БудителиТЕ – Паолина Иванова – „Будителството е топлината в детските очи, когато се чувстват приети.“
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
В навечерието на Деня на будителите разговаряме с Паолина Иванова — човек, който носи знака и духа на родолюбие, съхраняване на култура и просвета в малкото село Кози Рог чрез НЧ “Пробуда-1928”. Приближаваме Деня на будителите с въпроси за ролята на читалището, работата с децата, предизвикателствата и надеждите за бъдещето.
Будителите!
- Паолина, какво за Вас лично означава Денят на будителите?
За мен Денят на будителите е ден, в който си напомням, че всяка добра дума, всеки малък жест на подкрепа, може да събуди не само ум, а и надежда.
Будителството е топлината в детските очи, когато се чувстват приети. Вярата на родителите, че не са сами. Усмивката в селския салон, когато хората отново се чувстват свързани.
Да си будител днес, според мен значи да вдъхваш увереност. Да изграждаш мостове – между деца и родители, между хора и общности, между страха и надеждата.
Понякога будителят просто е човек, който вярва в теб, когато ти сам не можеш.
- Кои личности от духовната и културната ни история и/или настоеще Ви вдъхновяват, и защо?
Вдъхновяват ме онези личности – от миналото и настоящето – които не просто говорят за промяна, а я създават с търпение, постоянство и обич.
Райна Княгиня – не само с героизма си, а и със силата да отстоява убежденията си като млада жена, посветена на кауза. Виждам в нея не просто образ от миналото, а жив пример – че всяка жена, дори без власт, може да бъде будител, да остави следа, да събуди надежда.
Като човек, работещ с деца и общности, вярвам, че и днес имаме нужда от такива тихи революционери – които със сърце и смелост създават свят, в който всички се чувстват достойни и свободни.
Няма как да не спомена и Неофит Рилски със скромността и отдадеността си към знанието. Също така Иван Вазов, който съчетава духа на родолюбието с топлината на човешките чувства. Показва, че културата не е лукс, а основа на народността.
- Как според Вас се пренася духът на будителството в съвремието, особено в малките селища като с. Кози Рог?
Вярвам, че духът на будителството не е останал в миналото. Той просто е променил облика си – днес будителят може да бъде този, който създава пространство за детска усмивка, за споделеност, за принадлежност. В малки села като Кози рог това е особено ценно, защото тук всяка инициатива, всяко събитие, всяка протегната ръка се усеща силно.
Будителството днес е в това да се върне вярата, че всеки е важен – че селото не е забравено, че културата и духът могат да живеят и извън големия град.
Когато едно дете показва своята радост, когато възрастни се усмихнат, защото някой ги е поканил на събитие, когато една майка повярва, че има подкрепа – тогава се случва будителството. Тихо, без фанфари, но истински.
Читалище “Пробуда” – мисиите и предизвикателствата
- Разкажете накратко за историята на НЧ “Пробуда” – кога е основано, какви значими моменти е преживяло?
Читалището е вписано в регистъра за юридически лица с нестопанска цел през 1997 година. През годините в зависимост от председателите и различните ръководства са се извършвали разнообразни дейности. Имало е и моменти, в които е нямало никаква дейност. Според мен, основните важни моменти са свързани с хората, които са поемали тази отговорност и дали истински са носили в сърцето си тази мисия, желание и мерак.
- Какви са основните дейности, които читалището предлага днес?
Днес, въпреки трудностите покрай сградата с която разполагаме и място което да използваме за различните ни мероприятия, намираме начин да организираме различни работилници за малки и големи и още по-големи. Съвсем наскоро се проведе нашата първа есенна работилница, в която всеки имаше възможност да работи с глина и есенни листа. Опитваме се да достигнем и до най-възрастните в селото и съседните села.
Съсредоточаваме дейностите си на територията на селото, макар че виждам и желание за участие в различни фестивали, организирани от колеги в съседни Читалища.
- Как Вие самата решихте да се занимавате с читалищна дейност?
Истината е че не съм планирала да се занимавам с читалищна дейност – просто дойде като естествена част от това, което вече правя с децата и родителите. В началото доста обмислях идеята, която ми бе предложена от друг човек, и в един момент осъзнах, че всички ние в село Кози рог имаме нужда от нещо, което да ни събира. Място, където не си просто човек от селото, а част от общност.
Читалището не е сграда – то може да бъде навсякъде, то е дом на паметта, на културата, на човешките срещи, на усещането за цялост и приетост.
Реших да се включа, защото вярвам, че малките селища не трябва да бъдат оставени да заспят. Ако можем да върнем живота в Читалището – ще върнем и духа в селото
Работа с деца и млади хора
- Какви инициативи и програми имате, насочени специално към децата и младежите?
Екипът, който се събрахме, за да възродим Читалищната дейност се оказа истински социално насочен. Всеки от нас има професия и страст, която можем да свържем по някакъв начин, с това което правим в момента. Две от колежките работят с възрастни хора, имаме човек с изключителен подход и с лекота осъществяващ комуникация с хора от различни възрасти, друга колежка работи в културна институция, единственият колега в групата, също работи с младежи и възрастни. Всеки, спрямо опита си и конкретната си насоченост, дава своя уникален принос и по този начин се ражда нещо интересно.
В нашите работилници се опитваме да включваме работа с различни материали (дърво, глина, хартия, природни материали и др.). Много ни се иска децата да се научат да общуват пълноценно, да почувстват че принадлежат някъде, да си припомнят някои традиции и да участват в изграждането на нови.
Съвсем наскоро с други колеги извън Читалищната дейност, създадохме Сдружение Х.Е.Л.П. с мисията да подкрепя деца и младежи в уязвими ситуации, както и техните семейства и специалисти, които ежедневно се грижат за тях. Основните ни цели са: Да изслушваме – защото вярваме, че всяко дете заслужава да бъде чуто. Да насърчаваме – защото всяко усилие, всяка стъпка напред трябва да бъде подкрепена. Да учим и обучаваме – защото промяната започва с познание. Да защитаваме – защото понякога децата и техните близки имат нужда от глас, който да ги представлява. Това също виждам като продължение на всичко споменато до момента и вярвам, че могат да се осъществят много полезни и истински подпомагащи общи дейности и инициативи.
- Какви интереси проявяват децата — фолклор, театър, занаяти, модерни изкуства?
Децата проявяват множество интереси към разнообразни дейности, свързани със занаяти, кулинария, с историята на различни празници и като цяло за тях е ценно просто да се съберат и опознаят. Дори организирането на летни игри предизвика истинска радост, защото всеки имаше свободата да избере какво иска да прави и се получи свързване между възрасти и деца, които просто се отпуснаха и всеки беше себе си.
Участие в инициативи, проекти и сътрудничество
- Какви проекти или инициативи сте реализирали през последните години?
Истината е че ние поехме Читалището преди няколко месеца и тепърва започнахме да изграждаме всичко.
Макар че, още миналата година организирахме Коледно тържество, последвано от работилница по случай Трифон Зарезан (в която месихме питки), както и събиране на възрастните, което имаше състезателен характер – излъчиха се най-добра питка и най-добро вино. През март и април боядисвахме яйца, плетохме кошнички от хартиени тръбички, пирографирахме. Лятото бе изпълнено с летни игри и кино. Осъществихме няколко общи мероприятия с НЧ „Просвета-1951г.-кв. Златари“, Народно Читалище „Христо Ботев 1929“ с. Донино, НЧ „Развитие-1869“ гр. Дряново и Сдружение Х.Е.Л.П. Вече започнахме и есенните работилници, в които работим с глина и есенни листа.
- Какво ново планирате да реализирате през идната година — някакви мечтани проекти, които все още не са осъществени?
През идната година се надяваме да продължим да осъществяваме дейността си, както досега. Много ни се иска да наблегнем на занаятчийски, кулинарни, творчески, образователни работилници. Както и работилници по роботика. Може би някой ден ще организираме и някой Фестивал.
Влияние и бъдеще
- Как според Вас читалището променя живота на хората в с. Кози Рог и околните села?
Вярвам, че то събира и обединява малко по-малко хората. Срещата между различните поколения поражда нови връзки и приятелства и в крайна сметка носи надежда и чувство за смисъл.
- Какви са вашите надежди и виждания за бъдещето на читалището?
Вярвам, че Читалището може да бъде център на бъдещето, не само на миналото. Място, където се пазят традиции, но и се създават нови възможности. Където едно дете може да открие таланта си, а един пенсионер – своето място. Където се чува смях, музика, знание и човещина. Надявам се да продължаваме да пробуждаме у хората това желание за свързаност и подкрепа един към друг.
- Какво бихте казали на младите хора, които се колебаят дали да се включат в читалищни инициативи?
Предполагам много хора си мислят, че в Читалището има място само за песни и носии. Но то може да бъде много повече – сцена за таланта, стартова площадка за идеите, среда, в която всеки да се изрази.
В Читалището може да се пее, програмира, танцува, снима, рисува, да се водят дебати, да се организират събития, да се участва в проекти, да се срещнат различни хора.
- Какви ресурси или подкрепа биха били най-полезни, за да развиете още повече читалището?
В момента имаме проблем с материалната база, тъй като сградата ни не е годна за извършване на каквито и да било дейности и мероприятия вътре в нея. На този етап това е най-голямото ни притеснение и препятствие.
Изключително съм радостна обаче да кажа, че получаваме голяма подкрепа от много от хората в селото, и не само.
- И накрая – за вдъхновение – какво е Вашето лично послание за предстоящия празник, Деня на будителите?
Да бъдеш будител днес означава да имаш смелостта да се бориш за доброто, да учиш, да предаваш нататък, да не губиш надежда, дори когато пътищата са трудни
Нека това да бъде ден, в който да си припомняме, че всеки един от нас носи светлината на будителя в себе си – нека я запалим и я предадем на следващите поколения.
***
Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.


















