Събориха училището в кв. Нова махала. „Колко лесно един храм на знанието може да се превърне в боклук – само за 2 дни.“
Наши съграждани алармират, че в днешния ден, без да е имало съобщение или предупреждение за това, е съборено училището в кв. Нова махала, което се намираше в непосредствена близост до реставрирания с усилията на местните Храм Св. Архангел Михаил.
При посещението в квартал Нова махала през 2022 година заснехме училището в тогавашното му състояние. Тогава местните споделиха с нас:
Знае се, че това е второто новосветско училище, след Априловото училище и е било изградено и поддържано с голямо желание от жителите на квартала, но към настоящия момент тъне в разруха, тъй като е държавна собственост, а държавата не е полагала никакви усилия за съхранението му. Кварталът е и родно място на първия Министър-председател на България след Освобождението, Тодор Бурмов, и е богат на историческо и културно наследство, а жителите на квартала споделят своите надежди, че някой ден ще успеят да възстановят и сградата на Училището, в което е била изградена уникална за времето си Театрална сцена, тъй като Училището е било средище и на културни мероприятия – на първия етаж в него се е помещавало Читалище „Зора-1872 г“.
Снимки от 2022 г. на училището:
Снимки от днес:
„Колко лесно един храм на знанието може да се превърне в боклук – само за 2 дни.“
коментират още местните хора, които многократно са поставяли въпроса за състоянието на сградата пред представители на местната и централна власт в Габрово.
Споделяме и стихотворението на поетесата Петя Цонева, посветено на училището:
Мило училище
В памет на рушащото се училище в кв. „Новата махла“
Мило училище, днес ми прости, че поглеждам
през прозрачната кожа на твоите пробити стени.
Ти отдавна на криеш сърцето си, влажно и тежко,
и звънчето му счупено вече със свян не звъни.
Но си тук – разградено, забравено, мамино, празно.
Шепа пръснати букви са твоят учителски глас.
Ще научиш ли днешното време „Родина“ да казва,
„майка“, „татко“ и „обич“, и „хляб“, както в първия клас?
Аз не помня, не знам как е сядала в скута ти мама
и е слушала твоя небесен и земен урок.
Разкажи и на мене за чудната Кумова слама,
та дори и с напукани устни на тъжен пророк.
Научи ме да смятам. Сметало от златни мамули
има още в небето, на вечната черна дъска.
Аз, макар и пораснала, сядам във скута на юли
и напук на живота в обратна посока раста.
Като теб се смалявам и липсва ми твоето време,
всяко свято парченце от буквите в детския свян.
Твърде много говори светът. Но съвсем непотребно.
А когато притихне, отново е беден и сам.
Коленича пред гроба ти, бяло училище свидно.
Знам, на твоето място навярно ще лумне трева.
Сто години след теб ветровете на някоя цигла
ще посеят синчец от онази без край синева.
Но земята едва ли ще бъде всемирно различна
и в сърцето ти живо видях неуморния страж.
На далечна звезда пак момиченце букви ще срича
и на глас ще повтаря след дядо си „Господи наш“.
