Профилактика на горните дихателни пътища и засилване на имунитета през есенно-зимния сезон – съвети от д-р Богомил Лазаров
Публикацията е създадена в рамките на проект „Социално отговорни и граждански активни“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти.
Д-р Богомил Лазаров:
„С навлизането в есенно-зимния сезон, около 25% от болните, които търсят медицинска помощ, имат оплаквания от заболявания на горните дихателни пътища. Това са хрема, остри възпалителни процеси на сливиците, фарингса, третата сливица и ларингса. Възпалението на горните дихателни пътища се причинява от вируси и по-рядко от микроби. Заразяването става от болния човек чрез говор, кихане, кашлица. Освен самата инфекция, за разболяването способстват и следните предразполагащи моменти:
- Простуда – от изключителна важност, тъй като по рефлекторен път се намаляват съпротивителните сили на устната и носна лигавици и се активизират вирусите и бактериите в дихателните пътища;
- Нерационалното хранене с еднообразна и бедна на белтъци и витамини храна;
- Недостатъчното проветряване на училищните, работните и спалните помещения.
Заболяванията на горните дихателни пътища, които са остри, започват с възпаление на носната лигавица. Това е известната на всички ни хрема. Болестните прояви са също така главоболието, парене и сухота в носа и носоглътката, смутено носно дишане, обилно отделяне на воднист секрет и намалено обоняние. Може и гласът на болния да стане дрезгав.
Какво да правим при настъпване на остро заболяване на горните дихателни пътища?
На първо време, желателно е болните да не влизат в контакт със здрави хора, защото в по-голямата си част, тези заболявания се предават по въздушно-капков път. Важно е също болните да се хранят с отделни прибори и да си служат с индивидуални тоалетни принадлежности.
За цялостното подобряване на състоянието на болния благоприятно въздействат на организма затоплящи процедури, разтриване на тялото, прием на повече течности и прием на подходящи витамини – особено витамин С и Д.
Как да се предпазим от остри заболявания на горните дихателни пътища?
Това, с което трябва да започнем е да укрепим защитните сили на своя организъм, чрез:
- Закаляване – то трябва да става внимателно, поетапно и предимно през летните месеци. Правят се въздушни бани, хладни обтривания на тялото, хладни душове, разумно обличане, особено при деца, без прегряване или изстудяване. По този начин се укрепва сърдечно-съдовата система, както и дихателната и нервна системи и се изграждат въответните реакции на кожата към по-ниските температури.
- Хранене с разнообразна и богат ана белтъчини и витамини храна.
- Излагане на слънчева светлина или облъчване с кварцова лампа – за синтез на витамин Д, който е от изключителна важност за цялостното изграждане на имунитета.
- Редовно проветряване на работните и жилищни помещения;
- Избягване на физическа и умствена преумора
Най-внимателни трябва да бъдем по време на епидемия, когато е абсолютно необходимо:
- Да се избягва контакт с болни;
- Да се отлагат посещения на общсествени места и гости, особено там, където има малки деца;
- Да не допускаме простудяване;
- Да носим предпазна медицинска маска при посещение на лекарски кабинети, пътуване в обществен транспорт и подобни;
- Редовно почистване и дезинфекция на работните помещения.“
Съвременни научни данни за имунитета
Витамин D – важен, но не чудодеен
Съвременни изследвания (Nature, 2025 г.) показват, че приемът на витамин D има умерена полза при хора с ниски изходни нива, особено в зимните месеци. Той подпомага нормалната функция на имунната система, но не трябва да се възприема като панацея срещу настинки и вируси. Затова е препоръчително нивата му да се следят, а при доказан дефицит – да се обсъди добавка с лекар.
Хранене и микробиом
Все повече внимание се обръща на ролята на чревния микробиом и пробиотиците в профилактиката на инфекции. Изследвания (ISAPP, 2024 г.) показват, че приемът на пробиотици може да намали честотата и тежестта на респираторните заболявания, особено при деца и хора с отслабен имунитет.
Комбинацията от разнообразно хранене – богато на витамини A, C, E, цинк и селен – и грижа за микробиома доказано подпомага лигавичната защита на носа и гърлото.
Начин на живот, стрес и сън
Множество проучвания потвърждават, че умерената физическа активност, редовният сън и контролът на стреса значително подобряват имунния отговор. Ежедневните разходки, йогата, медитацията и добрата хигиена на съня подпомагат устойчивостта на организма към вирусни инфекции.
От друга страна, хроничният стрес и недоспиването повишават риска от заболявания на горните дихателни пътища.
Какво е имунна система?
Клетките и органите, които осъществяват имунитета, се обединяват под името имунна система. Имунната система защитава организма от микроорганизми, токсини, чужди за него молекули, както и от вътрешни фактори, напр. при развитие на злокачествен процес.
Имунната система се състои от специализирани органи, клетки и химични субстанции, които се борят с инфекциозните агенти. Основните части на имунната система са: белите кръвни клетки, системата на комплемента, лимфната система, далака, тимуса и костния мозък.
Какво е имунитет?
Успешното отблъскване на патогените от гостоприемника им се нарича имунитет (от лат. immunitas – неприкосновеност, недосегаемост). Имунитетът е функция на имунната система.
Това, което задейства имунитета са антигените. Антигените са маркери, които имунната система може да разпознае. Някои от тях, наречени човешки левкоцитни антигени (HLA), отбелязват клетките на собствения организъм, така че той да може да се самоидентифицира. Други могат да бъдат част от чужда клетка (напр. микроорганизъм) или могат да бъдат вещество като храна или полен.
Съществуват два основни типа имунитет:
-
Вроден (неспецифичен) – първата линия на защита, която реагира бързо на общи признаци на инфекция.
-
Придобит (специфичен) – развива се след контакт с определен патоген или след ваксинация. Той включва клетки, които могат да „запомнят“ конкретния причинител и да реагират по-бързо при повторна среща.
Тази комбинация от вроден и придобит имунен отговор изгражда нашата цялостна защита срещу болести и инфекции.
Защо имунитетът е толкова важен през есенно-зимния сезон?
През студените месеци имунната система е подложена на повишен стрес – по-малко слънчева светлина, по-ниски температури, по-често стоене в затворени помещения и близък контакт между хората. Всичко това увеличава риска от вирусни инфекции на горните дихателни пътища – хрема, фарингит, тонзилит, ларингит и други.
Профилактиката
Според д-р Богомил Лазаров, както и според редица други медицински специалисти, профилактиката трябва да започне още преди настъпването на студения сезон. Основните мерки включват:
- Закаляване – постепенни хладни обтривания, въздушни бани и умерено излагане на студ.
- Разнообразно хранене – богато на белтъчини, витамини (A, C, E, D) и минерали (цинк, селен).
- Редовно проветряване и добра хигиена на помещенията.
- Избягване на преумора и осигуряване на пълноценен сън.
- Слънчева светлина или кварцово облъчване – подпомагат синтеза на витамин D и укрепват имунитета.
По време на епидемичен сезон:
- Избягвайте контакт с болни хора и посещения на обществени места при наличие на симптоми.
- Носете предпазна маска в затворени помещения с много хора (обществен транспорт, лекарски кабинети).
- Поддържайте добра хигиена на ръцете и редовна дезинфекция на работните помещения.
- Не допускайте преохлаждане и се обличайте според времето.
Силният имунитет не се гради за ден – той е резултат от балансиран начин на живот, пълноценно хранене, движение, добро психично здраве и осъзната грижа за тялото.
Комбинирането на традиционните, доказани във времето съвети с най-новите медицински познания дава реален шанс да посрещнем есенно-зимния сезон по-здрави и спокойни.
Източник имунитет: Смарт МС


