Национална мрежа за децата: Всяко второ дете в България е в риск от насилие!

Национална мрежа за децата изпрати Отворено писмо до всички компетентни институции, под надслов Да спрем насилието над децата!

Те уточняват:
95% от децата насилници са били жертви на насилие.
80% от децата, употребяващи наркотици, са преживели насилие.
95% от хората, които проституират, са били подложени на сексуално насилие в детството.

Нуждаем се от спешни реформи:
– Приемане на Национална стратегия за детето
– По-добра защита на жертвите
– Специализирани съдебни състави за дела с деца
– Повече професионалисти, които да разпознават и предотвратяват насилието

От Национална мрежа за децата предлагат 7 важни реформи за по-сигурно детство в отворено писмо до отговорните институции. Ето кои са те:

1. Приемане на Национална стратегия за детето, която вече шеста година не съществува в разрез с българското законодателство, като чрез нея ще се осигури липсващата координация между институциите, работещи с деца и семейства, в това число и децата жертви на престъпления.
2. Въвеждане в пълнота на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Да се приеме промяна в чл. 140 НПК, съгласно която разпит на малолетен и непълнолетен свидетел да се провежда пред съдия, в специално оборудвано помещение, обучени специалисти и непосредствено след установяване на деянието, да се записва с аудио-визуално техническо средство, като броят на разпитите бъде ограничен до минимум.
3. Възстановяване работата на Министерство на правосъдието в сътрудничество с МТСП по редактиране и осъвременяване на проекта на Закон за отклоняване от наказателно производство, който да замени ЗБППМН от 1956 г. Приемане на нова нормативна уредба с широк каталог от възстановителни практики за деца в конфликт със закона, които да обединяват усилията и ресурсите на правосъдната, социалната, здравната и образователната система.
4. Закриване на СПИ и ВУИ и създаване на центрове за възпитателен надзор, в които настаняването да се осъществява като крайна мярка. Капацитетът на новите центрове да не надвишава повече от 10 деца, а настанените деца да бъдат със сходни прояви. Центровете да са осигурени с достатъчен на брой и компетентен персонал
5. Да се направят законодателни промени за обособяване на съдебни състави, специализирани в разглеждането на дела с деца в контакт или конфликт със закона в цялата страна.
6. Да се повиши капацитетът на институциите за събиране на данни за случаи на домашно насилие над деца и въвеждане на национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие.
7. Всички институции, работещи с деца, следва системно да прилагат одобрени и подходящи инструменти за обучение на професионалистите да разпознават и адекватно да реагират на насилие над деца, както и да използват процедури за оценка на риска от такова.

Правосъдието за деца е остаряло, неадекватно, не защитава жертвите и не наказва извършителите. Делата за сексуално насилие над деца се бавят с години. Национална мрежа за децата следи отблизо развоя по наказателното дело срещу английския „пастор” Д. Хъл, обвинен в системно блудство с 14 момчета от гр. Сливен. Това дело е красноречива илюстрация на пълната неспособност на държавата да осигури достъп до правосъдие на децата жертви на престъпления и сексуални посегателства, което продължава вече втора година.  Децата са разпитвани в синя стая, но разпитите са продължили и след полунощ. Следват нови разпити от прокурора и неспазване на  съдебно-следствените действия с деца жертви, както и нарушаване на техните процесуални права и най-добри интереси. Налице са серия отводи на съдии и съдебни състави по делото Хъл от Сливен, Ямбол и Нова Загора, което носи риск от прекратяване на процеса, прави децата и техните родители повторни жертви, а в същото време увеличава загубата на доверие в системите на правосъдие и закрила от страна на държавата.

Повече от десетилетие се чака политическото решение за реформиране на системата за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, която се изпълнява от закон, приет през 1956 година. Държавата наказва децата за постъпки, за които възрастните не биват наказвани. Продължава да няма съвременни мерки от възстановителни практики, ефективна институционална и ресурсна подкрепа за деца, родители и общности в риск. Налице са огромни дефицити в  системата за закрила на децата и системата за  борба с противообществените прояви. В много от случаите не се спира навреме детската криминализация и държавата за първи път “вижда” т.нар. девиантни младежи, когато вече ги третира като обект на наказателна репресия.