„Писмa до Земята“ – част VII
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
Чрез осем вдъхновяващи срещи, организирани от Анна Оклева – педагог и логопед, децата от НУ „Васил Левски“ се потопиха в темата за екология и опазване на околната среда. В резултат на това възникнаха техните малки „гласове“ – лични, топли и пълни с надежда, които оживяват на страниците на тази рубрика!
В тези емоционални детски писма имате възможността да видите през очите на децата и как те виждат Земята – не само като място за живеене, а като едно живо същество, което заслужава нашата любов, грижа и уважение. Това са техните мисли за поляни, гори, реки, за изгреви и дъги – и призив към нас: да я пазим, защото тя ни дава въздух, вода и живот.
С настоящата инициатива целим да развием екологична отговорност, аналитично мислене и креативност у най-малките. Изкуството да се изразяваш и ангажираш става техен инструмент – а техният глас заслужава да бъде чут от всички нас.
„Писмо до Земята“
Антон, IV „б“ клас
Скъпя Земя,
Много съм ти благодарен за всичко, което си направила за мен, за всичко, което си ми дала! Аз се възхищавам на природата ти – ти имаш всичко – планин, реки, езера и още какви ли не чудеса!
Ако Земята неше човек, тя щеше да е мой приятел, щяхме да се забавляваме, заедно! Моето най-любимо място е в гората – там винаги усещам някакъв полъх. После, че някой ми шепне „Ела при мен“!
Моето любимо твое явление е изгрева – той ме кара да се чувствам щастлив.
Ако можех да ти изпратя това писмо, Майко Земя, щях да го сложа в почвата.
Антон
***
„Писмо до Земята“
Артем, IV „б“ клас
Здравей, Земя!
Извинявай, че не те пазим. Ти си била толкова красива преди ние да се появим! Въздухът е бил толкова чист, моретата са били толкова прозрачни, животните за живеели в пълно спокойствие.
Но изведнъж сме се появили ние хората. Въздухът се замърсява, моретата станаха много мрачни, животните почнаха за живеят в страх. От чиста и красива си станала мрачна и грозна. Тъжно, че хората се замислят за теб само, когато е Денят на Земята. Аз мисля, че си момиче със съньо-зелени очи и в жълта рокля. Ако беше говореща, мисля, че щеше да кажеш да спрем да те замърсяваме.
Това писмо искам да го оставя в пръстта.
Благодаря, че ни създаде!
От Артем
***
„Писмо до Земята“
Дея, III „a“ клас
Аз обичам Земята, защото тази Земя е най-красива и най-добра. Аз също обичам да се разхождам в природата и да събирам боклуците от земята. Аз много мразя земята да е мръсна. Обичам да засаждам цветя и дървета. Също, обожавам да се разхождам в природата в приятели или с мама и тати.
С обич – за Земята от Дея
