Непознатите благодетели на Габрово – част 1 –  Първата милосърдна сестра, Мария Гаврилова Ганчева и нейният брат, Иван Попвелчев Грудов, които оставят светли следи в дарителството

Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

В серия от статии ще представим историите на по-малко популярни, но също така важн благодетели на Габрово, които са оставили своите светли следи в 165-тата годишнина на Габрово – градът, който от малко възрожденско занаятчийско градче, се превръща в притегателен център за развитие на икономиката след Освобождението и до съвремието ни.

Както разгледахме в предходна наша публикация по темата, Габрово е прочуто като градът на Първата жена – лекар, д-р Тота Венкова. Днес отновно ще ви срещнем с жена, посветила живота си на медицинската професия и помощта към хората.

Малко позната е историята на Първата милосърдна сестра –  Мария Гаврилова Ганчева (21 май 1836 г. – 8 февруари 1878 г.) – тя е видна обществена и благотворителна деятелка от Габрово, активно участваща в културния и социален живот на града по време на Възраждането.

Ранни години и семейство

 Родена е в семейството на поп Велчо Грудов и Стояна Цанева. Баща ѝ е известен на габровци с това, че е основал частно училище в началото на XIX век. Мария израства в среда, насърчаваща образованието и обществената дейност. Братята ѝ — Илия, Иван и Стефан Грудови — са известни обществени, просветни и стопански дейци. Съпругът ѝ, Гаврил Ганчев, е бил търговец и още – участник в училищно настоятелство през 1864 и 1866 г.

Общественик и активист!

Първата публична изява на Мария Гаврилова е през 1868 г., когато заедно с други габровски жени изразява недоволство от пристигането на околийския управител Халил ефенди с бременната си съпруга — събитие, противоречащо на неписания закон в града, който още по онова време бил прочут с това, че се състои изцяло от български етнос. Вярва се, че по онова време се е ширело разбирането „кадъна да не ражда и турчин кон да не язди“ в Габрово. Този въпрос се решава в полза на габровци и е първият ѝ успех за обществена кауза.

Благотворителна дейност

През 1869 г. Мария Гаврилова е избрана за първи председател на новосъздаденото женско дружество „Майчина грижа“ (понастоящем – Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, за чиято дейност също споменахме в предходна наша публикация по темата. С дарението си от 208 гроша е вписана под № 14 в Златната книга на дружеството като един от щедрите му дарители за онези времена!

По време на Априлското въстание от 1876 г. тя и други членки на дружеството посещават пострадалите от селата Батошево, Кръвеник и Ново село, като им предоставят хранителни запаси и дрехи, а другото голямо нейно благотворително дело е, че настаняват в Габрово деца-сирачета от Ново село и организират габровци да осигурят тяхното препитание.

През 1877 г., при посрещането на първия руски отряд кавалеристи в Габрово, женското дружество, под нейно ръководство, раздава на всеки войник по една риза и чифт бельо. По нейна инициатива е формиран доброволчески сестрински отряд в габровската военна болница.

При откриването на военната болница, Мария Ганчева постъпва доброволно като милосърдна сестра и има най-голям принос в обзавеждането ѝ. Още от формирането по нейна инициатива на доброволческия сестрински отряд в габровската военна болница той става част от нейното трудно ежедневие. Тя подпомага обзавеждането на организираната от д-р Алекси Христов в сградата на гимназията болница. Събира в своя дом дружествените членки, за да приготвят чаршафите и бельото, осигуряват дори и легла.

По време на т.нар. „зимно шипченско стоене“ тя заминава на позициите при село Зелено дърво, където, вярна на своята доброволческа дейност, раздава на опълченците топли дрехи, храна и подаръци.

Тя се заразява от петнист тиф, като по този начин става жертва на сестринския си дълг. Умира малко преди да навърши 42 години, на 8 февруари 1878 г. в Габрово.

Неуморна и състрадателна към нуждаещите се,  Мария е жена, майка, съпруга и общественичка и името ѝ остава сред имената, които народът ни трябва да съхрани в паметта си, със светлия спомен за доброто дело и с благодарност към благодетелите, чиито живот е светъл пример и за нашето съвремие!

Не по-малко зебележителен е животът на един от братята на Мария – Иван.

Иван Попвелчев Грудов (13 август 1827 г., Габрово – 14 февруари 1895 г., Букурещ).

Иван е по-голям брат на Мария, който остава в спомените на габровци като не по-малък благодетел на града ни, бидейки  стопански, политически и обществен възрожденски деец. Своето начално образование той придобива в училището на баща си, а с течение на времето развива своя самостоятелна стопанска дейност, като пътува до търговски центрове като Гюргево, Галац, Букурещ и Цариград.

Обществено-политическа дейност

 Грудов започва обществената си дейност като настоятел в Габрово на български вестници като „Цариградски вестник“, „България“ и „Дунавски лебед“, както и като разпространител на съчиненията на Георги Раковски. По-късно става активен член на политическия кръг около Раковски и участва в Първата българска легия през 1862 г.

Той е член на ръководството на „Привременното българско началство“ и участва в създаването и развитието на Тайния централен български комитет през 1866 г., както и на неговия печатен орган – вестник „Народност“.

През 1868 г. Райко Жинзофов изпраща писмо до Иван Грудов, в което изразява радостта си от този нов „златен“ за българите вестник „Народност“, който е символ на родолюбието.

„Достопочтений Г-не Ив. Грудов!

Требва ли да ви описвам великата радост, която ние овдяшните българе усетихме, като гледаме и четеме златният за нас народен вестник „Народност“? И кой може да е той българин, който не се радва искренно за появяването на един вестник каков е Народност, и каков отдавна требваше нам Българите?… Благодарение, чест и слава на тези родолюбци, които поддържават вестникът! Бог да ви е на помощ!…“

Има доказателства, че Грудов активно подпомага подготовката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и участва също и в сформирането на Ботевата чета. Заради участието си в изпращането на четата е арестуван, но по свидетелство на Кириак Цанков е освободен, благодарение на посредничеството на руския дипломатически агент в Букурещ Зиновиев.

След Освобождението се ангажира с изясняване на наследството на д-р Никола Василиади, за когото ви разказахме също в предходен наш материал от серията”По стъпките на дарителите”. Грудов води кореспонденция с габровския кмет Цанко Петков, министъра на просвещението Райчо Каролев и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и съществено допринася за опазването на наследството на благодетеля Василиади!

Благодетелят Грудов!

 На 5 май 1891 г. Грудов съставя завещание, в което изразява желание да се създаде фонд на негово име. От годишния приход на фонда да се купуват и печатат полезни промишлени книги, които да се раздават в училищата с надпис „от дохода на Иван Грудов“. Също така завещава 50 000 лв. на Габровската община за изграждане на градска болница. Изразява желание портретът и името му да се съхранят вечно и да бъде погребан в Габрово с малък паметник. Като изпълнители на завещанието определя Григор Начович и Стефан Стамболов.

На 11 юли 1891 г. добавя допълнение към завещанието, с което дарява 16 500 лв. на българската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ, с условие половината от сумата да бъде използвана в срок от 6 години след юридическото му включване в действие.

Открити са два фонда:

ФОНД № 1 “ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”
(при МНП)
На 12 юли 1900 г. българското агентство в Букурещ влага в БНБ 20 хил. лв. от наследството на ИВ. ГРУДОВ. Образува се фонд, който се управлява от МНП.
През 1914 г. Габровската община определя място, на което да се построи болница, и кани архитект Атанас Донков да направи проект за сградата. Първата световна война прекъсва дейността по подготовката на строежа. След войната (1924) общината подновява работата си за отчуждаване на имот за построяване на болница. През 1939 г. XXIV ОНС разрешава да се изплатят от фонда 50 хил. лв., вероятно за отчуждаване на имота. Втората световна война (1939–1945) отново спира опитите да се построи болница.
През 1930 г. капиталът на фонда е 20 500 лв. Към 1 септ. 1933 г. фондът възлиза на 41 050 лв., към 1 ян. 1937 г. – 46 029 лв., към 1 ян. 1939 г. – 47 587 лв., към
1 ян. 1944 г. – 67 089 лв., и към 1 ян. 1946 г. – 87 050 лв.
Фондът се закрива през 1948 г. с вливането на фонд “Завещатели и дарители” при МНП в държавния бюджет.

ФОНД № 2 “ИВАН ПОПОВИЧ ГРУДОВ”
(при БАН)
На 8 ноем. 1912 г. Министерството на финансите съобщава на Академията за дарението на ИВ. ГРУДОВ. През 1917 г. от МНП постъпва сумата 8202 лв. и УС на БАН основава фонда.
През 1937 г. УС на БАН уведомява МНП, че предпочита вместо да купува книги за развитието на промишлеността в България, да използва лихвите от фонда за издаване на трудове със същата тематика. През 1943 г. БАН се отказва от лихвите на фонда, тъй като наредбата му не съвпада с целите на Академията. Фонд “Иван Попович Грудов” вероятно е закрит, защото не фигурира в списъка на академичните фондове от 1951 г.

Иван Грудов остава в историята като отдаден на националната кауза възрожденец, чиято дейност обхваща търговията, политиката и щедрата благотворителност!

 Историите на брат и сестра, макар и различни по своята същност, всъщност ни припомнят колко е важна и съществена ролята на дарителството, което може да е обединяващо и изграждащо силни общности, които надживяват скромния ни земен път, както е случаят с Женско благотворително дружество “Майчина грижа”, които и до днес следват своя дълг към опазване и продължаване на добрите дела по начин, по който най-благоприятно това се отразява на общността! Запазен е заветът и на д-р Никола Василиади, за чието опазване и изпълнение съществен принос има Иван Грудов. Историята на Иван и Мария е вдъхновение и в днешно време, когато от разстоянието на времето можем да проследим колко дълговечни са някои, навид малки, жестове на Добро, колко е важна силата на гражданската позиция и как те заедно очертават светъл път, достоен за следване, повече от век, след като приключва земният път на брат и сестра, пред чиито вдъхновяващи истории можем да се поклоним и днес!

 Източници – РИМ, Габрово – “Любопитни факти, личности и събития от историята на габровския край”; GabrovoWiki, Даниела Цонева – Тайният централен български комитет

https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1118

Снимки – ДА, Габрово, РИМ – Габрово