„СВЕТЪТ Е ОЦЕЛЯЛ, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ” – МУЗЕЙ „ДОМ НА ХУМОРА И САТИРАТА” НА 53 ГОДИНИ

На 1 април, освен Международния ден на шегата е и рожденият ден на музей „Дом на хумора и сатирата”, който днес навършва 53 години.
В Музея са събиране музейни колекции на различна тематика, той е Дом и на постоянни и временни изложби на хумористични и сатирични произведения на изкуството от България и света, издателска дейност и организиране на конкурси и фестивали на хумора. Това го утвърждава като уникален културен институт от национално и международно значение.
През 1970 г. Стефан Фъртунов – председател на секция „Хумор и сатира” при Градски народен съвет за Изкуство и култура и директор на Дома в периода 1972-1990 г., и Кольо Атанасов – председател на Клуба на културните дейци – Габрово правят предложение относно създаване Дом на хумора и сатирата в Габрово, в което посочват, че
„… Изграждането на един такъв Дом (на хумора и сатирата) е свързано с изключителни трудности.(..)особена трудност ще представлява построяването на специална сграда.Подходящо място е площада на бъдещия паметник „Триумф на труда” до Дома на техниката – на пътя откъм Търново и Севлиево.Като второ подходящо място може да се обсъжда градинката зад Балкантурист, над скалите. Самата сграда трябва да бъде произведение на изкуството с голяма художествена стойност(…)”.
С „ План-указание за провеждане фестивала на хумора и сатирата в Габрово” от август 1970 г. и с решение № 217 от месец октомври същата година, Изпълнителният комитет на Градски народен съвет – Габрово (ИК на ГНС) поставя началото на концепцията „Дом на хумора и сатирата”.
През 1972 г. ГНС – Габрово освобождава фабричен комплекс от около 5000 кв. м. изложбена площ за експониране. Сградата е на старата кожарска фабрика на Братя Калпазанови и е преустроена по проект на арх. Карл Кандулков за нуждите на Дома. В Ориентировъчна справка от същата година за изготвяне задание за преустройство Стефан Фъртунов изразява мнение, че
„…Самата сграда, чрез оформянето да подсказва съдържанието и да има самостоятелна художествена стойност. При фасадното оформление и облицовка да се потърсят оригинални решения и облицовъчни материали, които да подчертават и отличават сградата от останалите в града(….)”.
През 1975 г. базата на Дома е частично изградена.
От 1973 г. Домът на хумора и сатирата става един от основните организатори на фестивалите на хумора и сатирата. Реализирана е първата Международна изложба на карикатурата и сатиричната пластика, с която се поставя началото на Международните биеналета на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ).
Под мотото „Светът е оцелял защото се е смял“ Домът на хумора и сатирата си поставя задача да проучи, събере, съхрани, експонира и популяризира представителни образци от хумора на народите.
Общински съвет – Габрово, с решение № 91 от 21 юни 1994 г. утвърждава Статута на Дома на хумора и сатирата – културен институт към Община Габрово, с национално и международно значение, самостоятелен бюджетен институт, подпомаган целево от Министерството на културата. Домът е второстепенен разпоредител с бюджетните средства. С Решение №270/19.10.2006 г. на Общински съвет – Габрово пълното наименование е Музей «Дом на хумора и сатирата» – Габрово.
В Държавен архив – Габрово, във фонд 1534 „ДОМ НА ХУМОРА И САТИРАТА – ГАБРОВО” се съхраняват разпореждания и решения по създаването и статута на Дома, кореспонденция по дейноста, комплексни програми за развитие, планове и доклади за отбелязване на различни годишнини, албуми от изложби на чуждестранни творци през годините, алманаси от международни биеналета на хумора и сатирата, документи и фонозаписи от срещи на редактори на хумористичните вестници и списания и на писатели и др.
Музеят изгради и залата „Град-градина“, в която деца на различни възрасти имат възможността да се запознаят с идеите за рециклирането и опазването на околната среда.
Град - градина

Град – градина

През 2025 г. Музеят откри изложби на Стоян Венев, Иван Христов – Грога, а днес ще бъде открита и Изложба на българския комикс! Цялата програма за празничния ден, тук.
През 2024 г. бе открита и специална библиотека, в която посетителите могат да открият различни заглавия, местни и чуждестранни – колекцията е повече от богата и представя извадка на хумора праз годините.
Музеят е изложил около 3000 заглавия от български и чуждестранен произход – тук може да разгледате стари броеве на в. Стършел, да прочетете френска поезия от 1860г., детска приказка с хумористичен характер, или да разгледате броеве на The New Yorker!
Общият библиотечен фонд, с който разполагат в ДХС е от над 30 000 заглавия, изложени са едва 1/10 от всички заглавия, като за момента библиотеката функционира само като читалня, за сега! ДХС е закупил библиотечен софтуер и в момента се работи и по изграждането на дигитално-информационна част към Библиотеката, където онлайн ще може да бъде проверявано какви заглавия има налични в библиотеката!
***

Хумор от миналото – къде са откривали хумора старите габровци?

Съществува една интересна книжка на име „Габровци се смеят“, която е съставена през 1969г., има и преиздаване от 1973г. Книжката е дело на Йордан Хаджиев – писател и юрист, който е събрал в тази малка книжка творчество – анекдоти, афоризми, разкази и карикатури, дело на творците от онези вече отминали вече времена.
На какво са се смеели тогава габровци – на този въпрос дава отговор тази малка книжка, събрала творчеството на художници – карикатуристи, автори на афоризми и шеги и малко народно творчество с неясно авторство.
Споделяме тук част от творчеството на художниците Иван Баев и Симеон Спиридонов – Симеон Спиридонов е един от най-големите майстори на илюстрациите и графиката, включен в престижната френска класация „Сто художници енциклопедисти на 20 век“. Носител е и на ордена Св. Св. Кирил и Методий за особено значими заслуги в областта на културата и изкуството.
„Първите карикатури ги нарисувах преди да отида в казармата. Бяха отпечатани в габровския вестник „Балканско знаме“. След което ги отпечатаха и в „Стършел“, получих награда – трета награда за карикатура и малко след това се отказах да рисувам карикатури, защото моят професор Илия Петров ми каза, че който на млади години не рисува карикатури, няма сърце, но който продължава да рисува и на стари години, няма акъл“, допълни в предаването „Преди всички“ Спиридонов.
Той сподели, че е имал възможност да се запознае с нобелиста на Испания Камило Хосе Села, вече е покойник.
„Той разгледа албума с моите неща и каза – ти май си българският Дали„. Художникът е роден на 20 август 1944 г. в Севлиево, където са евакуирани родителите му по време на Втората световна война. Правнук е на видния възрожденец Христо Спиридонов – първи кмет на Севлиево след Освобождението, депутат във Великото Народно събрание. Главната улица на град Севлиево носи името на Христо Спиридонов.
Симеон Спиридонов е внук на подполковник Григор Спиридонов, загинал геройски при Разлог през 1912 г. по време на Междусъюзническата война. Главната улица на града носи неговото име. Баща му Димитър Спиридонов е икономист, осъден от Народния съд.
Завършил е в Прага специалност графика. Баща на три дъщери (** информация – интервю за БНР със Симеон Спиридонов от 14.07.2021г. – интервюто с него – в коментар)
Днес споделям тук част от неговите карикатури, както и афоризми на автора Волен Стефанов, ето някои от тях, които всъщност звучат доста актуално и днес 🙂
„Делят се хората на властни и безгласни“
„Фатална грешка – мислеше и говореше безпогрешно.“
„Най-криви са отъпканите пътеки.“
„Най-дълги се оказват късите мисли.“
„Най-грешно се оказва точното копиране“
„Сатирата, когато плува по течението, не стига до никъде“
„Най-дълбоко се затъва в повърхностното“
В книжката откриваме и творчеството на поета и хуморист Иван Йорданов Иванов, известен под името Иван Младенов. Роден през 1929г. в с. Младен, той е автор на книгата „Хуморът – цяр за рани“ със стихове, епиграми, афоризми и басни. Автор е и на химна на училище Ран Босилек – Габрово. Носител е на почения знак на Съюза на независимите български писатели.
Ето част от неговото творчество, поместено в книжката „Габровци се смеят“, от 1969г., които звучат актуално и днес и поставят въпросите за приоритетите!
Приятелка
О, как бе тъжна тя! И колко плака!
Но щом, от погледа ѝ влакът
със новобранците се скри,
тя с кърпичка сълците си изтри,
усмихна се, косата си разтърси
и тръгна друг приятел да си търси.
***
От него обществото нищо не разбра –
роди се, трупа вещи и умря.
***
Как една буква обърнала нещата
Задачата бе поставена точно:
„Да се построят срочно
нови спОртни заведения
за младото поколение.“
Но машинописката, когато
преписвала черновата,
допуснала невинна грешка –
да се греши е човешко.
В една от думите наместо „О“,
тя „И“ написала и –
как да кажем – изменила смисъла.
За буквата се уловили
другарите деятели,
напрегнали сили –
те това чакали –
и почнали дейност голяма,
каквато никъде няма!
Строили:
вместо стадиони –
кръчмарски салони,
вместо писти за щафета –
кафенета,
вместо хижи в планината –
брихалета.
Резултатите? – Отлични.
Спортуват младежите –
нагрупи и поединично.
И няма кой днес да оспори,
че имаме рекордьори –
най-малко няколко дузини
по всички спортни,
тоести спиртни
дисциплини.
***
Тук ще включа и сатиричното творчество на Севда Русева, за която за съжаление, не успявам да намеря биографична информация, но думите ѝ са силни, определено!
Таралежови игли
епиграми
Всяка Нула
Мечате за длъжност:
„Център на окръжност“!
***
Из тълковния речник:
Приказката „Оставете ме на мира“
значи „аз докопах келепира“
***
Всяка дребна сметка
ни отваря клетка
***
Докога ще поемат самарите
обещанията на товарите?

Честит Ден на хумора и шегата и честит празник на техния Дом!

Биографична справка, информация и снимки – Държавен архив – Габрово