По пътя на дарителството – стотици българи даряват, за да се изгради Паметникът „Шипка“ на връх Св. Никола

Паметникът на свободата на Шипка – дело на целия народ!

Няма българин, който да не е чувал, а мнозина и сами са се докосвали до магичната сила, която струи от Паметникът на Шипка (Връх Св. Никола) – място, останало завинаги като емблематичен символ на извоюваната свобода!

Идеята

Идеята за изграждане на паметник, олицетворяващ преклонението на българския нардо пред паметта на героите, участвали в епичните и решителни боеве на Шипка, възниква скоро след приключването на военните действия. Нейни първи изразители в Учредителното събрание от 1879 г. са народните представители Петко Славейков и Стефан Берон, а най-верни последователи на идеята са самите опълченци, участвали в освободителните боеве.

През 1920 г. живите опълченци решават да увековечат подвига на своите другари и създават национален комитет за изграждане на паметник на връх Св. Никола (дн. Шипка). Така започва една от най-мащабните дарителски кампании в новата българска история.

По това време Шипка се казва проходът, а върхът, където е днес паметникът, се казва Св. Никола. Когато се разпространява инициативата по вестниците, целият народ започва да прави дарения. Обявен е конкурс за проект. Спечелват го архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва.

На 7 август 1921 г. на събрание на Централното поборнико-опълченско дружество в София се създава Комитет за въздигане на паметник на възраждането и освобождението на българския народ, с председател ген. Майор Никола Генев.

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г.,  по време на тържествата по случай 45-тата годишнина от Шипченската епопея, а изграждането му завършва през 1930 г. Няколко години се правят технически проучвания и малко помалко се доставят строителни материали. Бурите и през лятото, и през зимата, както и големите студове разтеглят строежа дълго във времето, с много прекъсвания. Върхът е висок 1326 метра и през него минават всички въздушни течения от двете страни на Балкана, което често възпрепятства строителните дейности.

Същинското строителство започва есента на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов и арх. Генчо Скордев. По строежа работят двайсетина майстори и каменоделци от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, пясъкът се превозвал с катъри.

Чертежи на Паметника на Шипка – ДА  Габрово

През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев (Пеньо Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. Някои историци твърдят, че най-големи заслуги има майсторът Пеньо Колев – Бомбето, когото наричат строителят на Паметника на свободата.

През годините по-късно той участва в строителството на много фабрики, обществени сгради, мостове, включително Народната библиотека „Св. Кирил и Методий“ в София.

На Бомбето му се носила славата на много бързо работещ и способен майстор. Още на 20 години получил разрешително за ръководител на строежи до определени размери, защото се научил да разчита инженерни чертежи, без да има инженерно образование. Преди да се появи на Шипка, две години майстори и строители работили и се отказали поради трудните условия. Строежът замрял.

На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, първият се сеща за Бомбето. По това време Колев и неговите хора тъкмо завършват строежа на почивната станция на пощите до двореца Евксиноград. След като приема предложението, Пньо Колев – Бомбето си спомня:

„Гледам: паметникът само до костницата изкаран и отгоре една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един студ, един силен вятър. Викам си: „Пеньо, имало е защо да напуснат хората туй място“. И си мисля как да откажа, усуквам го, значи. Добре ама касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години.

Чудя се: „Бре, какво му стана на тоз човек?“ Отивам две-три крачки към него. А той се изправи, прегърна ме и каза:

– Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, каза, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България…

Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: „Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя.“

През 1928 г. от строително дружество „Циклоп“ официално поканили Пеньо Бомбето да продължи работата като ръководител на строежа. Той приел, след като огледал построеното и се срещнал с някои живи опълченци. Тогава е бил на 26 години. Лично обикаля из габровско и наоколо да търси майстори и строители. Първо подготвят пътища и пътеки, изкопават землянки, в които да живеят. После започва каране на пясък и камъни. Доставяли с магарета и катъри вода с буренца по 25 литра, и една 100-литрова бъчва, с волска каруца. Пеньо Бомбето бил главен двигател, умеел да мотивира работниците и майсторите. Работели от април до октомври, после прекъсвали, идвали следващия април, така 1928, 1929, 1930 година докато завършат строителството.

Паметникът представлява каменна кула с форма на пресечена пирамида, като каменна бойница на крепост. Висока е 31.5 метра, на върха има площадка, от която се открива панорама на 360 градуса, във всички посоки!
Бронзовият (по-точно месингов) лъв пред паметника е отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров през 1929 г. Според първоначалния проект месинговия лъв трябвало да бъде поставен върху паметника. Направили груб макет на лъв с подръчни средства, и го качили върху изградения вече паметник. Така установили, че ако скулптурата бъде там горе, няма да се вижда добре. Затова лъвът е бил поставен над главния вход на паметника. Лъвът е с дължина 8 м и височина 4 м, с тегло около 12 тона. Сглобен е от 53 отделни парчета.

От всяка страна на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските, украинските, румънски и други войни, както и на смелите български опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви.

За костите Пеньо Бомбето разказва, че докато работели на върха, намирали наоколо кости и черепи и започнали да ги събират за костницата.

„Хем ни беше страшно, хем гордо“

пише Бомбето в спомени, запазени в държавния архив в Търговище.

Паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г. от държавния глава Цар Борис III. Във вестниците от онова време е публикувана неговата реч при откриването:

„Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история.То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.

На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българският народ. Но пътя до Шипка бе далечен път.По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.

Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време, но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение. Победоносната, освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.

Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.

Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!”

Речта на Цар Борис III на Шипка

Откриването на Паметника на Шипка – 26 август 1934 г.

Върхът е прекръстен от Св. Никола на връх Столетов през 1951 г., на името на генерала организирал отбраната на прохода. През 1977 г. е прекръстен на връх Шипка.

Дарителството – общонародна кауза

Основната част от средствата, които според някои сведения възлизат на огромната за онова време сума от 3.4 милиона лв., са събрани чрез общонародни дарения. (За това свидетелства фактът, че Пеньо Бомбето е бил оторизиран да работи на строежи, които струдат до 5 милиона тогавашни лева.) И към днешна дата е практически невъзможно да се посочат големите дарители, но едно е сигурно – каузата е била общонародна!

След решението да се построи паметник, Комитетът отправя призив за доброволни пожертвувания. Източниците подчертават, че средствата са събирани като общонационална доброволна инициатива, от „целият народ“, училища, читалища, военни части, частни лица и емиграция – но без конкретни имена или цифри. Можем да обобщим, че строителството на паметника е станало възможно благодарение на:

• училища, родители и учители;

• читалища и общини;

• военни части;

• българската емиграция;

• обикновени граждани и предприемачи.

Архитекти и скулптори – кратки биографии на създателите на Паметника:

Архитект Атанас Донков (1884–1971)

Роден в Търново, завършва архитектура в Германия. Работи в София и оставя след себе си редица обществени сгради. Проектът му за Шипченския паметник е отличен в националния конкурс. Донков създава монументална кула с височина 31,5 метра, изразяваща величието и твърдостта на българския дух.

Скулптор Александър Андреев (1887–1939)

Завършва Художествената академия в София. Работи върху пластичните елементи на паметника, включително барелефи и детайли по интериора. Андреев е и съавтор на бронзовия лъв заедно с Кирил Шиваров. Умира сравнително млад, но оставя значим принос в българската монументална скулптура.

Скулптор Кирил Шиваров (1887–1938)

Един от най-талантливите скулптори на своето време. Известен с умението си да съчетава класически традиции с модерни форми. При паметника на Шипка работи върху огромния бронзов лъв – символ на българската държавност и свобода. Скулптурата е отлята в Софийския военен арсенал и транспортирана на части до върха.

Пеньо Атанасов Колев – Бомбето 

Роден на 2 юни 1902 година в село Дралфа, Търговищко. След завършването на III прогимназиален клас в село Кръшно той започва да помага на баща си по строителни обекти. Фактът, че неговия родител е работил заедно с прочутия майстор Кольо Фичето показва, че младия Пеньо има пред себе си един пример, който да следва. По това време той си купува бомбе, с което става известен в цяла Дралфа и оттам идва неговия прякор.

По време на военната си служба е зачислен в трудовия набор в Шумен при инж. Харалан Стоянов. От него се научава да разчита планове и усвоява тънкостите на строителството, поради което е наричан от колегите си Инженерина.

Съвместната работа с архитектите Станчо Белковски и проф. Иван Данчов му дава възможност да се сдобие с документ за майстор-предприемач. Благодарение на него той може да ръководи строежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лева.

Успешната му работа по моста на река Струма при село Студена, фабриката на строително дружество „Циклоп“ край Горнобанското шосе на София, катедралата и учителския институт в Шумен правят името на Колев популярно и уважавано. Именно затова не е изненада, че през 1928 година старият му познат арх. Данчов и инж. Минчо Заяков се обръщат към него със специалната молба да поеме доизграждането на Паметника на Шипка.

Безспорен е приносът на различни хора, освен основните архитекти и строителят Пеньо Бомбето, сред които:

• Каменоделци от различни краища на България, които обработват гранита за кулата.

• Военни части, които участват в пренасянето и монтажа на тежките елементи.

• Инженери и майстори, които обединяват усилия, за да превърнат идеята в реалност в трудните планински условия.

Тържественото откриване е на 26 август 1934 г. – 57 години след решителните боеве на Шипка!

Откриването на Паметника на свободата се превръща в едно от най-значимите обществени събития през междувоенна България. Откриването е водено лично от Цар Борис III, включват се и министри, депутати, представители на армията, духовенството и чуждестранни гости. Ветерани-опълченци са почетни гости – много от тях вече в преклонна възраст, но дошли да видят делото на народа. Свидетели на събитието потвърждават, че са се събрали хиляди граждани от цялата страна, които изкачват върха, за да станат свидетели на тържеството.

С военни почести е отслужена панихида за падналите герои, а в криптата са положени кости на опълченци и руски войници. В пресата на времето се подчертава, че паметникът е „плод на общонародната благодарност“ и „символ на вечната признателност на българите към своите освободители“.

Символика и значение – 148 години безсмъртие!

Паметникът на свободата е мавзолей на падналите герои и символ на българската признателност. В криптата му почиват костите на загиналите опълченци, руски, украински и други воини, дали своя живот за свободата на България. Създаден с дарения и общи усилия, Паметникът е не само архитектурен шедьовър, но и свидетелство за силата на националното обединение. 

Паметникът на връх Шипка (днес връх „Св. Никола“) е построен основно с дарения от българския народ. Инициативата за издигането му започва в края на XIX в., а официалното откриване е на 26 август 1934 г.

Обща инициатива – идеята за Паметника е безспорно на общобългарски комитет. Организирана е голяма, общонационална дарителска кампания, небивала по мащаби както за онези времена, така и от съвременна гледна точка – кауза, в която участват държавни институции, общини, организации и отделни граждани, които създават Паметник, пред който и днес, 148 години след великото дело на нашите прадеди, ние свеждаме глави с благодарност!

Средствата – според някои сведения, събрани са над 3 милиона лева (огромна сума за времето), дарени от училища, читалища, военни части, частни лица, а също и чрез специални фондове.

Социална и обединаваща кауза – в кампанията активно участват училищата; ученици събират средства чрез училищни вноски, представления, благотворителни инициативи. Българи-емигранти от чужбина също изпращат пари за общото дело.

Събирането на средства за Шипченския паметник е безспорно едно от най-големите и обединяващи народни дарителски начинания в новата ни история.

И днес мнозина изкачват 894-те стъпала както на 3-ти Март, така и в края на м. август, за да покажат своята признателност и преклонение пред благородното дело на опълченците!

…“защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!“

Източници: Пеньо Бомбето – строителят на Паметника на свободата, Bulgarianhistory

Как беше построен паметникът на Шипка и как го откри царят през 1934 г., e-vestnik

Национален парк-музей Шипка – Бузлуджа, shipkamuzeim

ДА – Габрово

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.