Събитието, състояло се на 4 септември, бе открито от главния уредник в ИМ – Дряново д-р Венелин Бараков. В словото си той подчерта значимостта на акта, който изцяло е плод на волята и решителността на българския народ.

заяви д-р Бараков.

Думите му бяха допълнени от уредника Дянко Колев, който очерта международната обстановка след Освобождението, взетите решения без участието на български делегат от Берлинския конгрес, разпокъсал страната ни на 5 части и историческите събития и последици, довели до есента на 1885 година.

Колев разгледа още личностите, с принос за Великото дело на Съединение между двете части на България, определяйки го също като една от най-големите победи в новата ни история през последния век и половина, реализирана изцяло по вътрешен път, без външна подкрепа.

Специалистът засегна още изграждането на революционен комитет, поставил си ясната цел Съединението да бъде извършено, наличието на печатен информационен източник – вестник „Борба“, издаван от Захари Стоянов, изиграл ключова роля в нагласите на цялото общество за една такава акция на обединение от двете страни на Балкана.

Освен присъствието на княз Александър Батенберг в целия този процес и символите, научният работник обвърза акта на Съединение и с двама дряновци: братовчедите Никола и Стефан от семейство Лафчиеви, студенти по онова време. От казаното стана ясно, че те подпомагат национално обединителното дело и последвалата го защита в Сръбско-българската война, белязала с бляскава победа крайната точка на Съединението, международно признато чрез Букурещкия мирен договор и Топханенския акт, с който българския княз става управител и на Източна Румелия.