Почина Анна Маринова, дългогодишен директор и преподавател в Национална Априловска гимназия

Поклонението ще се състои на 10.03. (вторник) от 12.30 ч. в храм „Свети Йоан Предтеча“ (Камъка), гр. Габрово.

Тъжната новина съобщават от Национална Априловска гимназия.

Анна Маринова оставя ярка следа в историята на училището и в сърцата на поколения ученици и колеги!

Анна Маринова започва работа в гимназията като учител по български език и литература през 1992 година. С отдаденост към образованието и уважение към традициите на Априловското училище тя се утвърждава като един от авторитетните преподаватели в училищната общност. През 2002 година поема ръководството на Националната Априловска гимназия, която управлява в продължение на десет години – до 2012 г.

По време на своя мандат като директор Маринова работи за утвърждаването на гимназията като модерна образователна институция, съчетаваща традицията на най-старото българско светско училище с новите предизвикателства пред образованието. Тя активно насърчава международните контакти на гимназията и развитието на образователни партньорства, включително връзки с училища и образователни организации в чужбина.

В свое интервю Анна Маринова подчертава значението на образованието не само като система от знания, но и като основа за изграждане на ценности и национално самосъзнание.

„Само образованият човек може да мисли за национално самосъзнание!“,

казва тя, убедена, че именно училището е мястото, където младите хора изграждат своята културна и гражданска идентичност.

Нейни са и думите:

Истинският учител се ражда, за да сътвори своите ученици.

Паметта – това е душата на Априловската гимназия! Тя е във вечния диалог между формите на битието, които са напуснали света преди нас, и идентичностите на българското съзнание, които ще останат, след като ние го напуснем.

Колеги и ученици ще я запомнят като взискателен, но вдъхновяващ учител, който вярваше в силата на българското слово и в мисията на образованието.

В прощалните думи към нея е споделен и стихов откъс, който сякаш отразява нейния поглед към хората и света:

„Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук…

…но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?“

С благодарност и признателност за всичко, което е дала на училището, с нея се прощават учителите и учениците на Националната Априловска гимназия.

Поклон пред паметта ѝ!