От искри към светлина: как се роди НЧ „Жарава-2025“ в село Гръблевци

В сърцето на габровския Балкан, сред разпръснатите махали на село Гръблевци, се ражда една нова културна искра – Народно читалище „Жарава-2025“. Създадено с мисия да съхранява духа, паметта и общността, то бързо се превръща в притегателен център за хора с идеи и отношение към българската традиция. За вдъхновението, предизвикателствата и бъдещето на това начинание разговаряме с Арина Караиванова – един от двигателите зад създаването му.

Интервю с Арина Караиванова, представител на НЧ „Жарава-2025“ – с. Гръблевци

• Как се роди идеята за създаването на Народно читалище „Жарава-2025“ в село Гръблевци? Какво ви вдъхнови да предприемете тази инициатива?

Арина Караиванова: Създаването на читалището дойде, като естествено следствие от възобновяването дейността на църквата в село Гръблевци през 2024 г. Някога тя е обслужвала духовните потребности на махалите към кметското наместничество в селото, като се надявам и занапред да е така.

Не трябва да забравяме, обаче, че имено читалището е продължение на мисията на църквата, която е била и училище, и читалище, и средище за запазване на идентичността. Читалището, такова, каквото го познаваме днес е израз на същото това дело, но в нов исторически, културен и социален контекст.

А вдъхновението е навсякъде – достатъчное е да вдъхнеш от въздуха на българското село със всичките му габровски странности и особености и да си кажеш – „защо, пък, не!“

Истината е, че всички мои знания, умения и познанства, натрупани с годините работен опит, не струват нищо, ако не ги „засея“ в една такава чудесна и все още неразорана нива.

• Читалището е сравнително ново – основано през 2025 г. Какви бяха първите стъпки и предизвикателства при неговото учредяване?

А.К.: Първо трябваше да убедим хората в истиността на делото, с което сме се заели, и второ – да преобразим две празни и тъжни помещения, които са материалната ни база към момента.

За третото предизвикателство не си давахме сметка в началото. То изкристализира в последствие – това, че ние не сме класическо село, а десетина махали, разхвърляни на доста разстояние от кметското наместничество в село Гръблевци, където се намира и читалището. Моята махала, например, е на около 4 км. и половина отстояние. Това означава, че за всяко едно събитие хората трябва да отделят време и транспортен ресурс за да дойдат. Желанието ми да бъда разпознаваема сред съмахленците си няма как да се осъществи, ако не мина по махленските улици, мегдани и къщи лично. Затова, обмисляме, така нареченото от мен – махленско пътуващо читалище. Това е красотата на целия творчески процес.

• Какво символизира името „Жарава“ и мотото „от искри тъчем светлина“? Каква е философията зад тях?

А.К.:  Живеем във времена, когато сами режем дървото, чийто плод сме, а после арогантно го хвърляме в огъня на невежеството. И малко преди съвсем да изтлеем, вярвам, че само една искра от тази древна жарава е способна да ни върне копнежа по изгубената светлина. А читалището е вместилище на светлината, отразена в паметта, в познанието, в принадлежността, които издигат Човека. Това се крие зад името ЖАРАВА.

• Какви дейности успяхте да реализирате до момента от създаването на читалището?

А.К.: Още при откриването през декември на 2025г. представихме 4 клубни рубрики, които ще развиваме през цялата 2026 г.

Започнахме с рубриката Духовен Пристан, която тематично обхвана целия пред-Великденски период – от Сирни заговезни до Страстната седмица. Водещ на рубриката е свещеникът на нашата селска църква „Свети Димитър“ в село Гръблевци. Това е Отец Максим, който се стреми на разбираем език, постепенно и последователно да изяснява онези теми от православието, които намират все по-осезаемо място в съвременния живот, включително и празниците от църковния календар.

През март организирахме официално откриване на просветния сезон на читалището под надслов: „Я, изгрей ми, ясно Слънце“. Наши приятели и съмишленици от Фолклорен танцов ансамбъл „СИВЕК“ ни удостоиха с буйните си пролетни ръченици, а децата – Александра, Виктор и Массимо, които наричам първите самодейци на нашето читалище, издигнаха Слънцето в емоционален худижествен етюд. На този празник най-тържествено получихме за библиотечния кът и първите 88 книги с художествена литература, дарени ни от съселеца Маргарит Георгиев и семейството му. Така, решихме да положим началото на една пролетна традиция – всяка година да издигаме Слънцето и да даваме началото на творческия читалищен сезон.

• Как реагира местната общност на инициативата? Успяхте ли да привлечете активни участници и съмишленици?

А.К.:  При нас има една локална специфика – всички са много доволни и щастливи само при мисълта, че има действащо читалище, дори и без да го посещават. Точно това ни предразполага за много повече творческо разгръщане, с което да търсим нестандартни подходи, за да стигнем до потенциалната си публика. Вече се оформи едно стабилно ядро от последователи, които даряват книги и инвентар за материалната база, помагат с труд и материали, и най-вече ни радват с активното си присъствие на събитията. Но нека не забравяме, че читалището преди всичко е широка, отворена и многолика общност от хора за хора.

• Работите ли с деца и млади хора в селото? Какви инициативи сте насочили специално към тях?

А.К.:  Хубавото на съвременното село е, че вече преобладават новозаселилите се граждани, каквато съм и аз. Това са основно млади семейства с ясна представа, защо са там. Децата са предимно от градски тип, но със силно ваканционно присъствие. Затова, очаквам с нетърпение лятната ваканция, за да разиграем няколко български вълшебни приказки в естествената им среда – природата, селските потайности и магичните места на региона.

• Имате ли вече изградено сътрудничество с други читалища, организации или културни институции?

А.К.: През март влязохме в творчески взаимоотношения с Държавна опера Стара Загора за въвеждане на читалищната публика в света на музикалното изкуство. Избрани заглавия от календара на операта ще станат част от образователната ни клубна рубрика Музикална Поляна. Идеята е да направим това изкуство приятно, разбираемо и познаваемо.

Вече споменах и за творческата подкрепа на ФТА СИВЕК, чиито артисти от тук нататък ще са празничния венец на по-големите ни събития.

Планираме и първата си съвместна дейност по Еньовден с най-близкото читалище до нас, както географски, така и дейностно, а това е НЧ „Пробуда-1928“, село Козирог.

А читалище от Добрич търси партньори за организирането на първия фестивал на метлата, което на мен лично ми се струва много плодотворна тема и тепърва ни очаква работна среща.

•  Какви събития или инициативи планирате в близко бъдеще?

А.К.: През май започва рубриката Музикална Поляна с тенора Момчил Караиванов. Това е една много силна заявка за културно-просветна дейност, тъй като буквално ще хвърлим читалищната ни публика в дълбоките води на класическата музика и операта. Както споменах, получихме подкрепата и партньорството на Държавна опера Стара Загора, чийто солист е самият Момчил Караиванов. Първата му музикална лекция ще е свързана с българската опера „Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев, в която той е и солист. По вълнуващ и забавен начин Момчил ще представи историята на творбата, както и музикалната й тъкан, която се основава на автентични български хармонии.

През юни се включва в действие и клубната рубрика Жива Вода. Тя е ориентирана към българската митология и свързаната с нея обредност.  Ще отдадем дължимото на Слънцето с двудневния празник по случай ляттното слънцестоене, а имено – Еньова буля.

Есента ще посветим на клуб Словена – живи срещи с автори и техните произведения. Очакваме поета Цанко Лалев и писателката от ново поколение Деметра Дулева с техните последни книги и историите им „зад кадър“.

•  Как си представяте развитието на читалище „Жарава“?

А.К.: Представата за развитието на читалището не е само моя, а преди всичко на хората, които ползват културния му продукт. Моята работа е да насочвам това развитие и да му придавам форма и съдържание с добавена стойност.  

•  Как могат да ви подкрепят хората, които биха искали да се включат или да подкрепят вашата дейност?

А.К.: Преди всичко с присъствие. То води до взаимно опознаване на хората в  общността, където се раждат идите, а в последствие се явяват и съмишлениците, отговорни за тяхното претворяване в просветна дейност. Така, читалището ни ще създаде свой разпознаваем и уникален културен профил. Тази подкрепа търсим!

***

Дейностите на НЧ „Жарава“ може да проследявате на тяхната Фейсбук страница „Жарава – Народно читалище“.