Петко Койчев: „Ако има някаква несправедливост, ти трябва да я изречеш и да заемеш позиция“
За театъра и емоциите, които могат да променят отношението ни към даден проблем; за ролята на културните институции в гражданския живот; за прошката, емпатията и отговорността да бъдем пример – разговаряме с директора на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ Петко Койчев в „Студио Габрово“ – епизод 9.
В навечерието на духовния празник на Габрово – Св. Петка, и дни преди 97-ата годишнина на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, в новия епизод на „Студио Габрово“ говорим за театъра не само като сцена за спектакли, а като пространство за среща, разговор и промяна.
Какво трябва да бъде съхранено от почти вековната история на театъра и какво трябва да бъде създадено днес, за да остане той важна част от живота на града?
„Ако има някаква несправедливост, ти трябва да я изречеш“
Един от акцентите в разговора е ролята на театъра в развитието на гражданския живот.
Петко Койчев говори за отговорността на човека, независимо от това кой управлява, да има позиция, когато вижда несправедливост:
„Ако има някаква несправедливост, без значение кой управлява, ти трябва да я изречеш и да заемеш позиция, да дадеш пример на обществото.“
В разговора стигаме и до една от нагласите, които според него пречат на промяната – усещането, че нищо не зависи от нас.
„Ние страдаме от един сериозен проблем – нагласата: „Това няма как да се промени!“ Истината е, че всичко може да се промени!“
Форум театър – когато зрителят вече не е само зрител
В навечерието на третата среща с публиката във формата „Форум театър“ говорим и за различния начин, по който този формат поставя зрителя в центъра. При него реални житейски ситуации се представят от актьорите, а публиката получава възможност да се намеси и да промени посоката на случващото се. Така театърът се превръща в своеобразна лаборатория за човешки отношения, в която една от ключовите думи е емпатия – способността да се опитаме да разберем другия, да видим ситуацията и през неговите очи.
И може би именно тук се срещат изкуството и гражданското общество – в способността да не останем безучастни.
За прошката, изповедта и „Ивановден“
Разговорът преминава и през спектакъла „Ивановден“, през темите за прошката и изповедта, както и през въпроса какво всъщност означава да търсим щастието.
„За мен смисълът на човешкия живот е да преследваме щастието, без да пречим на другите!“
Това е и един от личните акценти в разговора с Петко Койчев – за избора, отговорността към другия и необходимостта понякога да оставим зад себе си това, което ни разделя.
„Малко сме изоставили децата“
Особено място в разговора заема и работата с младите хора. Как се възпитава публика? Как се създава интерес към театъра? И какво се случва, когато децата не са просто зрители, а участват в създаването на театрално съдържание?
Петко Койчев говори за инициативите, при които младите хора сами организират своите абитуриентски представления, както и за необходимостта децата да бъдат активна част от театралния процес.
„Струва ми се, че малко сме изоставили децата, но именно ние трябва да бъдем пример – всеки от нас!“
И още:
„Важно е младите хора да бъдат част от процеса.“
Защото бъдещето на театъра не е само въпрос на това какви спектакли ще бъдат поставяни утре. То зависи и от това дали днешните деца ще почувстват театъра като свое място.
97 години история и поглед към бъдещето
В епизода говорим и за празничната програма по повод 97-ата годишнина на Драматичен театър „Рачо Стоянов“, за спектаклите „Ивановден“ и „Една педя над земята“, както и за 40 години на сцената на актрисата Силвия Боева.
В края на разговора Петко Койчев отправя и свое послание към габровци в навечерието на духовния празник на града:
„Да им пожелая да отворят душите си за прошката – без нея сме загубени. И емпатията – тя е много важна!“
Гледайте „Студио Габрово – Подкаст“, епизод 9 с Петко Койчев – разговор за театъра, хората, гражданската позиция, младите, прошката и емпатията.
***
Това видео е създадено в рамките на инициатива „Свободен глас – информиран избор“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
