В РИМ – Габрово представиха сборник с нови научни изследвания за Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

На 7 юли, точно 158 години след преминаването на Обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в българските земи, в Регионалния исторически музей – Габрово беше представен сборник с доклади от две национални научни конференции, посветени на похода на четата през 1868 г. и неговото място в българското националноосвободително движение.

Изданието обединява материалите от две научни прояви. Първата конференция – „Павликенският край в освободителните борби на българския народ през XIX в.“ – се проведе на 7 юли 2023 г. в Народно читалище „Ради Фичев – 1896“ в село Вишовград. Организатор е музеологът и историк д-р Диана Митева, а научен ръководител – проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. В сборника са включени пет доклада от този форум, като част от представените тогава изследвания са преработени и доразвити за последвалата конференция.

Вторият научен форум – националната конференция „Жив е той, жив е! Там на Балкана. Походът на Обединените чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.“ – се състоя на 5 юли 2025 г. в Регионалния исторически музей – Габрово. Научен ръководител отново беше проф. д-р Пламен Павлов. Конференцията бе организирана по инициатива на Илиян Михов, докторант във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, и Стефан Стефанов, докторант в Техническия университет – София, със съдействието на директора на музея Росен Йосифов.

Настоящият сборник съдържа общо 22 научни доклада от 24 автори. Двама от участниците, включили се и в двете конференции, публикуват отделни разработки, а пет от текстовете са подготвени в съавторство.

Откриването на представянето беше съпроводено с възстановка, която пренесе присъстващите в атмосферата на епохата. Георги Радулов и Илиян Михов, заедно с Антон Колев и Камен Странчевски от Регионален клон „Цанко Дюстабанов“ – Габрово към Национално дружество „Традиция“, се появиха с четнически униформи, историческо въоръжение и копие на знамето на Христо Македонски.

Сред най-значимите публикации в сборника се открояват докладът на д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей – Велико Търново и доц. д-р Николай Хрисимов от Великотърновския университет, който за първи път в българската историография поставя акцент върху влиянието на атмосферните условия по време на похода на четата. Нови документални свидетелства представят доц. д-р Видин Сукарев от Регионалния исторически музей – Пловдив и Виктор Комбов от Карлово. Особен принос има и Стефан Стоянов, автор на четири доклада и на подробната карта на маршрута на четата, включена като цветна вложка в края на изданието.

В своето изказване проф. д-р Пламен Павлов подчерта значението на Обединената чета за формирането на революционните дейци от Априлското въстание. Той отбеляза, че сборникът е посветен на предстоящото отбелязване на 150-годишнината от въстанието, и изрази удовлетворение от равнопоставеното участие на утвърдени учени и краеведи, които заедно допринасят с нови факти и интерпретации. По думите му изданието има не само научна, но и значима обществена стойност, защото съдейства за съхраняването на историческата памет и националния дух.

По време на събитието Стефан Стоянов представи и инициатива за подписка с предложение една от улиците в София да бъде именувана на героя от четата Димитър Заралията.

И днес най-мащабната акция на четническата тактика в българското националнореволюционно движение продължава да бъде обект на засилен научен интерес. Причините са успешното военно противопоставяне на четниците срещу многократно по-силен противник, широкият международен отзвук, саможертвата на участниците и неразгаданите въпроси около последните дни на войводата Хаджи Димитър.

Потомците на четниците, на техните укриватели и помагачи, както и изследователите, продължават да търсят нови свидетелства и да преосмислят събитията от онези съдбовни дни, когато българската кауза за свобода получава силен отзвук в Европа. Влиянието на Обединената чета върху националната памет, култура и представата за революционния идеал остава трудно измеримо. Именно затова събитията и личностите от 1868 г. продължават да бъдат предмет на научни изследвания и обществено представяне, а настоящият сборник добавя нови щрихи към познанието за една от най-героичните страници в българската история.

В края на представянето представители на Регионалния исторически музей – Габрово и част от участниците в конференциите заявиха готовност през следващата година да организират нов национален научен форум, посветен на актуални теми от историята на българското националноосвободително движение през османския период.

Информация и снимки – РИМ – Габрово.