академия и го приематкато студент в трети курс. Първата му самостоятелна изложба е през есентана 1923 г. в родния Сливен. Завършва Пражката художествена академия на 1юли 1925 г. с отличие и почетна грамота. Завръща се в България и рисувапредимно портрети и пейзажи от Сливен и околността, организира самостоятелни и участва в съвместни изложби в Сливен, София и Пловдив. През 1928 г. е приет за член на дружество „Родно изкуство“. От началото на1929 г. избира да живее и твори в Чехословакия, където остава до 1937 г. През тези години периодично се връща в Родината и рисува.
Често пътува в различни европейски страни, посещава музеи и галерии и се запознава створчеството на местните художници. Есента на 1937 г. сключва брак с Бойка Папазова и на следващата година окончателно избира да остане в България.Семейството живее до 1955 г. в Сливен, а след това се установява в София. Добри Добрев работи като преподавател в Художественото училище в София до пенсионирането си през 1965 г. За своята творческа дейност през 1968 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен и Почетната значка на град Сливен по повод 70-годишнината му. Умира на 1 март 1973 г. в София.
Днес всеки, изкушен от изкуството на Д. Добрев, може да посети постоянната експозиция на РИМ – Габрово и да се възхити на портретите на Радка и Пенчо Семови, нарисувани от него преди 85 години.