ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ И ФИЛАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ

Статия на проф. Стефан Къртунов, по случай 24 май – Денят на на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Пощенските марки изобразяват важни събития, поводи и юбилеи на хора от аналите на историята. При избора на теми, за да се отпечата марка с възпоменателна стойност, се разглеждат редица фактори за да се определи кой и какво заслужава такова отбелязване. Например от пощенската служба на САЩ (USPS) в комбинация с граждански консултативен комитет (CSAC) или от СП „Българска филателия и нумизматика” като се залага в техния план за печат. Събитията с историческо значение трябва да бъдат най-малко с давност от 50 години за да бъдат допуснати за разглеждане за печат, но има и много изключения. Марките за университетите са възпоминaтелни (юбилейни) и по-рядко регионални и редовни (окончателни), както и частни (персонализирани). Почти всички марки за ВУ и университетите в България са възпоминателни.

Настоящото есе няма за цел пряко да изследва и анализира подробно историята на образованието в България. Подробна информация по въпроса може да се намери в много източници като например [1, 2, 3] (* бел – виж. „Литература“ в края на статията). Основната теза, която цели да се представи, е развитието на образованието във фокуса на филателията. Освобождението на България през 1878 г. открива пътя за свободното развитие на просвещението в различните клонове на образованието. Българският народ показва една от своите най-светли и характерни черти в самоопределянето си като такъв – желанието да изучи децата си не само на българско четмо и писмо, а и на знания и езици от европейските народи като за това финансира учебния процес на обществен и дарителски принцип. Българи, учили в чужбина, получават научни звания и чрез тях страната става известна в Европа. Още през 80-години на XIX век страната се покрива с мрежа от училища на всички степени. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” във Варна е най-старото българско техническо учебно заведение. Създадено е със Заповед 7 на министъра на войната на Княжество България от 9 януари 1881 г. в Русе като Машинна школа за подготовка на машинисти и огняри за корабите с тригодишен курс на обучение, марка 140 год. през 2021 г. Първи ръководител на училището е Александър Конкеевич. След няколко години се премества във Варна. Същата година в София е създадено и Телеграфо-пощенско училище – днес Висше училище „Колеж по телекомуникации и пощи”. В 1896 г. в София е открито Държавно рисувателно училище (предшественик на дн. Национална художествена академия) с пръв директор И. Мърквичка.

От марките за университетите в България разбира се, че на първо място най-популярният мотив е Софийският университет „Св. Климент Охридски”, но за жалост изобразен с визията му след 1944 г., а не с негово изображение от първоначалния му вид от 30-те години на миналия век. Имитирани са пощенски марки през 1953 г., 1963 г. и 1977г. (окончателни), 1969 г., 1988 г. – за 100 годишния юбилей от създаването му, 2008 и 2013 години.

В началото на XX век българското общество прави невероятен скок, с който се откъсва от вековната изостаналост и встъпва в крак с европейската цивилизация. Започва въвеждането на парична реформа, появят се и първите пощенски марки, развива се търговията не само в Турската империя, основават се фабрики и по-големи търговски дружества. Закипява живот!

 В 1888 г. се поставя началото на Софийския университет “Климент Охридски” (СУ), което се счита за начало на висшето образование в Р. България, марка 130 год. от 8.12.2018 г. Разбира се, по хилядолетна традиция – в столицата и до 1904г. той се нарича Висше училище. Започва и бавно, но постоянно и целенасочено, да се развива средното общо образование, а така също – и специалното. Създават се научни лаборатории и институти към министерствата. Българското книжовно дружество прераства в БАН през 1911 г. Налага се необходимост да се подготвят кадри за университетите. Затова през 1921 г. се прокарва “Закон за народното просвещение”, с който се налага задължителното обучение до 14 годишна възраст, въвеждат се елементи по трудово обучение, разкриват се три нови факултети към СУ, музикалното и художествено-рисувалното училища се превръщат в Академии (1922 г.). В 1917/8 г. се открива Медицински факултет към СУ, 1920 г. е основан Свободен университет за политически и стопански науки – днес УНСС, а в 1921 г. и Агрономически факултет и 2 г. по-късно Македонски институт. 1922 г. ВТУ София-марка за 100 год.

 

Във Варна не закъсняват с Висше търговско училище. Както вече се спомена 1936 г. и в Свищов – Висше търговско училище. През 1939 г. в страната има вече 7 факултета с 25 специалности. 1942 г. е годината на Политехниката и Висшето училище за телесно възпитание в София. Същата година в София е създаден и Институтът за български език – най-старият институт при БАН. По времето на Втората световна война 1941-1944г. Източна Македония за трети път през първата половина на XXвек също е българска с главен град Ксанти. Вземат се мерки от Третото Царство България за ускорено развитие на образованието в Беломорието, с което то продължава традициите на предходните Царства за активна политика при образуване на национално самосъзнание. През 1942 г. от МС на България е взето решение и 1943 г. е открит университет с името „Цар обединител“, станал по-късно „Св. Кирил и Методий“. Марката е издадена от Северна Македония в 60 000 екз. със средна прецизност на печат. До края на Третото българско царство новобългарската словесност успява да направи книжовен възход, науката да достигне своя разцвет и зрялост и до 9 септември 1944 г. в България има осем ВУ. Броят на студентите се е увеличил от десет на двадесет и четири хиляди.

В 1945 г. е издаден Указ №180 на Президиума на Народното събрание, с който се създава Пловдивския държавен университет „Паисий Хилендарски” с два факултета – Медицински и Агрономо-лесовъден. През 1951 г. Медицинският факултет прераства в самостоятелно висше учебно заведение – Висш медицински институт „Иван П. Павлов”. Същата година се създава Русенският университет „Ангел Кънчев”, а следваща е открито ВТУ. Отново в 1946 г. е открит и университетът „Кирил Славянобългарски” във Варна. Следващата 1948 г. е прието Постановление № 10 на Министерския съвет (обн. в „Държавен вестник”, бр. 28, 5 февруари 1948), с което се създава Държавно висше театрално училище. Първото учебно заведение за театър в България е наследник на Държавната театрална школа, учредена през 1942 г. като полувисше училище с двегодишен курс на обучение. От 1951 г. приема името „Кръстьо Сарафов”, от 1954 г. става Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), от 1990 г. – Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). От 21 юли 1995 г. се преобразува в Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов”. Годината 1948 е характерна с публикувания указ за закриване на чуждите училища в България. На 15 февруари 1950 г. в Ловеч отваря врати първата езикова гимназия в България. На 8 юли с.г. Богословският факултет при Софийския университет се отделя и се превръща във Висше духовно училище (Духовна академия).

На 12 юни 1953 г. Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (ВИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ). УХТ Пловдив 1953 г. и марка за 70 год. През следващата година Държавната музикална академия в София е превърната в самостоятелно висше учебно заведение и е преименувана в Българска държавна консерватория. Примери за надграждането на училището в Свищов от 1835 г., прераснало в търговско училище през 1873 г. и като ВСА “Димитър Ценов” в момента, за кадрите от ТМЕТ “Д-р Н. Василиади” в Габрово, дали начало и в последствие изградили и преподаващи в ТУ- Габрово, както и за първото земеделско училище от 1879г. в Русе превърнало се в ВТУ “Ангел Кънчев” и сега в Русенски университет.

 

През 1959 г. съгласно Закона за по-тясна връзка на училището с живота и запо-нататъшното развитие на образованието в НРБ тогава се засилва практическата подготовка на редовните студенти и техническата такава на задочните. В 1960 г. в София се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ) – днес Военномедицинска академия, година по-късно – и Селскостопанска академия. В началото на 70-години на миналия век се проявява и нова тенденция в развитието на висшето образование в страната. Появяват се учителски институти, които от 1963 г. постепенно се превръщат във висши педагогически институти или филиали. Разширява се мрежата за подготовка на учители-специалисти, създават се институт и за подготовка по природно-математически науки и хуманитарни предмети в общо образователните училища в София, Сливен, Кюстендил, Габрово. Така броят на ВУ нараства към 1962 г. около 7 пъти (през 1961/62 г. има 36 факултета със 126 специалности). България е на едно от първите места в света за този период и в последствие по образование: на 10000 жители се падат 77 студенти във ВУ, 12– в полувисши учебни заведения и се обучават 2262 граждани [1]. И въпреки, че църквата беше отлъчена от образователния процес, комунистическата цензура декларираше, че пази училищата и младежта от разложение, учебният процес е на високо ниво и резултатите не закъсняват. Това не се отрича и днес от новите демократични власти и публицистика в условията на духовна и икономическа криза [4].

Така количеството на ВУ в България към 1962 г. достига 22 бр. Добавят се 6 висши технически института, 3 висши селскостопански института, 3 висши икономически института, 3 медицински института, 3 висши института по изкуства, един лесотехнически институт, консерватория, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, ВИФ “Г. Димитров”, Пловдивски педагогически институт по Природо-математични науки, институти в БАН…, прераснали към 1972 г. в университети и Академии понастоящем. Идва моментът 1991 г. и на Свободните университети във Варна, Бургас, на откритите по търговския закон ВУ и частни заведения. Необходимо е да се отдели обаче специално място на Института за учители-специалисти в Габрово, който през 1964 г. прераства във ВОЗИ, по-късно – във ВМЕИ и към момента e ТУ-Габрово, миналата година навьрши 60 години от основаването си. Една възраст пълна с енергия и сила. Данни за него могат да се намерят в трите книги “История на ВМЕИ” и “История на ТУ-Габрово” с автор Ц. Петров и колектив, издадени за 30, 40 и 60-годишните юбилеи на ВУЗ-а.

За университетите в България са издавани пощенски марки както следва: За 90 годишната от създаването на Лесотехническия университет – специално издание, което се състои от пощенска марка в блок, илюстрован пощенски и специален печат. Тиражът на марката е 11 хиляди броя, а колекционерският вариант – само 1509 броя. Художникът Тахсин Ахмед е изобразил върху миниатюратата 20-те най-разпространени дървесни видове в българските гори; за 70 години Медицински университет-Пловдив, 2015 г. [6]. В композицията на марката присъстват символите на МУ-Пловдив, мотото на университета „Посветени на хуманността” на фона на сградата на Аудиторния комплекс; на 01.01.2014 г. – по случай 60 години от създаването на минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” София; пoщeнcкa кapтa и пeчaт “50 гoдини Вeликoтъpнoвcки yнивepcитeт “Св. cв. Киpил и Мeтoдий” е вaлидиpaнa пo вpeмe нa тъpжecтвeнoтo cъбpaниe във ВTУ, пocвeтeнo нa Дeня нa нapoднитe бyдитeли 2013 г. За 50-та и 60-та годишнина на ТУ Габрово няма филателно издание, но за 25- годишнината му има първодневен плик 25-години ВМЕИ.

Юбилейната пощенска марка за Медицински университет Пловдив,
първодневен плик “25 години ВМЕИ” и логото на ТУ-Габрово за 50 г. юбилей

Към края на 2024 г. в България има 53-4 ВУ, още колежи, филиали, факултети, които продължават да се роят. В периода 2020-2021 г. и след това са валидирани нови марки, които заедно с някои други, са показани по-долу. В повечето случаи общо приетото правило на СП „БФН“ за 50 години от събитията в България е спазено. Например 50 г. ВИАС, силует с главния план на града София; 75 години от създаването на Аграрния университет в Пловдив, 16.11.2020; 100 години УНСС София, 2020-09-14. Тиражът на възпоминателните марки е  6500 бр.

На 01.11.21. са валидирани пощенска марка и блок, посветени на 50-годишнината на Шуменския университет. Като сюжет е използвана марка от 2015 г. с номинал 65 ст. 2024 за 50 год. на Medical University of Pleven. Има възпоминателни марки за университети обаче, които правят изключение от правилото за издаване с давност на събитието от 50 години. Марка 30 години Минно-геоложки университет София (България) е пусната на 10.08.1983, Mi_BG 3198,Sn_BG 2909,Yt_BG 2786, Sg_BG 3100, с 62% прецизност. Три дни след датата, на която през 1991г. с решение на Великото народно събрание е създаден Нов български университет, е валидирано и пощенско-филателното издание „30 години Нов български университет“. Към марката спада и филателен печат, в който се съдържа девизът на университета–Ne varietatem timeamus–Нека не се страхуваме от разнообразието, ориентиран във форма на спирала като символ на развитие и прогреса. Ветеринарномедицинският факултет на Тракийския университет Ст. Загора за 100 год. също валидира своя пощенска марка през 2023 г., както и ВТУ Т. Каблешков през 2022 г.

Марките, посветени на университети, са редовни, възпоменателни, регионални и частни издания. Основните теми, заложени в тях, са сгради, патрони, печати, емблеми и укази за създаването им. Куриозите при тях са свързани с неточности на дати, несъответствия с действителността, издания (пепеляшки) от непризнати официално държави, нестандартни перфорации и др. По темата към скромното изследване може да се добавят още примери и видове филателни материали от [7, 8].

Литература
[1] КБЕ, т. I, София, БАН, 1963.
[2] Чакъров Н., Атанасов Ж., История на образованието и педагогическата мисъл в България, София, 1962.
[3] Закон за висшето образование, София, Обн. ДВ. бр.112 от 27 Декември 1995г., посл. изм. ДВ бр. № 15/2013, изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г.
[4] Тодоров П., Ризница на духа и дрипа на позора, София, сп. Православно слово, бр.2, 2001, стр. 19-31.
[5] http://www.topmagistraturi.com
[6]. http://www.dnes.bg/stranata/2015/05/14/validiraha-poshtenska-marka-za-70-godini-medicinski-universitet-plovdiv.263551
[7] colnect.com
[8] meshok.net

Снимки марки – личен архив, Проф. Къртунов

Снимки универистети – сайтовете на съотвените университети