По пътя на дарителството –  историята на двама от големите дарители, които очертават пътя на Габрово до наши дни

„Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

2025 г. е паметна за Габрово – навършват се 190 години от основаването на Първото българско новосветско училище, понастоящем – Национална Априловска гимназия. Безспорен е приносът на гимназията в развитието на образователната дейност в България, а Габрово неведнъж е било дом на Първите!

Заговорим ли за благодетели и дарителство в Габрово, за начало можем да посочим именно благородната идея на първия по-голям благодетел, Васил Априлов, който посвещава живота си в това да изгради училище, което и до днес гордно носи неговото име. Да си пръв, обаче, не е лесна задача, съвсем нелесна е задачата и да се построи училище във времена, за които далеч не можем да кажем, че са били светли.  Нелек е бил пътят до изграждането на Първото училище, но в основата му е стояло голямото желание на Априлов да създаде съвременна школа, която да има просветна дейност.

Васил Априлов е една от ключовите личности в българското национално-освободително движение и културното възраждане. Неговата визия за образование и просвета е оставила траен отпечатък върху българската история, като идеите му вдъхновяват поколения ученици и преподаватели.

Роден през 1789 г., Априлов става известен с активната си дейност в областта на образованието и културата. Той се бори активно за изграждането на модерна система на образование, създадена още по времето на османското владичество, като едновременно с битката за изграждане на Първото българско новосвестко училище, той си определя за цел и това училище да бъде и достъпно за българския народ. 

„И открай света да дойдат, нека се учат.“

казва Априлов и това мото остава и до днес водещо за гимназията!

Благодетелят решава да вложи богатството си в създаването на първото модерно училище в България, успява да увлече и други хора в това свое начинание. Априлов вярва, че само чрез знанието и просветата България може да се изправи срещу чуждестранното потисничество и да постигне национална независимост.

Първи сътрудници на Васил Априлов в благородното дело са са Николай Палаузов, братя Мустакови, Иван Бакалоглу, Васил Рашеев и други

През 1835 г. в Габрово е открито Габровското училище, по-късно наречено на Априлов. Организирано е по Бел-Ланкастерската (взаимоучителна) метода, което позволява на по-напредналите ученици да обучават останалите. Основава се на светски принципи, а не на църковното образование, което е било преобладаващо дотогава. Училището използва съвременни за времето си учебници и привлича добри преподаватели с подчертан принос в развитието на образованието.

Един от най-важните въпроси е бил кой ще обучава учениците. Тъй като по онова време няма достатъчно подготвени учители, са се търсели хора с образование и опит, способни да преподават по взаимоучителната метода.

Неофит Рилски става първият учител. Именно той въвежда Бел-Ланкастерската система – по-напредналите ученици обучават по-малките. Неофит Рилски не само става първият учител, но и полага основите на методиката на преподаване, която по-късно се разпространява в други български училища.

Първи Директор на гимназията става Райчо Каролев – български просветен деец, политик, историк и богослов. Неговата история може да прочетете тук.

Училището бързо се превръща в образователен модел и за други градове, които възприемат и прилагат успешно същия модел на образование. Създадена с мисията да осигури качествено образование, гимназията е вдъхновена от идеалите на Васил Априлов за просвета и интелектуално развитие. От самото си основаване, училището се стреми да развива критическо мислене, творчество и гражданска отговорност сред учениците си.

През 1873 г. училището прераства в Габровска гимназия. По време на освободителните войни, гимназиалната сграда е пригодена за военна болница с 200 легла за защитниците на Шипка, а учебните занятия са преустановени до края на войната. След Освобождението през 1878 г. гимназията става една от водещите в страната. През 1889 г. е официално преименувана на Априловска гимназия, в чест на своя основател. В началото на XX век става елитно учебно заведение, известно с високото си ниво на образование и до наши дни.

Априловска гимназия е играла ключова роля в подготовката на редица интелектуалци, творци и лидери, които са допринесли за развитието на България. С времето, гимназията се е превърнала не само в учебно заведение, но и в символ на националното пробуждане и устойчивост през годините.

Понастоящем Националната Априловска гимназия остава една от най-престижните в България, а нейната сграда, чиято история може да прочетете тук е Паметник на културата от национално значение.

Благоворнодо дело на Априлов го надживява, а гимназията дава начало на развитието мнозина дейци и творци, сред които например Емануил Манолов – първият български професионален композитор.

 

***

Редом до благородното дело на Васил Априлов, постигнато благодарение на дарения и просветна мисъл за бъдещето на нацията, ще сложим и друг голяма благодетел, чието име гордо стои до това на Априлов – това е д-р Никола Василиади.

През изманалата 2024 г. габровци, следвайки пътя на дарителството, успяхме да осъществим завета на Василиади, създавайки паметник в негова чест. Информация за откриването на паметника може да прочетете тук .

Историята по дарителската акция, която обедини стотици габровци и чиито инициатор е дългогодишният учител от настоящата Професионална техническа гимназия, носеща името на благодетеля Василиади, г-жа Ренета Колева, може да прочетете тук.

Но кой е д-р Никола Василиади и защо неговото име подреждаме редом до това на Априлов?

Д-р Никола Василиади е роден в Габрово през 1822 г. Наследил значително богатсво от своя баща и бил един от най-богатите българи, живеещ в Букурещ по онова време. Образованието си завършва във Франция, Италия и Германия, където получава най-съвременно такова, той доста пътува и обикаля големите западноевропейски градове, в търсене на знания. Той не е бил безразличен към случващото се в родината му и е жадувал да допринесе за развитието на родината си.

Василиади се е отличавал с напредничавост на духа и дълбока любознателност. Той неслучайно избира медицината за свой път – наука, която по онова време се е считало, че е в разрез с консервативното схващане за духа и материята. Освен, че успява да получи най-доброто за онези времена обазование, той способства и подпомага и развитието на свои съграждани, като им помага да бъдат изпращани да участ в чужбина, а своето голямо наследство пожелава да бъде вложено в изграждането на “едно политехническо училище в града Габрово, родното място на моя баща – според както средствата позволят, или пък едно занаятчийско училище, което да носи името ми”, както четем в неговото завещание.

За завещанието г-жа Ренета Колева уточнява:

Чрез завещанието си от 10 юли 1881 г. д-р Н. Василиади оставя почти цялото си имущество за подпомагане на българското стопанско и обществено-културно развитие. В него са предвидени средства за основаване и поддържане на политехническо училище в Габрово, за румънски благотворителни организации, българското училище и българската църква в Букурещ, Българската добродетелна дружина и др.

Недвижимият имот на Н. Василиади се състои от 2 хотела в Букурещ: единият, наречен „Габровени“, е наследен от баща му Василия Георгеску, а другият е построен с негови средства. По преценка на съвременници тези имоти възлизат на обща стойност около 300–350 хил. лв.

За изпълнител на завещанието си дарителят посочва д-р Петър Протич, а за свои универсални наследници – Евлоги Георгиев и д-р Г. Атанасович. Завещанието предвижда в случай на смърт или нежелание на някой от тях да изпълнява възложените му функции, освободеното място да бъде заето от Стате И. Статкович или от Юрдан Хаджидимитров.

През 1885 г. се формира фонд „д-р Никола Василиади“ в размер на 245 хил. лв. Управлява се от Евлоги Георгиев. Волята на Никола Василиади е от приходите на фонда да се създаде едно политехническо училище в Габрово, „родното място на баща му“, което да носи неговото име.

Поради редица обективни причини изпълнението на завещанието се забавя. След смъртта на дарителя, въз основа на иск, повдигнат от негови родственици, румънските власти вземат решение за обезсилване на частта от завещанието, отнасяща се до политехническото училище в Габрово. Основание за това дава обстоятелството, че такова училище не съществува и следователно Габровската община няма юридическо право да получи въпросното наследство. Процесът приключва успешно и имуществото остава непокътнато, тъй като в пункт седми от завещанието Н. Василиади определя Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович за абсолютни наследници на имотите му, в случай че то по някакъв начин е оспорено. За да се преодолеят всички усложнения и пречки, Евлоги Георгиев решава имотът незабавно да  бъде прехвърлен в България.

През 1886 г. се извършва замяна на двата хотела на д-р Никола Василиади в Букурещ с имот на Ив. Хаджиенов в София (Т.е. Хаджиенов купува хотелите на д-р Н. Василиади в Букурещ и му продава споменатия свой имот в София). Този имот се състои от къща на тогавашната ул. „Регентска“ (днес ул. „Московска“) и едно празно място на ул. „Тетевенска“ (днес ул. „Георги Бенковски“), на което от приходите на фонда през 1904 г. е построена сграда на стойност 75 725 лв. Непосредствено след прехвърлянето на имотите е учредено настоятелство в състав: Министърът на народната просвета, Евлоги Георгиев и д-р Георги Атанасович. То трябва да се грижи за тях и да основе първото техническо училище, което се случва през 1895 г.

През настоящата 2025 г. ще се навършат 130 години от основаването на училището, което и до днес носи гордото име на Благодетеля, д-р Никола Василиади!

Именно това е училище е повод да поговорим и за настоящето на дарителството в града на Васил Априлов и д-р Никола Василиади. Паметниците и на двамата големи дарителя на Габрово са изградени също благодарение на дарителство – паметникът на Васил Априлов, който и до днес стои точно пред входа на Национална Априловска гимназия, е открит официално през 1935 г., в чест на 100 годишнината от основаването на Първото българско училище. Паметникът е дело на скулптора Кирил Шиваров – един от най-известните български скулптори, изграден  е от камък и бронз  и включва фигура на Васил Априлов, държащ книга, символизираща образованието, а в основата му са изобразени сцени от образованието. Паметникът е изграден благодарение на събраните от обществеността дарения. Още след Освобождението възниква инициатива за увековечаване на делото на Васил Априлов. Габровци, признателни за огромния му принос, искат да изградят паметник в негова чест. Основни дарители са възпитаници на гимназията, граждани, както и дарение от държавата.

В наши дни, почти 90 години по-късно, през 2024 г. бе открит и паметника на Д-р Василиади, отново благодарение на местен инициативен комитет – „Фонд 200 години д-р Никола Василиади“, с ръководител г-жа Ренета Колева. Фондът бе основан на 25 ноември 2022 г. и успя да събере над 85 000 лв, благодарение на проведени множество благотворителни инициативи, сред които и голям благотворителен концерт, който включваше участи на деца от различни музикални и танцови школи в града на Василиади. С дарения се включиха и местни фирми, както и частни лица, а последните 10 000 лв бяха дарени от Община Габрово, с решение на Общински съвет. Така се стигна до сбъдването на завета на Василиади, 143 години след неговото завещание!

 

Изпълнител на проекта е скулпторът Адриан Новаков, който успя да претвори образа на Д-р Василиади такъв, какъвто е бил – гордо вперил несмъртен поглед в своето училище!

Историята на създаването и на двата паметника потвърждават, че и в наши дни дарителството е живо и е начин да се осъществяват онези големи идеи, които имат силата да бъдат съзидателни и ползотворни, неподвлавни на изменчивостта на времената и нравите!

Източници: “Д-р Никола Василиади – Живот-дело-завет 1822-1882”, автор Александър Мартинов; Национална Априловска гимназия – История, сайт.

Настоящият проект се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.

 

Очаквайте част 2, в която ще е посветена на жените – дарители в историята на Габрово – от Възраждането до наши дни.