В знак на протест – голяма тревненска фейсбук група обяви, че не приема тазгодишния победител за Голямата Славейкова награда и обяви символичен протест
Галина Иванова близо 17 години работи в местния общински вестник „Тревненска седмица“, а след това създава групата „Тревненски бУдил“ – през 2020 г., в отговор на необходимостта да има свободно критично пространство за Трявна. Местната фейсбук група „Тревненски бУдил“ и в частност – Галина Иванова, поддържат живи историите за старите тревненци и е един своеобразен исторически и краеведски обзор на региона.
Ето какво написа Галина Иванова по повод последната Голяма Славейкова награда, а след обръщението на Галина може да прочетете и оригиналния текст на избраното за победител стихотворение.
Закривам „Тревненски будил“, ако връчат Голямата Славейкова награда
Скъпи тревненци, милеещи за Трявна и Тревненското,
Скъпи приятели на Трявна, от близо и далеч,
във времена на духовна криза и деградация на ценностите, повече от потребно е да обърнем взор към нематериалните достижения и облаги на днешното. Да сме непримирими към апатията, безхаберието и безпросветността. Все теми и смисли, които не веднъж сме подхващали и в тази група, която наскоро стана на пет години. Пет години във визията, духа и проблематиката, в които я познавате и днес, а преди това – следва да отброим и още няколко, в по-широк тематичен обхват.
В качеството си на неволен, но безкрайно удовлетворен от труда и диренията си администратор, богоговеещ пред Трявна и Тревненското, през всичките тези години, винаги съм се опитвала да Ви държа будни и одухотворени чрез уроците от миналото, дейни в настоящето и хаберни за бъдещето… Благодарна съм за стотиците отзиви, познанства и приятелства, които ми подари „Будила“, както и за темите, които ми подсказвахте, за сърдечните срещи, които осъществихте помежду си с близки и далечни роднини. Това са безценни моменти, единствено и само заради, които си заслужаваше да го има „Будила“…
От другата страна обаче, са апатията и безразличието, които смилат дните ни. Както не веднъж съм отбелязвала – днешна Трявна отдавна не е това, което помним и обичаме. Уви, това важи не само за нашия град, но тук мълчанието и безхаберието, отекват гръмовно. Малък град, следовник на висок дух и специфична духовна атмосфера, град с вековни традиции в областта на изкуствата и културата, не бива и не може да си позволи да затъва в блатото на посредствеността и пошлото. Аршинът е вдигнат твърде високо от предците ни, а пропадането, на което сме свидетели и днес, е титанично. Няма го вече онзи обществен лакмус, онзи корав отпор срещу нелепиците и посредствеността, особено що се отнася до образование, култура, изкуство. Свидетели сме на какви ли не експерименти в тази посока, които добавят срамни петна в летописа на Трявна. Посоката, визията са други, нетипични и кощунствени за онова, което сме наследили от дедите си. А тя, и посоката, и визията се задават, колкото и да е силна апатията и безхаберието. Особено страшни са те, когато не само не срещат отглас и отпор в обществото, но и от страна на културните институции, които би следвало да имат водеща роля по адрес на всяко едно посегателство върху имиджа и достиженията на Трявна…
Примерите са много. Апатията е факт. Мълчанието, продиктувано от безразличие, страх, или сервилност – също. Разбира се, всичко това не бива да спира напъните за Промяна. И тя трябва да се случи, независимо от апатията. Трудна битка, която винаги си заслужава цената… Продължавам да го мисля и твърдя. И няма да спра да защитавам тази кауза – Трявна, макар и не от „агората“ на „Будила“.
В знак на протест срещу отличеното тази година с Голямата Славейкова награда „лирично стихотворение“, което не само аз, смятам за обида към имиджа и паметта за Трявна и Тревненското, ще закрия изцяло групата, без да я архивирам, ако въпросната награда, бъде връчена на нейния автор. Без да съм убедена, вярвам, че това ще се случи, макар че организаторът, в лицето на Община Трявна, има „опция“ да не се съгласи с решението на журито и да не връчи наградата. Възможност, от която едва ли ще се възползва. И не, че закриването на „Тревненски будил“ е голяма загуба, но все пак, това е моят начин да кажа „НЕ“ на абсурдите на днешното, които не започват и уви, няма да свършат със Славейковата награда. Истината е, че докато зрящите слепци са в пъти повече, будните не ще случат свят …
За съжаление, малко тревненци останаха в Трявна. То е видно и от виртуала. Малко от онези, които болеят и пулсират в нейния ритъм. Много от тях вече не са на този свят, други я напуснаха, за да търсят по-добра среда за реализация и вдъхновения… Масовият вкус, потегли в друга посока, тъй различна и обидна за Трявна, а когато тя е толерирана, или дори неглижирана от управляващите, въпрос на време е да си спомняме за нея предимно в минало време. Иначе казано, когато не можеш да събереш шепа единомишленици за една кауза, дори благородна, какъв е смисъла да се опитваш да се надбягваш с вятъра… Дано, въпреки всичко, тази надпревара се увенчае с успех. Не заради малцината Донкихотовци, а заради Трявна…
Стихотворението – победител:
Савина Топурска – Носител на Славейкова награда 2025
за градината на дядо
телена ограда я де ÷ ли на две.
градината — вечното бойно поле.
→ Отдясно — оранжерия, москвич, лади и куп железа.
← Отляво — цветя и коледна елха.
А в самия център е неподвижна къщата.
↓ Долу живее семейството на брата на дядо.
↑ Горе — вече само баба.
[тихо жената на брат му повтаря,
че нейна е и (оградата в) градината]
За телената ограда знае и прадядо
МОНУМЕНТ в моето съзнание,
………………………………оцелял и от Белене.
Малка, черно-бяла снимка ни запозна
трийсет години след смъртта му.
Тежките истории от детето се крият, нали така ☭
→ За да расте в градина на мира.
С времето прадядо става надзирател,
но остава верен на съпротивата:
тайно на затворените носи преса.
Умира, забравил дати, имена.
До последно търси одеялото,
в опит да забрави спомена за студа.
Градусите мереше и дядо — но със спиртомера.
Изваждаше го всеки път за демонстрация.
По-силно от купешкото беше — неговото вино.
Успях да го сложа в ковчега,
за да не му липсва по пътя отвъд границата.
→ [тихо, за да разруша оградата, травмата, сянката,
като чучело, сложих огледало (оладелго) до оградата.]
От дясната страна.
Да пази от греховете на гарвана.
Да се оглежда и жената на брат му,
вирнала нос измежду телта.
***
Избора на точно това стихотворение предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи и в крайна сметка се стигна до съобщението от Галина Иванова днес. Какво ще е окончателното решение на Община Трявна, предстои да разберем!
