Предлагат Къщата-музей „Дан Колов“ да придобие статут на културно наследство на България
Скъпи приятели,
С дълбоко вълнение и признателност към всички Вас, които през годините споделихте вярата, труда и сърцето си за каузата Къща-музей „Дан Колов“, днес се обръщам към Вас с нещо много специално.След дълги години усилия, посветени на опазването, възстановяването и вдъхването на нов живот в този свят дом на един истински български герой – днес искам да Ви споделя една нова, важна стъпка по този път.Вярвам, че е настъпил моментът да бъде предложена Къщата-музей „Дан Колов“ за културно наследство на България. Това няма да бъде просто административен акт – това ще бъде знак на уважение към паметта, духа и приноса на Дан Колов към България.Инициативата няма да е само моя, вярвам тя е – наша. Именно за това, без Вас тази къща-музей нямаше да бъде дом на историята, паметта и вдъхновението !Точно за това търся вашето ценно мнение – подкрепяте ли този път ?
С благодарност и надежда,Тихомир Благовестов
За целта през април 2022 г. Тихомир започва благотворителна кампания за набиране на средства.
Като начало обявява на търг в социална мрежа собствения си медал от Европейското първенство по самбо в Сомбор, Сърбия през 2005 г. Медалът купува Ивайло Испиров от Плевен, който превежда 500 лв. за първия европейски медал на Благовестов, но се отказва от собственост върху него, защото „мястото му е при Тихомир, който си го е отвоювал“.
Зад каузата на Тихомир Благовестов застават от читалището в село Сенник и много граждани. До лятото на 2024 г. парите почти са събрани. Недостигат обаче 7 000 лв., а проектът се изпълнява и остават броени месеци до приключването му. Тогава от Народно читалище „Св. Климент Охридски“ в с. Сенник се обръщат с молба към Община Севлиево да помогне с недостигащата сума. Искането е внесено за обсъждане в Общинския съвет на града, който единодушно подкрепя парите да бъдат отпуснати.
Работата по изработка на фигурата е възложена на великотърновския скулптор Борис Борисов, след като Тихомир Благовестов старателно проучва творчеството му.
Борис Борисов е автор на паметника на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, негова е статуята на Иван Хаджийски в Троян, както и на Алеко Константинов на столичната „Витошка”. Негово дело е и паметника на Роналд Рейгън в Борисовата градина в София, която американците като видели толкова харесали, че поръчали две копия. Едното е поставено в ранчото на бившия президент в Санта Барбара, Калифорния, а другото е в Лондон.
- Тихомир Благовестов до восъчната фигура на Дан Колов
Восъчната фигура на Дан Колов в цял ръст не остава самотна.
Преди две години от местното читалище решават да възложат 3D изображение на Дан Колов, което също да бъде изложено в родната му къща. И тази идея е изпълнена изцяло със средства от дарители, сред които има и столично училище. Неин автор е художникът Георги Врабчев.
За своята отдаденост на къща-музей Дан Колов и всичко, което прави за паметта на големия спортист, през 2024 г. с единодушното съгласие на общинския съвет Тихомир Благовестов бе удостоен с почетен знак „Севлиево“.
Повече за музея и статуята от восък може да прочетете тук.
Споменът за Дан Колов е жив. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом музей „Дан Колов”. Родителите на Дан Колов дошли от тревненските села – здрави балканджии с пословична сила. Предпоследното им дете Дончо се ражда на 26 декември 1892 г. След ранната смърт на баща си малкото селско момче тръгва на гурбет в Унгария, още ненавършило 13 години. В края на октомври 1909 година той пристига в Америка с надеждата за по-добро бъдеще в „страната на неограничените възможности”. Млад и видимо силен физически, Дончо скоро изпитва първата тръпка от голяма победа – първо в любителска среща, а след това срещу професионален борец.
С желязната му воля и огромното желание да се бори и побеждава са принудени да се съобразяват всички. Става известен в борбата свободен стил – кеч ес кеч кян. Успява да направи името си прочуто и до днес, като първият борец в света, два пъти носител на „Диамантения пояс”. Многократно му предлагат да приеме американско поданство, но той е непреклонен: „Не мога да се откажа от България никога”. С българското си име и гражданство побеждава навсякъде – в Америка и Азия, в Европа, Австралия и Африка – всички се прекланят пред Балканския лъв. Заради феноменалната му сила, издържливост и пъргавина, както и бързината на мисълта му при съвършеното прилагане на множество хватки, пресата с уважение и възхита да го нарича Кралят на ринга. „Всички ме познават. Аз съм Дан Колов” – има основание да заяви нашият земляк преди триумфалното си завръщане в Родината. Скоро след това с победа над Анри Деглан става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс.
Славата не го променя и той остава същият добряк с благородно сърце. В края на 30-те години желязната му физика е победена от нелечимата по това време туберкулоза. Великият Дан Колов издъхва, ненавършил 48 години, на 27 март 1940 г. С огромна скръб е изпратен в последния му път, под приказно красивите върхове на родния Балкан, до двора на църквата, където легендарният исполин намира покой.
Сега идеятата на Тихомир Благовестов е къщата-музей да придобиев статут на културно наследство на България. Дали това ще се случи, предстои да разберем!
Източници: „За Истината“; Община Севлиево